Ръст на българските туристи в Тайланд прогнозират тази зима

Сериозен ръст на българските туристи се очаква в Тайланд през тази зима. Това прогнозира пред TravelNews Виктор Меламед, почетен консул на кралството у нас. Според него над 20% повече българи ще посетят страната в Югоизточна Азия в сравнение с изминалата зима. Българите най-много обичат да почиват на островите Пукет, Ко Самуи и Краби. По данни на туроператорите през тази година над 10 000 наши туристи са пътували в Тайланд до момента. Основният наплив е през месеците декември, януари и февруари, когато там е най-хубавото време и не е дъждовен сезон.

Меламед обаче не очаква да бъдат достигнати нивата от най-добрите години – 2018 и 2019 г., когато близо 47 000 българи са пътували годишно до Тайланд. Причината е в тромавата процедура за издаване на визи, която отнема минимум 21 дни, въпреки че е по електронен път. За сравнение визите за Камбоджа и Виетнам излизат от 3 до 7 дни. От друга страна туроператорите коментират, че има отлив на европейски туристи от Тайланд заради огромния наплив на китайски и индийски туристи, за които бяха премахнати визите. Те не са съобразяват с другите туристи наоколо, като са шумни и замърсяват плажовете.

Наскоро правителството на Тайланд обяви, че обмисля премахването на визите за някои европейски страни при престой до 90 дни. Целта е да насърчи туризма, който да доведе до икономически растеж на страната, която все още не може да се възстанови от Ковид пандемията. Пред 2019 г. кралството постави рекорд от посрещнати над 40 млн. туристи и реализира приходи от 1,91 трилиона бата (49,7 млрд. евро). По тези показатели влезе в топ 10 на най-големите дестинации в света. До средата на ноември 2023 г. Тайланд е посетена от 23,2 млн. туристи и са достигнати приходи от 981,7 млн. бата, което продължава да е доста под нивата преди пандемията.

Визите за влизане в Тайланд се издават само по електронен път или при пристигане на летището, като при втория вариант престоят трябва да е до 15 дни, каза Виктор Меламед. Консулството в София и посолството в Румъния вече не издават визи. Информация и начина за получаване на електронна виза ще намерите на специалната страница www.thaievisa.go.th.

За кратък престой до 15 дни визата може да се вади на летищата и струва 2200 бата, което е около 57 евро. Задължително трябва да си носите паспортна снимка. Ако сте забравили, на летището има машини за самозаснемане. Предварително през сайта също може да се кандидатства за краткосрочна виза, за да се избягват огромните опашки при пристигане, посъветва Меламед. При престой над 15 дни е задължително електронна виза и не става на летището.

За кандидатстването през сайта са необходими следните документи – паспортна снимка в електронен вариант, снимка на паспорта, документ от банка на английски език за притежание на минимум 3000 евро/долара или равностойността в лева, който да е с подпис и печат. Много е важно всички данни и имена да бъдат попълнени вярно, защото в противен случай отказват визи, за което не получавате информация и не можете да оспорвате. Това означава, че ще трябва да кандидатствате отново и да заплатите таксата за втори път.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.