От 2025-а: Разширяват възможностите за лов на вълци в Европа

По-слабо защитени от лов от 2025 г. ще бъдат вълците в Европа, след като мнозинството от европейските държави приеха предложение за понижаване на статута им поради нарастващия им брой и въздействието им върху селското стопанство и животновъдството, предаде "Ройтерс".

Статутът на животните ще бъде намален от "строго защитен" на "защитен", съгласно Конвенцията за опазване на европейската флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) от 7 март. Решението бе осъдено от природозащитни организации.

Досега вълците бяха защитени от лов, освен ако не представляват сериозна заплаха за добитъка или здравето и безопасността на хората.

Според новия им статут всяка "експлоатация" на вълци ще се прави с цел регулация на тяхната популация. Това дава възможност те да бъдат ловувани много повече. 

Миналата година Европейската комисия предложи тази промяна, осъждана от природозащитни организации, тъй като нарастващият брой на вълците доведе до конфликти с местните земеделски и ловни общности и до призиви за мерки за предотвратяване на нападенията над добитъка.

"Важна новина за нашите селски общности и фермери. Нуждаем се от балансиран подход между опазването на дивата природа и защитата на нашия поминък", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в изявление след гласуването, цитирана от БТА.

Фон дер Лайен, чието пони бе убито от вълк през 2022 г., миналата година призова държавите членове "да предприемат действия, когато е необходимо".

Организации за защита на животните, сред които Международният фонд за защита на животните (International Fund for Animal Welfare), осъдиха решението. Промяната ще влезе в сила на 7 март, освен ако поне една трета от 46-те държави членове на Съвета на Европа не се противопоставят.

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.