ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" отбеляза 144 години от своето основаване

Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" днес отбелязва 144 години от своето основаване. Събитието бе отпразнувано с официална церемония и концерт в зала "Вапцаров" на учебното заведение. Присъстваха заместник-кметът Павел Попов, командирът на Военноморските сили на Република България - контраадмирал Кирил Михайлов, генерал-майор Стайко Прокопиев - началник на Военна академия "Георги Стойков Раковски", председателят на Общински съвет - Варна Христо Димитров, посланикът на Украйна у нас - Олеся Илашчук, представители на областна администрация, Варненска и Великопреславска света митрополия, районните кметства,  ръководството и студентите на ВВМУ. 

По случай празника, за специални заслуги и принос в развитието на висшето училище, бяха наградени военнослужещи, курсанти и цивилни служители.

По повод годишнината в основния корпус на университета бе изложена фотоекспозицията "Ледовете на Антарктика" на Марияна Великова и бе представена книга, посветена на живота и делото на адмирал Бранимир Орманов.

Програмата започна с отдаване на почит и поднасяне на венци и цветя пред паметника на Никола Вапцаров, патрон на училището. 

Висшето военноморско училище  "Н. Й. Вапцаров" е най-старото техническо учебно заведение в България

"Основано през далечната 1881 г. първоначално в град Русе, днес варненското Морско училище е символ на професионализъм и престиж. Това е институцията, която превърна Черно море в море, което ни свързва със света. През годините на своето съществуване ВВМУ се е доказало многократно с качеството на висшето си образование, с членството си в Международната асоциация на морските университети, с отличието си за научна дейност "Питагор" и с непрестанното си обновление и модернизация."

С тези думи началникът на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов приветства присъстващите на днешната церемония. Той подчерта, че морската граница на България е най-сигурната и пазена граница в страната ни и вместо пожелание напомни думите на Вапцаров:

"Мечтайте, мечтите нямат цензура."

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.