Напусна ни Крaси Куртев от "Акaгa"

Пoчинa еднa oт емблемaтичните фигури в рoднaтa музикa – Крaси Куртев, кoйтo беше бaсист и вoкaлист нa "Акaгa", един от съоснователите на групата. Тъжната новина съобщиха негови близки. 

Красимир Куртев е роден в София на 25 юли 1970 г. Завършил е Националното музикално училище "Любомир Пипков", а след това висше образование в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". Работи в сферата на музиката, съосновател е на група "Акага". Един от основателите е на БМА (Българска музикална асоциация), както и член на Теосто - Финландия.

30 години е част от една от най-популярните български групи "Акага".

Тя е създадена от студенти в Националната музикална академия. Първите членове са самият Краси, Ясен Велчев, Кристиян Александров и Калин Вельов, а първото им име е "Феротон". По-късно се присъединяват Марин Панев, Георги Велев, Иво Казасов, Красимир Кирилов, Георги Курназов. Музикантите от бенда са считани за основатели на модерния български саунд. Музиката им представлява уникална комбинация между фънк, рок, денс, соул, реге и дори хип-хоп. 

Поклон пред паметта му!

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.