Варна отпадна от борбата за домакин на Евровизия

Варна и Пловдив отпаднаха от борбата за домакинство на Евровизия. Това става ясно от публикация в официалната страница на песенния конкурс, която се позовава на актуализирана информация от БНТ. България се готви за първото си домакинство на престижната надпревара, постигнато благодарение на победата на варненката ДАРА в юбилейното 70-о издание на Евровизия. 

София или Бургас ще приеме 71-вия песенен конкурс, предстои да разберем. 

След приключването на първия етап от процеса на избор на град-домакин, който включваше оценка на техническите спецификации на предложеното място, съответствието му с изискванията на Европейския съюз за радио и телевизия и стандартите за продукция на конкурса за песен на Евровизия, беше обявено, че общините Пловдив и Варна не са преминали към следващия кръг.

Генералният директор на БНТ Милена Милотинова благодари на общинските екипи за тяхната ангажираност и подготовка при разработването и представянето на кандидатурите на техните градове за домакинство на конкурса за песен на Евровизия 2027: "Бихме искали да подчертаем, че това решение се основава единствено на оценката на предварително установените технически и инфраструктурни критерии, които бяха приложени еднакво към всички кандидати. То не поставя под въпрос неоспоримите силни страни на вашите градове или техните утвърдени традиции в музиката, културата и международните фестивали. Това създава и възможности за тяхното участие в програмата от съпътстващи събития."

Очаква се окончателното обявяване на града домакин в края на юли. 

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.