От 2025-а: Разширяват възможностите за лов на вълци в Европа

По-слабо защитени от лов от 2025 г. ще бъдат вълците в Европа, след като мнозинството от европейските държави приеха предложение за понижаване на статута им поради нарастващия им брой и въздействието им върху селското стопанство и животновъдството, предаде "Ройтерс".

Статутът на животните ще бъде намален от "строго защитен" на "защитен", съгласно Конвенцията за опазване на европейската флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) от 7 март. Решението бе осъдено от природозащитни организации.

Досега вълците бяха защитени от лов, освен ако не представляват сериозна заплаха за добитъка или здравето и безопасността на хората.

Според новия им статут всяка "експлоатация" на вълци ще се прави с цел регулация на тяхната популация. Това дава възможност те да бъдат ловувани много повече. 

Миналата година Европейската комисия предложи тази промяна, осъждана от природозащитни организации, тъй като нарастващият брой на вълците доведе до конфликти с местните земеделски и ловни общности и до призиви за мерки за предотвратяване на нападенията над добитъка.

"Важна новина за нашите селски общности и фермери. Нуждаем се от балансиран подход между опазването на дивата природа и защитата на нашия поминък", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в изявление след гласуването, цитирана от БТА.

Фон дер Лайен, чието пони бе убито от вълк през 2022 г., миналата година призова държавите членове "да предприемат действия, когато е необходимо".

Организации за защита на животните, сред които Международният фонд за защита на животните (International Fund for Animal Welfare), осъдиха решението. Промяната ще влезе в сила на 7 март, освен ако поне една трета от 46-те държави членове на Съвета на Европа не се противопоставят.

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.