Спират от печат най-стария вестник в света

Спират от печат най-стария вестник в света - Wiener Zeitung (Винер цайтунг), основан през 1703 г. Австрийският вестник, който е достатъчно стар, за да пише за младия Моцарт и за абдикацията на последния хабсбургски император, спира печатното си издание след промяна на австрийските медийни закони, информира "Дойче веле".

Австрийският парламент прие с мнозинство закона, който слага край на сегашната форма на всекидневника. До решението се стигна въпреки протестите на служители и читатели.

Wiener Zeitung е собственост на австрийското правителство от 1857 г. и служи като официален вестник, като обявите за свободни работни места в правителството и други официални съобщения се публикуват във вестника по закон.

Именно това се превърна в основния му източник на приходи и позволи на вестника да продължи журналистическата си мисия да съобщава новините.

Въпреки това обаче парламентът на Австрия прие закон, който вече няма да изисква той и други компании да публикуват обяви в печатното издание на вестника.

"Не е работа на републиката да управлява и финансира всекидневник", заяви канцлерът консерватор на Австрия Себастиан Курц през 2021 г., когато промените бяха предложени за първи път.

Новият закон предвижда от 1 юли изданието да се премести предимно в интернет. Вестникът ще запази минимум десет печатни издания годишно, в зависимост от наличните средства. Ролята на официален вестник, която е основният му източник на приходи, ще бъде прехвърлена на отделна държавна онлайн платформа. Правителството твърди, че това е в съответствие с европейска директива за централизиране и публикуване на официална информация онлайн.

Междувременно Wiener Zeitung ще създаде медиен център, агенция за съдържание и център за обучение на журналисти. "Някои се опасяват, че правителството просто иска да запази марката Wiener Zeitung с нейната 320-годишна история, докато никой не знае как ще изглежда бъдещото издание - дали то все още ще бъде сериозна журналистика", заяви заместник-главният редактор на изданието Матиас Циглер.

Според профсъюза почти половината от над 200-те служители на вестника, 40 от които са журналисти, може да бъдат съкратени. А няколкостотин души излязоха по улиците на Виена във вторник, за да протестират срещу този ход на правителството.

Основан през 1703 година под името Wiennerisches Diarium и по-късно преименуван на Wiener Zeitung през 1780 г., бившият частен двуседмичен вестник е национализиран от австрийския император Франц Йосиф I през 1857 г. и става официален вестник на страната.

През 2004 г. Wiener Zeitung беше класиран като един от най-старите вестници, които все още се разпространяват, съобщиха за АФП от Световната асоциация на издателите на новини.

Тиражът на Wiener Zeitung е около 20 000 екземпляра през делничните дни и около два пъти повече през уикендите.

Венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо е тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за мир. Тя получава отличието за неуморната си работа по насърчаване на прилагането на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация, информира БНТ.

Борбата на Мачадо е в условията на авторитарно управление на богатата на петрол Венецуела. Конфликтът ѝ със Съединените щати се разгоря през последните седмици и от тежки санкции се стигна и до военни действия от страна на Вашингтон.

Мария Корина Мачадо отговаря напълно на критериите, посочени от Алфред Нобел за носител на престижната награда, посочиха от Норвежкия нобелов комитет.

"Като лидер на демократичните сили във Венецуела, Мария Корина Мачадо е един от най-изключителните примери за гражданска смелост в Латинска Америка през последните години", изтъква Йорген Уатне Фриднес, председател на Норвежкия нобелов комитет.

58-годишната активистка беше кандидат за президент миналата година. Авторитарният режим на Николас Мадуро обаче блокира кандидатурата ѝ. Според аргументацията за Нобеловата награда за мир като основател на организация, посветена на развитието на демокрацията - Мачадо се е застъпила за свободни и честни избори преди повече от 20 години.

Сега се изправя пред усложнена обстановка във Венецуела. Президентът Мадуро започна трети мандат през януари след избори, широко осъдени като фалшифицирани. Тази седмица той подписа указ, който му дава допълнителни, неуточнени правомощия в областта на сигурността. Скорошна демонстрация на привърженици на Мадуро и на паравоенни е резултат от месеци на ескалация на напрежението между Венецуела и Съединените щати.

Вашингтон обвини Мадуро в ръководене на наркокартел и разположи военни кораби в международни води близо до Венецуела. През последните седмици американските сили бомбардираха няколко лодки, за които се твърди, че са свързани с венецуелски наркотрафиканти. 21 души бяха убити.

В отговор, Николас Мадуро мобилизира армията и призова гражданите да се присъединят към специална цивилна милиция.

"Фактът, че Мадуро трябваше да създаде цялата тази кампания за милициите, показва, че той няма доверие във въоръжените сили", казва Мария Корина Мачадо, която твърди, че ръководи нелегално движение от хиляди.

От Белия дом обаче реагираха негативно на новината за Нобеловата ѝ награда за мир. След дни на спекулации дали Доналд Тръмп може да бъде лауреатът тази година, от Вашингтон обявиха, че Нобеловият комитет е поставил политиката над мира.