НОИ пусна единен портал за електронните си услуги

Националният осигурителен институт (НОИ) разработи и внедри Единен портал за електронни услуги, който вече е достъпен през интернет страницата на НОИ. Той обединява в себе си всички съществуващи в института платформи и уеб-приложения за предоставяне на административни и справочни услуги за парични обезщетения, помощи, пенсии и гарантирани вземания. Той е интегриран с централизираните системи „е-Автентикация“ и „Система за сигурно електронно връчване“, поддържани от Министерството на електронното управление.

Единният портал за електронни услуги осигурява единна входна точка за достъп чрез използване на основните средства за електронна идентификация – персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, ПИК на Националната агенция за приходите и всички видове квалифицирани електронни подписи (КЕП), издадени от доставчици на удостоверителни услуги у нас. Системата предоставя възможност осигурените лица, самоосигуряващите се и осигурителите с влизане само от едно място да заявяват широк набор от електронни услуги, организирани в пълен каталог на услугите.

Потребителите, идентифицирали се успешно през централизираната система „е-Автентикация“, получават достъп до т. нар. „Електронно осигурително досие“, в което са включени три отделни компонента – „Електронно осигурително досие за пенсия“, „Електронно социалноосигурително досие за осигурени и самоосигуряващи се лица“ и „Електронно социалноосигурително досие за осигурители“.

Към момента Единният портал за електронни услуги e достъпен от рубриката „Е-услуги и справки“ на интернет страница на НОИ, в която се намират и отделните входове на всички електронни услуги на института. За да се осигури плавен преход в обслужването на потребителите, цялото съдържание на страницата е запазено непроменено. Предвижда се впоследствие порталът да замени изцяло тази потребителска секция на сайта.

Единният портал за електронни услуги на НОИ е разработен и надграден по проект BG05SFOP001-1.008-0001 „Развитие и въвеждане на Институционалната архитектура на НОИ за приоритетни процеси, свързани с пенсиите, и предоставяне на електронни административни услуги” и проект BG05SFOP001-1.020-0001 „Развитие и въвеждане на Архитектурата на НОИ за процесите, свързани с парични обезщетения, помощи и гарантирани вземания”, финансирани от Оперативна програма „Добро управление“.

Напусна ни Йосиф Сърчаджиев. Големият актьор е починал вчера - на 1 юли, съобщиха от семейството му. Сбогуването е било днес, в тесен кръг, както самият той е пожелал в последните си дни.

Йосиф Сърчаджиев живя с театъра и киното и остави незабравими образи, отбелязва БНТ. Само на 15 години се качва на сцената на Народния театър – в "Сирано дьо Бержерак", постановката на баща му – Стефан Сърчаджиев. Пътят към голямата сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра, участие в самодеен театрален състав.

Завършва ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, от когото научава най-важния урок за театъра - работи, работи, работи.

Има над 60 театрални и 50 филмови роли, 30 телевизионни постановки.

Кралят в "Напразните усилия на любовта", Вурм в "Коварство и любов", Мастаков в "Чудаци", цар Петър в "Книга на царете", Хоров в "Службогонци", Владимир в "Очакване на Годо", а за ролята на Пунтила в пиесата на Брехт получава награда на Съюза на българските артисти. Носител е на "Аскеер" за най-добра мъжка роля и за цялостно творчество, орден "Св. св. Кирил и Методий", наградата на София филм фест и на Столичната община – за принос към киноизкуството.

"Йосиф Сърчаджиев беше артист с мощно сценично присъствие, с изключителна вътрешна свобода и с рядка способност да превръща всяка роля в жива човешка съдба", отбелязват негови колеги.

Актьорът не оставаше встрани от бурните процеси в българското общество, вълнуваше се от всичко. Казваше "Демокрацията иска работа, работа, работа". 

В края на 90-те е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. 

Оставя сериозна следа и с филмовите образи "Време разделно", "Жребият", "Бон шанс, инспекторе", а последните му роли са в "Жените наистина плачат" и "Януари". 

След тежка здравословна битка застана от другата страна на сцената, а само преди година постави "Асансьорът" от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.

Поклон пред светлата му памет!