Турската посланичка: Румен Радев ми се обади в 6 сутринта

Турция преживява небивало бедствие в историята на страната. Мащабът на земетресението е грандиозен - 350 км е дължината на разломните линии, 30 000 кв. метра е засегнатото пространство, 13,5 милиона е населението, което е засегнато. Десет са пострадалите области. Това каза в сутрешното предаване на БНТ турският посланик у нас Н. Пр. Айлин Секизкьок.

Това са големи области, чиито индустриален и търговски капацитет е много голям. В Газиантеп имаме 3500 души, които са открити мъртви. 5900 сгради са напълно сринати. Над 15 000 са ранените до момента. Боим се, че тези цифри ще нараснат и с тревога очакваме това. Мобилизирахме всичките възможности. Турция е голяма и силна държава, имаме голям и висок капацитет, но времето е крайно неблагоприятно, изключително тежки, зимни условия. Много е голям магнитудът - две последователни земетресения със сила над 7 по Рихтер. Имаме нужда от подкрепа на международната общност.

Посланик Секизкьок благодари на българската държава, на българското правителство и на българския народ за искрената подкрепа.

Президентът на България ми се обади в 6 часа сутринта и каза, че се мобилизират възможностите, подготвят се военните самолети. България беше първата държава след Азербайджан, която се задейства да помогне, което е много важно за нас. Всички спасителни екипи са в Турция. От всички краища на страната получаваме информация в посолството, че се организират кампании. Скърбим много, но съм горда, че съм посланик в една държава, която толкова много обича Турция.

На този етап имаме нужда от спасителни екипи за градските райони, където има много тежки щети. България е от държавите, които осигури такъв издирвателен и спасителен екип. Пристигат екипи и от други 40 държави.

Българският посланик в Турция Ангел Чолаков в момента е в района на бедствието и лично проследява спасителните операции, добави Айлин Секизкьок.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.