Напусна ни Роберто Кавали

Италианският моден дизайнер Роберто Кавали е починал на 83 години.

Неговото влечение към ярките животински мотиви и изкусните му творения го превръщат в любимец на международния светски живот в продължение на десетилетия, отбелязва NOVA.

Дизайнерът е починал в дома си във Флоренция след дълго боледуване.

Кавали е роден на 15 ноември 1940 година във Флоренция. Той е известен със създаването на едни от най-дръзките и сложни тоалети в модната индустрия. Името му се свързва с „пясъчните“ дънки, които се превърнаха в стандарт за производителите на деним.

Роберто Кавали е част от артистично семейство. Дядо му Джузепе Роси е бил един от членовете на италианското артистично движение Макиайоли и неговата работа може да се види в галерията „Уфици“, а майка му е била известна със своите шивашки умения.

Като студент в институт по изкуствата, Роберто Кавали създава серия от флорални принтове, използвайки техника за плетка и новаторски начини за печат върху кожа.

Постепенно дизайнерът започва да прави масивни пачуърк модели от различни материали. С тази си работа, Кавали привлича вниманието на Pierre Cardin и Hermes. На 32-годишна възраст дебютира първата си линия за прет-а-порте в Париж.

"Скъпи Роберто, може вече да не си физически тук с нас, но знам, че винаги ще усещам духа ти с мен. Най-голямата чест в кариерата ми е да работя под вашето наследство и да създавам за марката, която сте основавали с такава визия и стил. Почивай в мир, ще ни липсваш и си обичан от толкова много хора, че името ти ще продължи, като фар за вдъхновение за другите и особено за мен”, казва Фаусто Пуглиси, творчески директор на компанията Roberto Cavalli.

"Фирмата Roberto Cavalli споделя съболезнования за загубата на семейството на г-н Кавали. Неговото наследство остава постоянен източник на вдъхновение”, обявява Серхио Азолари, изпълнителен директор на компанията.

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.