Рекорден скок на цените: Плащаме над 20 лева за буркан мед!

Рекордно висока цена на българския мед тази година. Заради залежала продукция и големи количества вносен мед от Украйна, производители прогнозират цена от над 20 лева за буркан мед.

Пчелари от Югозападна България отчитат висок добив на мед тази година.

"Към 10, 15, 20 кг от пчелни семейства. Даже и втори път от някои семейства извадих", споделя Венета Ифандиева - член на УС на "Обединени пчелари".

"Задоволено е положението. Складовете са пълни, помещенията са пълни. Чакат само реализация", отбелязва Георги Петков, производител на мед.

Въпреки голямото количество български мед по складовете тази година е възможно цената за буркан да стигне рекордната сума от 22 лева.

"Малко е по-скъпо, но понеже и захарта, и лекарствата, които докторът ни дава, те се повишиха. А трябва да ги третираме, ако не ги третираме, те умират", обясни Венета Ифандиева.

"Цената варира от минимална цена 10-12 до към 18 - 20. Това е реалната цена - около 20 лева. Трябва да се отчете и много, че в природата има разнообразен мед. Много видове мед и не може да се сложи под общ знаменател", коментира Георги Петков.

Според пчеларски организации, до момента у нас е внесен над 650 000 тона мед от Украйна. Съмняват се, че този мед се изкупува и препродава на българския пазар.

"Големите производители, които имат по 1000-2000 пчелни семейства, те го изкупуват и разбирате за какво става въпрос. Качественият мед има 200 вида вещества. Отделно прополисът е най-хубавият антибиотик, който го има на света", заяви Ифандиева.

Потребителите са скептични и предпочитат да купуват мед от познати производители: "Никога не съм купувала мед от веригите, нито от кварталните магазини. Винаги съм купувала мед от частните лица. Дори не от областта. Аз живея в Благоевград, купувам си мед от Видин, защото там няма примеси в самата тенекия. Количеството е по-голямо, качеството е по-добро и цената е много по-добра", казва Александра Димитрова.

Производителите са категорични, че трябва да се засили контролът по качеството на меда, които стига до крайния потребител, защото освен на завишена цена, често се продава и мед, който не отговаря на здравните изисквания.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.