Венецуелката Мария Корина Мачадо получи Нобеловата награда за мир

Венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо е тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за мир. Тя получава отличието за неуморната си работа по насърчаване на прилагането на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация, информира БНТ.

Борбата на Мачадо е в условията на авторитарно управление на богатата на петрол Венецуела. Конфликтът ѝ със Съединените щати се разгоря през последните седмици и от тежки санкции се стигна и до военни действия от страна на Вашингтон.

Мария Корина Мачадо отговаря напълно на критериите, посочени от Алфред Нобел за носител на престижната награда, посочиха от Норвежкия нобелов комитет.

"Като лидер на демократичните сили във Венецуела, Мария Корина Мачадо е един от най-изключителните примери за гражданска смелост в Латинска Америка през последните години", изтъква Йорген Уатне Фриднес, председател на Норвежкия нобелов комитет.

58-годишната активистка беше кандидат за президент миналата година. Авторитарният режим на Николас Мадуро обаче блокира кандидатурата ѝ. Според аргументацията за Нобеловата награда за мир като основател на организация, посветена на развитието на демокрацията - Мачадо се е застъпила за свободни и честни избори преди повече от 20 години.

Сега се изправя пред усложнена обстановка във Венецуела. Президентът Мадуро започна трети мандат през януари след избори, широко осъдени като фалшифицирани. Тази седмица той подписа указ, който му дава допълнителни, неуточнени правомощия в областта на сигурността. Скорошна демонстрация на привърженици на Мадуро и на паравоенни е резултат от месеци на ескалация на напрежението между Венецуела и Съединените щати.

Вашингтон обвини Мадуро в ръководене на наркокартел и разположи военни кораби в международни води близо до Венецуела. През последните седмици американските сили бомбардираха няколко лодки, за които се твърди, че са свързани с венецуелски наркотрафиканти. 21 души бяха убити.

В отговор, Николас Мадуро мобилизира армията и призова гражданите да се присъединят към специална цивилна милиция.

"Фактът, че Мадуро трябваше да създаде цялата тази кампания за милициите, показва, че той няма доверие във въоръжените сили", казва Мария Корина Мачадо, която твърди, че ръководи нелегално движение от хиляди.

От Белия дом обаче реагираха негативно на новината за Нобеловата ѝ награда за мир. След дни на спекулации дали Доналд Тръмп може да бъде лауреатът тази година, от Вашингтон обявиха, че Нобеловият комитет е поставил политиката над мира.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.