Напусна ни Крaси Куртев от "Акaгa"

Пoчинa еднa oт емблемaтичните фигури в рoднaтa музикa – Крaси Куртев, кoйтo беше бaсист и вoкaлист нa "Акaгa", един от съоснователите на групата. Тъжната новина съобщиха негови близки. 

Красимир Куртев е роден в София на 25 юли 1970 г. Завършил е Националното музикално училище "Любомир Пипков", а след това висше образование в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". Работи в сферата на музиката, съосновател е на група "Акага". Един от основателите е на БМА (Българска музикална асоциация), както и член на Теосто - Финландия.

30 години е част от една от най-популярните български групи "Акага".

Тя е създадена от студенти в Националната музикална академия. Първите членове са самият Краси, Ясен Велчев, Кристиян Александров и Калин Вельов, а първото им име е "Феротон". По-късно се присъединяват Марин Панев, Георги Велев, Иво Казасов, Красимир Кирилов, Георги Курназов. Музикантите от бенда са считани за основатели на модерния български саунд. Музиката им представлява уникална комбинация между фънк, рок, денс, соул, реге и дори хип-хоп. 

Поклон пред паметта му!

Проект, чиято цел е преброяване на кафявите мечки у нас, е стартиран от Южноцентралното държавно предприятие, а финансирането е с европейски средства. Преброяването ще се извърши чрез събиране на генетични проби на терен, а стремежът е да се направи възможно най-точен анализ за броя на мечките и евентуално контролиране на популацията.

Напоследък хората в Родопите говорят, че мечките били станали много, отбелязва БНТ. Зачестиха и нападенията на добитък и пчелни кошери, само за септември те са 46. Фотокапаните на ловните дружинки непрекъснато заснемат мечки до хранилките за диви прасета. В края на август беше нападнат и човек в района на село Лясково. 

Всъщност никой до момента със сигурност не може да каже колко точно са мечките в Родопите и изобщо в България.

Това се опитват да установят горските служители по проект за преброяване на животинския вид.

"Традиционните методи за таксация не дават толкова точен резултат и се надяваме чрез този генетичен анализ да се достигне до по-вярната цифра, това което е реално като количество кафяви мечки в България, за да може да се вземат някакви мерки за евентуално управление на популацията", поясни инж. Елин Лилов - лесоинженер в Южноцентралното държавно предприятие-Смолян. 

На практика горските служители събират проби от екскременти в гората. Генетичният материал се носи за изследване. "След като попълним необходимите данни за събраните проби със снимков материал, с географски координати от там, където са събрани, ги предаваме на Изпълнителна агенция по околна среда и вече техен ангажимент е да ги предадат за извършване на самия анализ и изследвания на лаборатория, която е оторизирана за извършване на такива анализи", допълва инж. Елин Лилов.  

Резултатите от преброяването ще определят и действията на властите.

Кафявата мечка е защитен вид в България и отстрелът ѝ е забранен със закон.

Допускат се изключения, когато са нанесени сериозни щети, но със специално разрешение за конкретния район и определената мечка.