Рекорден скок на цените: Плащаме над 20 лева за буркан мед!

Рекордно висока цена на българския мед тази година. Заради залежала продукция и големи количества вносен мед от Украйна, производители прогнозират цена от над 20 лева за буркан мед.

Пчелари от Югозападна България отчитат висок добив на мед тази година.

"Към 10, 15, 20 кг от пчелни семейства. Даже и втори път от някои семейства извадих", споделя Венета Ифандиева - член на УС на "Обединени пчелари".

"Задоволено е положението. Складовете са пълни, помещенията са пълни. Чакат само реализация", отбелязва Георги Петков, производител на мед.

Въпреки голямото количество български мед по складовете тази година е възможно цената за буркан да стигне рекордната сума от 22 лева.

"Малко е по-скъпо, но понеже и захарта, и лекарствата, които докторът ни дава, те се повишиха. А трябва да ги третираме, ако не ги третираме, те умират", обясни Венета Ифандиева.

"Цената варира от минимална цена 10-12 до към 18 - 20. Това е реалната цена - около 20 лева. Трябва да се отчете и много, че в природата има разнообразен мед. Много видове мед и не може да се сложи под общ знаменател", коментира Георги Петков.

Според пчеларски организации, до момента у нас е внесен над 650 000 тона мед от Украйна. Съмняват се, че този мед се изкупува и препродава на българския пазар.

"Големите производители, които имат по 1000-2000 пчелни семейства, те го изкупуват и разбирате за какво става въпрос. Качественият мед има 200 вида вещества. Отделно прополисът е най-хубавият антибиотик, който го има на света", заяви Ифандиева.

Потребителите са скептични и предпочитат да купуват мед от познати производители: "Никога не съм купувала мед от веригите, нито от кварталните магазини. Винаги съм купувала мед от частните лица. Дори не от областта. Аз живея в Благоевград, купувам си мед от Видин, защото там няма примеси в самата тенекия. Количеството е по-голямо, качеството е по-добро и цената е много по-добра", казва Александра Димитрова.

Производителите са категорични, че трябва да се засили контролът по качеството на меда, които стига до крайния потребител, защото освен на завишена цена, често се продава и мед, който не отговаря на здравните изисквания.

Среща за състоянието на Аспаруховия мост ще се проведе утре – 26 ноември, в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В разговорите ще участват министърът на регионалното развитие Иван Иванов, представители на Агенция "Пътна инфраструктура", депутати от Варненски избирателен район, председателят на ПК "Транспорт" към Общински съвет – Варна Георги Кулински и представители на Община Варна. Това стана ясно на третото заседание на работната група, посветена на изясняването на техническото състояние на Аспарухов мост. В него участваха народните представители Ивайло Костадинов и Коста Стоянов, председателят на Общинския съвет инж. Христо Димитров, множество общински съветници, заместник-кметовете Пламен Китипов и Димитър Кирчев, главният архитект на Варна Виктор Бузев, служители на администрацията. Представители на браншовите камари, архитекти, проектанти и строителни инженери също се включиха в срещата.

По време на заседанието беше съобщено, че е внесено предложение между първо и второ четене в държавния бюджет за 2026 г. да бъде осигурено финансиране за обследване и изготвяне на технически проект за Аспарухов мост. Участниците в заседанието изтъкнаха, че без базова информация, изготвена на основата на обследване и технически проект, няма да може да се кандидатства по каквито и да било програми за финансиране. Отново беше подчертано, че

държавата трябва да поеме своя ангажимент към тази стратегическа връзка, която е ключова не само за Варна, но и за националната транспортна мрежа.

В зала "Варна" бяха изслушани проф. д-р Николай Жечев от МГУ "Св. Иван Рилски", инж. Дойчин Ников – председател на СНЦ "Клъстер Черноморска икономическа зона (КЧИЗ)", инж. Тодор Анастасов от Университета по архитектура, строителство и геодезия и инж. Марек Хучала – управител на фирма за интелигентен контрол на пътното движение. Представена беше концепция за евентуално внедряване на комплексна система за дигитален мониторинг, която да осигури постоянно и прецизно наблюдение върху състоянието на моста. Според експертите системата ще позволи ранно и прецизно откриване на деформации, разграничаване на козметични от конструктивни увреждания, денонощно проследяване на дефекти и промени в реално време, както и навременно планиране на ремонти и предотвратяване на инциденти чрез ранно предупреждение. Чрез нея може да се осигури проследяване на изменения с точност до 5 мм, изграждане на детайлен 3D модел и разработване на стратегия за ограничаване на рисковете. Според предварителните изчисления разходите за подобна система няма да надвишат 300 хил. лв.

В обхвата на плана са заложени: фотограметрия и дигитализация – заснемане с дрон и 3D модел като постоянна база за сравнение; InSAR сателитен мониторинг – непрекъснато следене на конструкцията при всякакви условия; лазерно сканиране – за анализ на подмостовото пространство и труднодостъпни елементи на конструкцията; хидрогеографски проучвания – за следене на подмиване на основите; динамични изследвания – вибрации, ускорения, реакции на трафик и вятър.

Отново беше поставен акцент върху необходимостта да се планира алтернативен маршрут, който да поеме трафика при бъдещи ограничителни мерки. Като бързо приложимо решение беше посочено изграждането на т.нар. клапов мост. Според примери от други европейски държави подобно съоръжение може да бъде построено за по-малко от година и струва между 70 и 80 млн. лева, като голяма част от финансирането може да бъде осигурено чрез европейски програми. Необходимото съфинансиране от 15% се равнява приблизително на 600 хил. евро годишно за период от 20 години, стана ясно в зала "Варна". Подчертано беше също, че поддръжката на подобен мост би изисквала значителни средства, а и съоръжението ще има по-широко предназначение от това да обслужва само варненци, което предполага ангажимент от страна на държавата.

На заседанието бяха представени също възможности за въвеждане на интелигентна система за трафика върху Аспарухов мост. Такава система би могла да реагира автоматично при различни ситуации – от инциденти и аварии до преминаване на опасни товари, като регулира скоростта, пренасочва движението и създава безопасни коридори. Предложено бе в общинския бюджет за следващата година да бъдат предвидени средства за въвеждане на технологични решения за наблюдение и контрол на трафика, които ще подобрят управлението на транспортния поток.