Металика се завърна ударно с нов албум

Преди броени часове за първи път прозвуча 12-ият студиен албум на Metallica "72 Seasons". С продължителност от 77 минути, 12-траковият запис посяга към музикалното минало на групата, връщайки спомени за някои от най-ранните им парчета.

Metallica винаги са били майстори на бързите и сложни китарни рифове, но сега, с над 40-годишен опит, те представят проект с музика, неподвластна на времето. Концепцията зад 72 Seasons произлиза от първите 18 години на живота, а именно, ролята на родителите в изграждането на нашата личност и избора дали да останем затворници на детството или да се освободим. 

Заглавната песен задава тона както в звуково, така и в тематично отношение. Парчето въвежда идеята за борбата с гнева и вътрешния мрак, носталгията и израстването. Metallica е група, която често е сменяла самоличността си и многопластовата "If Darkness Had a Son" най-добре представя това на феновете, събирайки различни ери от портфолиото на Metallica в една песен.  В "You Must Burn!", мелодия, която напомня за хита им от The Black Album, "Sad But True", изпъква с вокалите James, които не звучат като нищо, което трашърите са записвали преди. Сингълът "Screaming Suicide" е израз на реална уязвимост и се отличава от предишните тракове на музикантите, разгръщайки чувствителната тема за самоубийствoто и влиянието на негативните мисли върху психичното ни здраве. Кулминацията е "Inamorata" - 11-минутният запис, който е и най-дългата песен в кариерата на Metallica. С 72 Seasons легендите разчупват фасадата на метъл яростта и търсят собствената си истина.

Създадена през 1981 г. от James и Lars, Metallica се превръща в една от най-влиятелните и успешни групи в историята и еталон за всички метъл банди. Продавайки близо 120 милиона албума по целия свят и генерирайки повече от 15 милиарда стрийма, сред постиженията на Metallica са 9 награди Grammy, многобройни видео отличия от MTV Video Music Awards и място в Залата на славата на рокендрола.

72 Seasons на Metallica излиза и се разпространява на българския музикален пазар от Анимато Мюзик и Universal Music Group. Може да закупите колекцията в магазина на MusicMall.bg.

Траклист:

72 Seasons

Shadows Follow

Screaming Suicide

Sleepwalk My Life Away

You Must Burn!

Lux Æterna

Crown of Barbed Wire

Chasing Light

If Darkness Had a Son

Too Far Gone?

Room of Mirrors

Inamorata

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.