НОИ пусна единен портал за електронните си услуги

Националният осигурителен институт (НОИ) разработи и внедри Единен портал за електронни услуги, който вече е достъпен през интернет страницата на НОИ. Той обединява в себе си всички съществуващи в института платформи и уеб-приложения за предоставяне на административни и справочни услуги за парични обезщетения, помощи, пенсии и гарантирани вземания. Той е интегриран с централизираните системи „е-Автентикация“ и „Система за сигурно електронно връчване“, поддържани от Министерството на електронното управление.

Единният портал за електронни услуги осигурява единна входна точка за достъп чрез използване на основните средства за електронна идентификация – персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, ПИК на Националната агенция за приходите и всички видове квалифицирани електронни подписи (КЕП), издадени от доставчици на удостоверителни услуги у нас. Системата предоставя възможност осигурените лица, самоосигуряващите се и осигурителите с влизане само от едно място да заявяват широк набор от електронни услуги, организирани в пълен каталог на услугите.

Потребителите, идентифицирали се успешно през централизираната система „е-Автентикация“, получават достъп до т. нар. „Електронно осигурително досие“, в което са включени три отделни компонента – „Електронно осигурително досие за пенсия“, „Електронно социалноосигурително досие за осигурени и самоосигуряващи се лица“ и „Електронно социалноосигурително досие за осигурители“.

Към момента Единният портал за електронни услуги e достъпен от рубриката „Е-услуги и справки“ на интернет страница на НОИ, в която се намират и отделните входове на всички електронни услуги на института. За да се осигури плавен преход в обслужването на потребителите, цялото съдържание на страницата е запазено непроменено. Предвижда се впоследствие порталът да замени изцяло тази потребителска секция на сайта.

Единният портал за електронни услуги на НОИ е разработен и надграден по проект BG05SFOP001-1.008-0001 „Развитие и въвеждане на Институционалната архитектура на НОИ за приоритетни процеси, свързани с пенсиите, и предоставяне на електронни административни услуги” и проект BG05SFOP001-1.020-0001 „Развитие и въвеждане на Архитектурата на НОИ за процесите, свързани с парични обезщетения, помощи и гарантирани вземания”, финансирани от Оперативна програма „Добро управление“.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.