Разкриха престъпници, фалшифицирали картини на Пикасо и Рембранд

Полицията в Германия разкри мрежа за фалшифициране на картини, искала милиони за платна, като твърдяла, че са дело на майстори като Пабло Пикасо и Рембранд, предаде Ройтерс. Сред предлаганите творби имало дори такава, която десетилетия наред е била в амстердамския "Райксмузеум".

В хода на акцията на органите на реда беше арестуван и след това освободен предполагаемият лидер на мрежата - 77-годишен мъж от югозападната част на Германия. Той и десет негови съучастници са обвинени в организиран заговор с цел измама с фалшиви произведения на изкуството, отбелязва Ройтерс.

В синхронизирани акции в ранни зори на 15 октомври полицията обискира помещения в Германия и Швейцария и конфискува документи, мобилни телефони и множество предполагаеми фалшиви произведения на изкуството, съобщи в изявление полицията в Бавария, ръководеща операцията.

Властите за първи път се натъкват на дейността на групата, когато главният заподозрян предлага за продажба две предполагаемо оригинални картини на Пикасо. За едната от тях се твърди, че е на фотографката и активистката Дора Маар, дългогодишна муза и партньорка на Пикасо.

При последвали разследвания е установено, че той е искал 120 млн. швейцарски франка (151 млн. щатски долара) за фалшиви копия на картината De Staalmeesters на Рембранд от 1662 г., която е в "Рейксмузеум" от 1885 г., казват от полицията.

Картината е била собственост на 84-годишна швейцарка, която също е разследвана, съобщи полицията. Заподозрените измамници твърдят, че платното в Амстердам е копие.

Групата е предложила за продажба поне 19 други фалшификати, включително произведения, за които се твърди, че са на Петер Паул Рубенс, Антонис ван Дайк, Жоан Миро, Амедео Модиляни и Фрида Кало. Смята се, че са искали между 400 000 и 14 милиона евро, предаде Ройтерс.

Властите заявиха, че все още не знае дали някоя от картините е била действително продадена.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.