От 2025-а: Разширяват възможностите за лов на вълци в Европа

По-слабо защитени от лов от 2025 г. ще бъдат вълците в Европа, след като мнозинството от европейските държави приеха предложение за понижаване на статута им поради нарастващия им брой и въздействието им върху селското стопанство и животновъдството, предаде "Ройтерс".

Статутът на животните ще бъде намален от "строго защитен" на "защитен", съгласно Конвенцията за опазване на европейската флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) от 7 март. Решението бе осъдено от природозащитни организации.

Досега вълците бяха защитени от лов, освен ако не представляват сериозна заплаха за добитъка или здравето и безопасността на хората.

Според новия им статут всяка "експлоатация" на вълци ще се прави с цел регулация на тяхната популация. Това дава възможност те да бъдат ловувани много повече. 

Миналата година Европейската комисия предложи тази промяна, осъждана от природозащитни организации, тъй като нарастващият брой на вълците доведе до конфликти с местните земеделски и ловни общности и до призиви за мерки за предотвратяване на нападенията над добитъка.

"Важна новина за нашите селски общности и фермери. Нуждаем се от балансиран подход между опазването на дивата природа и защитата на нашия поминък", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в изявление след гласуването, цитирана от БТА.

Фон дер Лайен, чието пони бе убито от вълк през 2022 г., миналата година призова държавите членове "да предприемат действия, когато е необходимо".

Организации за защита на животните, сред които Международният фонд за защита на животните (International Fund for Animal Welfare), осъдиха решението. Промяната ще влезе в сила на 7 март, освен ако поне една трета от 46-те държави членове на Съвета на Европа не се противопоставят.

Министерството на туризма и Министерството на земеделието и храните обединяват усилия с лозаро-винарския сектор за създаването на национално партньорство за утвърждаването на българското вино като важна част от идентичността на България.

"Поставяме началото на една национална инициатива, за да дадем на българското вино мястото, което заслужава. Важно е да имаме ясна карта за действия с конкретни стъпки и екшън план", изтъкна министърът на туризма Илин Димитров.

Според земеделския министър Пламен Арбовски автентичните винени сортове и традиции са една от визитните картички на България. "Развитието на винения туризъм е и начин да насърчим развитието на селските райони и местните общности. Предстои ни много работа, но възможностите са неограничени", подчерта той.

Председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев посочи, че в момента в българските заведения и туристически комплекси се предлагат предимно вносни вина.

"Сега има хоризонт да развиваме винарството с пълна сила и поемам гаранция за законовите промени. Браншът трябва да участва активно", заяви Гечев.

Сред предложенията, по които ще си партнират институциите и лозаро-винарският сектор, са националната инициатива "Избери българското вино", съвместни обучения за хотелиери и ресторантьори относно родното производство, професионални дегустации, разработване на национални и регионални винени маршрути и събития.

Ще се работи съвместно и за популяризиране на местните производители и насърчаването на връзката между българското вино, сезонната българска кухня и автентичните туристически изживявания.