Мобилно меню

Почина кучето Килиан, спасило 18 души след земетресенията в Турция

Спасителят плаща най-суровата цена за стореното добро - когато търсят на такива места има много материали, които вдишват, и вероятността да получат рак е доста увеличена, обяснява неговият собственик
Почина кучето Килиан, спасило 18 души след земетресенията в Турция
842

Почина легендарното куче Килиан, което откри 18 души под отломките след мощните земетресения в Турция през 2023 година. Той и собственикът му Кирил Христов тръгнаха на спасителна мисия в опустошените райони от далечна Швеция. А Турция провъзгласи Килиан за национален герой.

"Ще го запомня като член на моето семейство. Много обичано куче. Той пак вътре в мен си живее. Пак го има в моето сърце", казва през сълзи Кирил пред NOVA.

"Той не беше просто мой колега - той беше моята душа, моята сянка и най-добър приятел", пише собственикът на Килиан в емоционален пост в социалните мрежи, с който съобщава за кончината на кучето. 

Килиан не беше обикновено куче. Той беше легенда, която се ражда в руините. Сърцата на десетки, затрупани живи след мощните трусове, днес бият, защото Килиан ги е спасил.

"Той е куче, което улавя миризмата на живи хора. Когато маркира такава миризма, отива максимално близо до мястото и започва да лае. Може да лае между 5 минути и половин час", обяснява Кирил. И добавя, че никога няма да забрави първия спасен живот.

"Хората спряха и казаха на нашия преводач, че на мястото, което Килиан е обозначил, са пробили дупка под бетона и са намерили майка и дъщеря", казва Кирил. В този момент той разбира, че тренировките на Килиан вече са се изплатили.

Мартин – друг от доброволците на терен, среща Кирил и Килиан за първи път в района на Кахраманмараш. "Един пълноправен член на нашия екип си замина. Нещо повече, той беше нашата психологическа подкрепа. Въпреки че бяхме на такова тежко място, той озаряваше", казва Мартин Георгиев. И допълва, че Килиан е бил безстрашен.

"Налагаше му се да се катери по самите руини, да минава под паднали трегери, под паднали колони. Бях много изненадан, като видях накрая как му омотават лапите, защото се случва да се порежат, докато обикалят", заяви Мартин Георгиев.

След като оказва помощ на българския екип от доброволци в Кахраманмараш в началото на 2023 година, кучето е било част и от спасителни мисии в Мароко, отново след земетресение, където дълго е на терен в труднодостъпни райони, за да търси пострадали, отбелязва actualno.com. 

Но кучето плаща най-суровата цена за стореното добро. "Когато търсят на такива места има много материали, които вдишват, и вероятността да получат рак е доста увеличена. Нямаше вариант да му се спаси живота", обясни Кирил Христов. 

Макар и с тъга заради загубата, собственикът на Килиан споделя, че трудно може да опише с думи гордостта и любовта, която изпитва към любимия си четириног приятел.

А по стъпките му вече върви нов, по-малък на години, герой. "Имам малкия Пирин. Той е продължението", казва Кирил Христов.

2025 © Варна е / снимки: Фейсбук

Емил Радев: Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло

Европа няма единен подход към затлъстяването, но проблемът засяга милиони, алармира варненският евродепутат
Емил Радев: Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.

2026 © Варна е / снимка: Пресцентър Емил Радев