Ляв кандидат спечели президентските избори в Ирландия 

Лявата независима кандидатка Катрин Конъли бе обявена за победител на президентските избори в Ирландия, след като единствената ѝ съперничка – представителката на центристката партия "Фина Гейл" Хедър Хъмфрис – призна поражението си, съобщи Франс прес.

"Катрин ще бъде президент на всички ирландци. Тя ще бъде и мой президент", каза Хъмфрис пред ирландската обществена телевизия.

Конъли бе поздравена и от вицепремиера на Ирландия Саймън Харис, който също е член на "Фина Гейл" – партия, стълб на управляващата коалиция. 

Бивша адвокатка и депутат, Конъли беше подкрепена от основните опозиционни партии, включително Зелените и националистите от "Шин Фейн". В предизборната си кампания тя се обяви против увеличаването на военните разходи и защити военния неутралитет на Ирландия, която е партньор, но не и член на НАТО.

Избраната за президент Конъли осъди руската инвазия в Украйна. "Никога не бих се колебала. Неутрална страна като нашата трябва да осъди злоупотребата със сила от всеки – както от Русия, така и от Америка", заяви тя.

Катрин Конъли е смятана за проевропейски политик, макар че след вота за Брекзит през 2016 г. направи някои двусмислени коментари. Тя също така изразява пропалестински позиции, отбелязва АФП.

Твърдите ѝ възгледи по въпроси като външната политика, жилищното настаняване, правата на работниците и ограниченията на военните разходи може да доведат до напрежение с правителствената коалиция, доминирана от двете основни дeсноцентристки партии – "Фина Фойл" и "Фина Гейл".

Авторът на коментарни статии във в. "Айриш таймс" Пат Лийхи пише, че изборният ден "е бил катастрофален" за управляващите партии. Според него начинът, по който Конъли ще изгради отношенията си с правителството, което тя критикува, ще предизвика нова политическа несигурност и вероятен конфликт в ирландската политика.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.