Стряскаща прогноза: До 2045 година над 780 милиона ще са болните от диабет по света

Световният ден за борба с диабета (World Diabetes Day) е годишно събитие, което се провежда на 14 ноември. Този ден е установен от Световната здравна организация (СЗО) и Международния диабет фонд (IDF) през 1991 година, с цел да увеличи осведомеността за диабета и да подчертае необходимостта от превенция и контрол на този сериозен заболяване.

Главната цел на Световния ден за борба с диабета е да информира хората за рисковете, свързани с диабета, както и за начините за предотвратяване и управление на това заболяване. Фактите и цифрите за диабета, разпространени от Международната диабетна федерация, показват нарастващото глобално бреме за отделни хора, семейства и държави. Диабетният атлас на IDF (2021) съобщава, че 10,5% от възрастното население (20-79 години) има диабет, като почти половината не знаят, че живеят с това състояние. 6,7 милиона са смъртните случаи поради диабет през 2021 г. До 2045 г. прогнозите на IDF показват, че 1 от 8 възрастни, приблизително 783 милиона, ще живеят с диабет, което е увеличение от 46%.

Над 90% от хората с диабет имат диабет тип 2, който се определя от социално-икономически, демографски, екологични и генетични фактори. Основните фактори, допринасящи за нарастването на диабет тип 2, включват: Урбанизация; Застаряващо население; Намаляване на нивата на физическа активност; Увеличаване на разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването.

Въпреки това е възможно да се намали въздействието на диабета, като се вземат превантивни мерки за диабет тип 2 и се осигури ранна диагностика и подходяща грижа за всички видове диабет. Тези мерки могат да помогнат на хората, живеещи със заболяването, да избегнат или забавят усложненията.

Диабетът е хронично състояние, което възниква, когато панкреасът вече не може да произвежда инсулин или тялото не може ефективно да използва инсулина.

Инсулинът е хормон, произведен от панкреаса, който действа като ключ, за да позволи на глюкозата от храната, която ядем, да премине от кръвния поток в клетките на тялото, за да произвежда енергия. Тялото разгражда всички въглехидратни храни до глюкоза в кръвта, а инсулинът помага на глюкозата да се придвижи в клетките. Когато тялото не може да произвежда или използва инсулин ефективно, това води до високи нива на кръвната захар, наречени хипергликемия. В дългосрочен план високите нива на глюкоза са свързани с увреждане на тялото и недостатъчност на различни органи и тъкани.

Има 3 основни типа диабет. Диабет тип 1 може да се развие на всяка възраст и изисква лечение с инсулин за оцеляване.  Диабет тип 2 представлява около 90% от всички случаи и се диагностицира по-често при възрастни. Гестационният диабет се проявява при висока кръвна захар по време на бременност и може да причини усложнения както за майката, така и за детето.

Технологичните иновации са променили начина, по който хората с диабет управляват своето заболяване, като предоставят по-голям контрол, точност и удобство в мониторирането на нивата на глюкоза в кръвта и управлението на диабета.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.