Варненски евродепутат: Хуманното отношение към животните трябва да се регламентира спешно!

Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев настоява за ускоряване на работата по новото европейско законодателство за хуманно отношение към животните. „С колегите от Интергрупата по хуманно отношение и опазване на животните отдавна призоваваме за преразглеждане на правилата и въпреки че в края на миналата година Комисията обяви предложения за мащабна реформа, каквато не е правена през последните 20 години, законодателната работа тече твърде бавно. По някои от темите, които са свързани с граждански инициативи, липсва дори ясен график, който да очертае как ще се развият във времето предприетите стъпки“, смята Радев.

Повод за коментара му стана изразената от Европейската комисия позиция в отговор на въпросите, които внесоха през октомври 47 евродепутати – представители на различни държави и от целия политически спектър. Сред вносителите бе и българският евродепутат Емил Радев, който е зам.-председател на Интергрупата по хуманно отношение и опазване на животните. След информация на Financial Times за възможно отстъпление на ЕК от обещаните законодателни предложения за хуманно отношение към животните членовете на Европейския парламент поискаха яснота за изпълнението на поетите ангажименти и дали забавянето не се дължи на натиск от страна на бизнеса или на предстоящите европейски избори. 

В мотивите си евродепутатите обръщат специално внимание на очакваните резултати във връзка с Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“, зад която стоят подписите на 1,4 млн. души в ЕС и подкрепата на над 170 организации и на редица учени.  Потвърждавайки ангажимента си да приемат законодателно предложение за постепенно премахване и окончателна забрана на използваните системи за отглеждане на животни в клетки, от ЕК изтъкват, че преходът изисква адаптиране на животновъдството, включително и осигуряване на повече пространство за отглеждане на животните. „Необходими са допълнителни консултации относно разходите, подходящата продължителност на преходния период и съответните мерки при внос“, уточняват от Комисията, допълвайки, че законодателната работа трябва да продължи и в контекста на стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство в ЕС.

В отговора на ЕК се припомнят обявените на 7 декември 2023 г. две законодателни предложения – за преразглеждане на действащите правила на ЕС относно защитата на животните по време на транспортиране и за установяване на нови европейски правила относно хуманното отношение към кучетата и котките и тяхната проследимост. 

„Подготвителната работа за преразглеждане на съществуващите правила на ЕС относно хуманното отношение към животните на равнището на стопанствата по време на умъртвяването и за създаване на доброволен европейски етикет за хуманно отношение към животните все още продължава“, става ясно от отговора на ЕК. В него се отчита също, че се подготвя и предложение за рамка за устойчиви продоволствени системи, но на този етап няма решение относно графика за приемането му.

Венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо е тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за мир. Тя получава отличието за неуморната си работа по насърчаване на прилагането на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация, информира БНТ.

Борбата на Мачадо е в условията на авторитарно управление на богатата на петрол Венецуела. Конфликтът ѝ със Съединените щати се разгоря през последните седмици и от тежки санкции се стигна и до военни действия от страна на Вашингтон.

Мария Корина Мачадо отговаря напълно на критериите, посочени от Алфред Нобел за носител на престижната награда, посочиха от Норвежкия нобелов комитет.

"Като лидер на демократичните сили във Венецуела, Мария Корина Мачадо е един от най-изключителните примери за гражданска смелост в Латинска Америка през последните години", изтъква Йорген Уатне Фриднес, председател на Норвежкия нобелов комитет.

58-годишната активистка беше кандидат за президент миналата година. Авторитарният режим на Николас Мадуро обаче блокира кандидатурата ѝ. Според аргументацията за Нобеловата награда за мир като основател на организация, посветена на развитието на демокрацията - Мачадо се е застъпила за свободни и честни избори преди повече от 20 години.

Сега се изправя пред усложнена обстановка във Венецуела. Президентът Мадуро започна трети мандат през януари след избори, широко осъдени като фалшифицирани. Тази седмица той подписа указ, който му дава допълнителни, неуточнени правомощия в областта на сигурността. Скорошна демонстрация на привърженици на Мадуро и на паравоенни е резултат от месеци на ескалация на напрежението между Венецуела и Съединените щати.

Вашингтон обвини Мадуро в ръководене на наркокартел и разположи военни кораби в международни води близо до Венецуела. През последните седмици американските сили бомбардираха няколко лодки, за които се твърди, че са свързани с венецуелски наркотрафиканти. 21 души бяха убити.

В отговор, Николас Мадуро мобилизира армията и призова гражданите да се присъединят към специална цивилна милиция.

"Фактът, че Мадуро трябваше да създаде цялата тази кампания за милициите, показва, че той няма доверие във въоръжените сили", казва Мария Корина Мачадо, която твърди, че ръководи нелегално движение от хиляди.

От Белия дом обаче реагираха негативно на новината за Нобеловата ѝ награда за мир. След дни на спекулации дали Доналд Тръмп може да бъде лауреатът тази година, от Вашингтон обявиха, че Нобеловият комитет е поставил политиката над мира.