Военнослужещи от 8 държави участват във водолазното учение "Тритон 2005"

За пета поредна година, в района на Военноморска база Варна и териториалното море на България, ще се проведе водолазното учение "Тритон". Изданието му през тази година е от 9 до 19 септември. 

"Актуалността на такива съвместни учения и тренировки от подобен характер се обуславя от радикално променената среда на морската сигурност в Черноморския регион. Непредсказуемостта на заплахата, която представляват дрейфащите мини, превръща планирането и провеждането на противоминните операции за неутрализирането им в регулярна дейност за българските и съюзните военноморски сили", отбелязват от пресцентъра на родния флот. 

В учението "Тритон 2005" участват военнослужещи от ВМС на България, Румъния, Турция, САЩ, Полша, Испания, Италия и Франция, специализирани в унищожаването и обезвреждането на боеприпаси под вода.

Учението се ръководи съгласно стандартите и процедурите на НАТО. Офицер планиращ учението е командирът на Военноморските сили на Република България, а ръководител на учението е командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби. 

Основните усилия на участниците са насочени към усъвършенстване на нивото на оперативната съвместимост, както и подготовката на личния състав на тактическо ниво при провеждане на водолазни и противоминни операции в коалиционен формат. По време на действията на море ще бъдат отработени процедури по откриване, класифициране и обезвреждане на невзривени боеприпаси, дрейфащи и дънни мини.

Целта на учението е да се осигури на участниците възможност да отработят процедурите по планиране, провеждане, докладване и анализиране на военноморско учение на тактическо ниво, да осигури динамична учебна среда за упражняване на различни водолазни практики и техники в съюзен формат. 

По време на учението ще бъдат създадени условия за прилагане на стандартните тактики и техники за действия при осветяване на подводната обстановка, борба с минната опасност и дълбоководни водолазни работи.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.