Вълни цунами в Япония след 7,6 по Рихтер

Вълни цунами с височина около 1,2 метра височина достигнаха японския бряг, след като страната беше ударена от мощен трус със сила 7,6 по Рихтер.

По данни на обществената телевизия NHK вълните са заляли пристанище в префектура Уаджияма. Не се съобщава за жертви. Вълни с височина малко под метър са регистрирани и в префектура Тояма.

Според японската метеорологична служба се очаква вълните да достигнат до 5 метра. Издадено е нареждане за евакуация на населението в най-застрашените райони.

Земетресението със сила 7,6 беше усетено в обширен район по крайбрежието на Японско море в Централна Япония. Епицентърът е в района на полуостров Ното.

Към момента няма официални данни за жертви и пострадали, но кадри от охранителни камери показват как по време на труса рухват няколко къщи.

От управата на най-големия АЕЦ съобщават, че не са засегнати от труса. Спряно е движението на високоскоростните влакове в Централна и Източна Япония. Десетки хиляди домакинства са без ток.

Общо 21 вторични труса с магнитуд 4 или повече са регистрирани в централната част на Япония за малко повече от 90 минути.

Българските граждани, пребиваващи в Япония или планирали пътуване до Япония, да спазват препоръките на местните власти и да следят редовно уебстраницата на Японската метеорологична агенция, съобщава Ситуационният център на Министерството на външните работи на интернет страницата на министерството. При нужда от съдействие българските граждани в Япония могат да се обърнат към Посолството на България в Япония на адрес: Yoyogi 5-36-3, Shibuya-ku, Tokyo 151-0053, Тел.: +81 3 3465 1021, както и на дежурен телефон в извънработно време: + 81 80 7966 5608 /мобилен/. Имейл: embassy.tokyo@mfa.bg.

Сигнали и молби за съдействие при бедствени ситуации на български граждани се приемат денонощно и на телефонните линии на дирекция "Ситуационен център": +359 2 948 24 04; +359 2 971 38 56 или на имейл: crisis@mfa.bg.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.