Варненски евродепутат: Хуманното отношение към животните трябва да се регламентира спешно!

Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев настоява за ускоряване на работата по новото европейско законодателство за хуманно отношение към животните. „С колегите от Интергрупата по хуманно отношение и опазване на животните отдавна призоваваме за преразглеждане на правилата и въпреки че в края на миналата година Комисията обяви предложения за мащабна реформа, каквато не е правена през последните 20 години, законодателната работа тече твърде бавно. По някои от темите, които са свързани с граждански инициативи, липсва дори ясен график, който да очертае как ще се развият във времето предприетите стъпки“, смята Радев.

Повод за коментара му стана изразената от Европейската комисия позиция в отговор на въпросите, които внесоха през октомври 47 евродепутати – представители на различни държави и от целия политически спектър. Сред вносителите бе и българският евродепутат Емил Радев, който е зам.-председател на Интергрупата по хуманно отношение и опазване на животните. След информация на Financial Times за възможно отстъпление на ЕК от обещаните законодателни предложения за хуманно отношение към животните членовете на Европейския парламент поискаха яснота за изпълнението на поетите ангажименти и дали забавянето не се дължи на натиск от страна на бизнеса или на предстоящите европейски избори. 

В мотивите си евродепутатите обръщат специално внимание на очакваните резултати във връзка с Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“, зад която стоят подписите на 1,4 млн. души в ЕС и подкрепата на над 170 организации и на редица учени.  Потвърждавайки ангажимента си да приемат законодателно предложение за постепенно премахване и окончателна забрана на използваните системи за отглеждане на животни в клетки, от ЕК изтъкват, че преходът изисква адаптиране на животновъдството, включително и осигуряване на повече пространство за отглеждане на животните. „Необходими са допълнителни консултации относно разходите, подходящата продължителност на преходния период и съответните мерки при внос“, уточняват от Комисията, допълвайки, че законодателната работа трябва да продължи и в контекста на стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство в ЕС.

В отговора на ЕК се припомнят обявените на 7 декември 2023 г. две законодателни предложения – за преразглеждане на действащите правила на ЕС относно защитата на животните по време на транспортиране и за установяване на нови европейски правила относно хуманното отношение към кучетата и котките и тяхната проследимост. 

„Подготвителната работа за преразглеждане на съществуващите правила на ЕС относно хуманното отношение към животните на равнището на стопанствата по време на умъртвяването и за създаване на доброволен европейски етикет за хуманно отношение към животните все още продължава“, става ясно от отговора на ЕК. В него се отчита също, че се подготвя и предложение за рамка за устойчиви продоволствени системи, но на този етап няма решение относно графика за приемането му.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.