НОИ пусна единен портал за електронните си услуги

Националният осигурителен институт (НОИ) разработи и внедри Единен портал за електронни услуги, който вече е достъпен през интернет страницата на НОИ. Той обединява в себе си всички съществуващи в института платформи и уеб-приложения за предоставяне на административни и справочни услуги за парични обезщетения, помощи, пенсии и гарантирани вземания. Той е интегриран с централизираните системи „е-Автентикация“ и „Система за сигурно електронно връчване“, поддържани от Министерството на електронното управление.

Единният портал за електронни услуги осигурява единна входна точка за достъп чрез използване на основните средства за електронна идентификация – персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, ПИК на Националната агенция за приходите и всички видове квалифицирани електронни подписи (КЕП), издадени от доставчици на удостоверителни услуги у нас. Системата предоставя възможност осигурените лица, самоосигуряващите се и осигурителите с влизане само от едно място да заявяват широк набор от електронни услуги, организирани в пълен каталог на услугите.

Потребителите, идентифицирали се успешно през централизираната система „е-Автентикация“, получават достъп до т. нар. „Електронно осигурително досие“, в което са включени три отделни компонента – „Електронно осигурително досие за пенсия“, „Електронно социалноосигурително досие за осигурени и самоосигуряващи се лица“ и „Електронно социалноосигурително досие за осигурители“.

Към момента Единният портал за електронни услуги e достъпен от рубриката „Е-услуги и справки“ на интернет страница на НОИ, в която се намират и отделните входове на всички електронни услуги на института. За да се осигури плавен преход в обслужването на потребителите, цялото съдържание на страницата е запазено непроменено. Предвижда се впоследствие порталът да замени изцяло тази потребителска секция на сайта.

Единният портал за електронни услуги на НОИ е разработен и надграден по проект BG05SFOP001-1.008-0001 „Развитие и въвеждане на Институционалната архитектура на НОИ за приоритетни процеси, свързани с пенсиите, и предоставяне на електронни административни услуги” и проект BG05SFOP001-1.020-0001 „Развитие и въвеждане на Архитектурата на НОИ за процесите, свързани с парични обезщетения, помощи и гарантирани вземания”, финансирани от Оперативна програма „Добро управление“.

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.