Близо 70% от фирмите във Варна работят на печалба

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността през 2021 г. са представили общо 32 463 нефинансови предприятия, извършващи стопанска дейност на територията на област Варна. В тях работят 142 559 заети лица, съобщават от териториално статистическо бюро Североизток.

Нефинансовите предприятия в област Варна приключват 2021 г. с положителен финансов резултат от 2 083 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба са 68.3% от общия брой, със загуба - 21.4%, а с нулев финансов резултат - 10.3%.

В област Варна преобладават микропредприятията (до 9 заети) - 93.0% от общия брой, в които е произведена продукция на стойност 3 124 млн. лв. по текущи цени или 25.0% от тази за областта. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.9% и произведената от тях продукция е в размер на 2 944 млн. лева. Средните предприятия (от 50 до 249 заети) са 1.0% от всички предприятия и стойността на продукцията им е 3 109 млн. лева. Големите предприятия (над 250 заети) формират само 0.1% от общия брой, но произвеждат 26.7% от продукцията за областта.

С най-голям относителен дял на нефинансовите предприятия и на заетите в тях лица в областта е община Варна, съответно с 86.4 и 85.8%. През 2021 г. в община Варна са реализирани 74.0% от общия обем на продукцията и 79.8% от нетните приходи от продажби за областта.

Селско, горско и рибно стопанство

Годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили 1 057 предприятия от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 3.2% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в област Варна. В тях е произведена продукция на стойност 640 млн. лв. по текущи цени. Нетните приходи от продажби достигат 655 млн. лв. по текущи цени. Броят на заетите лица е 3 841 и формира относителен дял от 2.7% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия за областта.

Промишленост

Годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили 2 172 промишлени предприятия, или 6.7% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия за областта. Стойността на продукцията в промишления сектор по текущи цени е 3 938 млн. лв., която формира 31.5% от общия обем на продукцията в област Варна. Нетните приходи от продажби в промишлеността през 2021 г. достигат 5 330 млн. лв. по текущи цени, или 23.2% от нетните приходи за областта. В този сектор работят 25 814 заети лица, или 18.1% от общия брой на заетите за областта.

Строителство

Годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили 2 099 строителни предприятия, или 6.5% от отчетените нефинансови предприятия в област Варна. Стойността на продукцията е в размер на 1 784 млн. лв. по текущи цени, а нетните приходи от продажби в сектор „Строителство” са 1 752 млн. лева. Заетите лица са 14 065, или 9.9% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия за областта.

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

Годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили 10 105 търговски предприятия, или 31.1% от общия брой за областта. Стойността на продукцията в сектора е в размер на 1 916 млн. лв. по текущи цени, или 15.3% от общия обем на продукцията в област Варна. Нетните приходи от продажби в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” достигат 10 878 млн. лева. През 2021 г. в този сектор работят 35 810 заети лица, или 25.1% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия за областта.

Услуги

Годишен отчет в за дейността си през 2021 г. са представили 17 030 предприятия от сектора на услугите, или 52.5% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в област Варна. В този сектор е произведена продукция на стойност 4 242 млн. лв., която формира 33.9% от продукцията в областта. Реализираните нетни приходи от продажби в сектора на услугите са 4 373 млн. лв. по текущи цени, или 19.0% от отчетените приходи за областта. В сектора работят 63 029 заети лица, или 44.2% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия за областта.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.