Турската посланичка: Румен Радев ми се обади в 6 сутринта

Турция преживява небивало бедствие в историята на страната. Мащабът на земетресението е грандиозен - 350 км е дължината на разломните линии, 30 000 кв. метра е засегнатото пространство, 13,5 милиона е населението, което е засегнато. Десет са пострадалите области. Това каза в сутрешното предаване на БНТ турският посланик у нас Н. Пр. Айлин Секизкьок.

Това са големи области, чиито индустриален и търговски капацитет е много голям. В Газиантеп имаме 3500 души, които са открити мъртви. 5900 сгради са напълно сринати. Над 15 000 са ранените до момента. Боим се, че тези цифри ще нараснат и с тревога очакваме това. Мобилизирахме всичките възможности. Турция е голяма и силна държава, имаме голям и висок капацитет, но времето е крайно неблагоприятно, изключително тежки, зимни условия. Много е голям магнитудът - две последователни земетресения със сила над 7 по Рихтер. Имаме нужда от подкрепа на международната общност.

Посланик Секизкьок благодари на българската държава, на българското правителство и на българския народ за искрената подкрепа.

Президентът на България ми се обади в 6 часа сутринта и каза, че се мобилизират възможностите, подготвят се военните самолети. България беше първата държава след Азербайджан, която се задейства да помогне, което е много важно за нас. Всички спасителни екипи са в Турция. От всички краища на страната получаваме информация в посолството, че се организират кампании. Скърбим много, но съм горда, че съм посланик в една държава, която толкова много обича Турция.

На този етап имаме нужда от спасителни екипи за градските райони, където има много тежки щети. България е от държавите, които осигури такъв издирвателен и спасителен екип. Пристигат екипи и от други 40 държави.

Българският посланик в Турция Ангел Чолаков в момента е в района на бедствието и лично проследява спасителните операции, добави Айлин Секизкьок.

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.