Напусна ни Тото Кутуньо

На 80 години почина италианският певец и композитор Тото Кутуньо. Той си е отишъл от този свят около 16 часа днес в болница "Сан Рафаеле" в Милано, където е бил настанен, съобщава Rai News. Новината обяви мениджърът му Данило Манкузо, който обяснява, че "след дълго боледуване здравето на певеца се е влошило".

През 1983 година  Кутуньо се появи на сцената на фестивала "Сан Ремо", запя "Lasciatemi cantare con la chitarra in mano..." и популярността му завладя света. Тогава журито на фестивала класира песента едва на пето място, но го превърна в един от най-обичаните италиански изпълнители.

Салваторе, както е рожденото му име, започва да се занимава с музика от малък. Баща му, който е морски офицер, свири на тромпет, а синът му акомпанира на барабани. По-късно Тото, както го наричали в семейството, свири и на акордеон, на пиано и на саксофон. Няма музикално образование, учил е счетоводство, но никога не е работил в тази сфера, отбелязва БТА.

Още от началото на 60-те години свири в различни групи и участва в турнета в чужбина. Започва и сам да композира музика. През 70-те години започва да работи съвместно с поета и текстописец Вито Палавичини. Продуцентът на Жо Дасен Жак Пле използва песента им "Africa" за "L'ete indien", която става изключително популярна в изпълнение на Дасен и Франк Синатра я пее в САЩ. Още няколко песни на Жо Дасен са по музика на Кутуньо. Той композира за Мирей Матийо, Далида, Клод Франсоа, Адриано Челентано.

Кутуньо участва 13 пъти на "Сан Ремо", през 1990 г. печели песенния конкурс "Евровизия". Той е сред най-успешните италиански изпълнители и композитори, по света са продадени над 100 милиона негови плочи и дискове. Самият той е колекционер на над 3500 винилови грамофонни плочи.

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.