Турският посланик: Туризмът е един от най-силните мостове между България и Турция

Работим за конкретни решения, които да улеснят издаването на визи и да доведат повече турски туристи в България, заяви министърът на туризма д-р Илин Димитров по време на среща с посланика на Република Турция у нас Н. Пр. Мехмет Саит Уянък. Министър Димитров посочи още, че се предприемат действия за увеличаване на капацитета на консулските служби. Обсъждат се и възможности за облекчена процедура за турски граждани, които вече са получавали визи.  

"Турция е сред най-добре свързаните с България държави. Близостта между двете страни позволява лесни пътувания с автомобил, а ако облекчим визовия процес, можем значително да увеличим туристическия обмен", подчерта министър Димитров.

Посланик Мехмет Саит Уянък определи туризма като един от най-силните мостове между двата народа. По думите му през 2025 г. около 3 млн. българи са посетили Турция, което нарежда страната ни сред петте водещи пазара за турския туризъм. От началото на 2026 г. пътуванията на български граждани до Турция вече са около 1,2 млн.

"България разполага с огромен потенциал. СПА туризмът е област, в която страната е изключително силна, а Банско и Боровец вече са много популярни сред турските туристи", заяви посланик Уянък. Той подчерта, че повече гъвкавост при издаването на визи ще насърчи турските граждани да посещават България по-често и да откриват нейните зимни, балнео и СПА дестинации.

Министерството на туризма планира през зимния сезон да организира посещение на турски туроператори, които да се запознаят на място с възможностите, които предлагат Банско и Боровец. Министър Димитров отправи покана и към посланика да участва в инициативата.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.