Посланикът на Германия: България е сигурна и интересна дестинация с голямо културно богатство

Германският пазар е стратегически за България и трябва да върнем туристите с повече полети, по-силна реклама и конкретни действия. Това подчерта министърът на туризма д-р Илин Димитров по време на среща с посланика на Германия Ирене Планк и Соня Миклай, директор на Германо-Българската индустриално-търговска камара. Министърът отбеляза, че вече са започнали разговори за изготвяне на общ план за възстановяване на позициите на България на германския пазар. В него ще бъдат включени въздушната свързаност, партньорства с туроператори, чартърни програми и нови рекламни формати, които да достигат директно до различните групи германски туристи.

"Чрез този "План Маршал" искаме да подкрепим повече полети и да насочим рекламата там, където хората реално избират своите пътувания", подчерта министър Димитров.

Посланик Планк приветства идеята за по-висока активност не само в летния сезон, но и по линия на целогодишния туризъм.

Бяха обсъдени и възможности за възстановяване на туристическите роудшоута в Германия, повече посещения на немски журналисти и инфлуенсъри в България и съвместни инициативи с германския туристически бизнес.

Домакинството на "Евровизия" също ще бъде използвано за по-силно представяне на България пред германците.

По време на конкурса се очаква страната ни да посрещне над 1000 журналисти, а Министерството на туризма планира поредица от събития и посещения, чрез които да покаже София и различни туристически места в страната.

Посланик Ирене Планк подчерта, че България е сигурна и интересна дестинация с голямо културно богатство. Обсъдени бяха и качеството на туристическите услуги, категоризацията на местата за настаняване и подготовката на кадри за сектора.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.