Световен рекорд за най-силно мъркане постави котка от Кеймбриджшър

Бела, 14-годишна котка от Хънтингдън, Кеймбриджшър, подобри световния рекорд на Гинес за най-силно мъркане на домашна котка. То е с удивителните 54,6 децибела, което се равнява на звука от врящ чайник. 

Никол Спинк, гордата собственичка на Бела, казва:

„Винаги сме знаели, че Бела мърка много силно – дори се налага да увеличаваме звука на телевизора, за да го чуем през нейното мъркане – и то винаги след хранене. Когато видяхме, че рекордът за най-силно мъркане в света е в процес на издирване, знаехме, че трябва да предложим Бела, и сме много доволни, че го направихме! Всички сме изключително развълнувани, че Бела подобри световния рекорд. Тя е част от нашето семейство от много години – обичаме я безкрайно и се гордеем с нейното постижение.“

След строг процес Световните рекорди на Гинес регистрираха опита на Бела да подобри съществуващия рекорд и след перфектното ѝ представяне нямаше съмнение относно резултата. 

Дейв Уилсън, официалният съдия на Световните рекорди на Гинес, който наблюдава опита на Бела да счупи рекорда, отбеляза: „Винаги е вълнуващо, когато има потенциал за нов световен рекорд, затова очаквахме с нетърпение да видим дали Бела ще успее да го направи. Поставихме записващите устройства, след което Бела се настани на любимата си възглавница и започна да мърка. Резултатите бяха очевидни веднага – Бела счупи рекорда за най-силно мъркане в света!“

Сега Бела гордо държи титлата за най-силно мъркане на домашна котка в света.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.