Вълни цунами в Япония след 7,6 по Рихтер

Вълни цунами с височина около 1,2 метра височина достигнаха японския бряг, след като страната беше ударена от мощен трус със сила 7,6 по Рихтер.

По данни на обществената телевизия NHK вълните са заляли пристанище в префектура Уаджияма. Не се съобщава за жертви. Вълни с височина малко под метър са регистрирани и в префектура Тояма.

Според японската метеорологична служба се очаква вълните да достигнат до 5 метра. Издадено е нареждане за евакуация на населението в най-застрашените райони.

Земетресението със сила 7,6 беше усетено в обширен район по крайбрежието на Японско море в Централна Япония. Епицентърът е в района на полуостров Ното.

Към момента няма официални данни за жертви и пострадали, но кадри от охранителни камери показват как по време на труса рухват няколко къщи.

От управата на най-големия АЕЦ съобщават, че не са засегнати от труса. Спряно е движението на високоскоростните влакове в Централна и Източна Япония. Десетки хиляди домакинства са без ток.

Общо 21 вторични труса с магнитуд 4 или повече са регистрирани в централната част на Япония за малко повече от 90 минути.

Българските граждани, пребиваващи в Япония или планирали пътуване до Япония, да спазват препоръките на местните власти и да следят редовно уебстраницата на Японската метеорологична агенция, съобщава Ситуационният център на Министерството на външните работи на интернет страницата на министерството. При нужда от съдействие българските граждани в Япония могат да се обърнат към Посолството на България в Япония на адрес: Yoyogi 5-36-3, Shibuya-ku, Tokyo 151-0053, Тел.: +81 3 3465 1021, както и на дежурен телефон в извънработно време: + 81 80 7966 5608 /мобилен/. Имейл: embassy.tokyo@mfa.bg.

Сигнали и молби за съдействие при бедствени ситуации на български граждани се приемат денонощно и на телефонните линии на дирекция "Ситуационен център": +359 2 948 24 04; +359 2 971 38 56 или на имейл: crisis@mfa.bg.

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.