Жителите на Финландия са най-щастливи

За седма поредна година Финландия е обявена за най-щастливата страна на света, според Световния доклад на щастието, инициран от ООН. 

Скандинавските страни запазват местата си в топ 10, като след Финландия се нареждат Дания, Исландия и Швеция.

Топ 10 на "най-щастливите страни" в света:

1. Finland
2. Denmark
3. Iceland
4. Sweden
5. Israel
6. Netherlands
7. Norway
8. Luxembourg
9. Switzerland
10. Australia

Сърбия, България, и Латвия са страните с най-голям ръст на индекса на щастието си за периода 2021-2024 г. Въпреки това у нас се наблюдава лек спад, след като тази година страната ни е на 81-во място, а през миналата година е била на 77-о. 

Афганистан, в който през 2021 г. талибаните се върнаха на власт, остава на дъното на класацията, която включва 143 държави. Сред страните с най-голям спад на удовлетвореността са също Ливан и Йордания.

За първи път от публикуването на доклада, което започва преди повече от десетилетие, САЩ и Германия не са сред 20-те най-щастливи нации и се нареждат съответно на 23-то и 24-то място.

За сметка на това Коста Рика и Кувейт влизат при двайсетте първи страни в класацията под номер 12 и 13.

В топ 10 само Нидерландия и Австралия имат население над 15 млн. души, а в топ 20 само Канада и Великобритания са с над 30 млн. жители, е една от важните особености, на които анализатори на доклада обръщат внимание. .

Как се измерва щастието и каква е формулата на финландците за постигането му?

Баланс между професионалния и личния живот, уют у дома, но и в офиса или университета. Свобода и равноправие, сигурност. Това прави финдалндците щастливи.

"Имам възможност да правя каквото искам, имам добро образование, мога да отглеждам децата си в безопасна среда", разказва Хану Корхонен, учител.

И още - образование в крак с времето, свободен достъп до здравеопазване, високо доверие в институциите.

"Финландците са по-щастливи вероятно и защото могат да разчитат на институциите, което означава добре работещо правителство, ниско ниво на корупция и стабилно благосъстояние", отбеляза Йенифър Де Паола, изследовател в Университета в Хелзинки.

Финландците имат добри доходи, но осъзнават, че без тях щастието им би било помрачено. Въпреки това разбирането им за удовлетвореност не е същото като в САЩ например, където успехът често се свързва с финансова печалба.

"Богатството има значение, но е важно и как се разпределя. Във Финландия, Дания и останалите скандинавски държави то е много по-равномерно разпределено, за да може повече хора да се възползват. Социалната държава осигурява психологическа стабилност", каза Ян-Емануел Де Неве, автор на Световния доклад на щастието от Оксфордския университет.

Природата на Финландия е сурова, но красива, а жителите ѝ обичат да са сред нея. Тази близост е друг фактор за усещането за щастие.

"Умението да се живее в хармония също допринася за щастието на хората", категоричен е Йенифър Де Паола, изследовател в Университета в Хелзинки.

Докладът за най-щастливите страни се изготвя въз основа на шест основни критерия - социална подкрепа, доходи, здраве, свобода, щедрост и липса на корупция. Той се основава на оценката на хората за тяхното щастие, както и на икономически и социални данни.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.