Кметът Портних: Варна трябва да има модерно пристанище, което отговаря на всички световни стандарти

„Обществеността във Варна трябва да е наясно какво ще е бъдещето на пристанището с двата терминала - изток и запад. Какво предстои - концесия, преместване или нещо друго? Какво ще стане с личния състав, какво ще стане със зоната, която бе освободена от товари?“

Това заяви кметът Иван Портних по време на среща, посветена на предизвикателствата пред българските пристанища в контекста на променящата се реалност. Той изтъкна, че за него като  кмет на града, за хората, които работят в пристанището, за варненската общественост е важно да има ясна и публична информация по тези теми.

Дискусията беше организирана от Морски клъстер България и се проведе във ВВМУ.

На събитието присъстваха представители на Министерство на транспорта и съобщенията, "Пристанище Варна" ЕАД, ИА "Морска администрация",  БМФ порт Бургас и други.  

Кметът приветства организаторите за темата, която, в контекста на войната в Украйна, става все по-актуална както за региона и България, така и за черноморските градове, сред които и Варна. Според него сигурността, както и насърчаването на синята икономика - развитие на черноморски изследвания, научноизследователската и развойна дейност, дигитализация, са много важни задачи, които носят добавена стойност за България и Варна. Като представител на местната власт той сподели, че развитието на пристанищната дейност също има голямо значение за икономическия профил на града.

По думите на кмета, Варна трябва да бъде отворена към морето и по тази причина преди години е предложил част от зоната да бъде освободена от товари и отворена за хората, да бъде проведен международен конкурс за изграждане на конгресен център, а една от магазиите да бъде превърната в център за безплатно IT обучение на децата на Варна. "Днес тази магазия обаче е предоставена от ръководството на пристанището за супермаркет! Не мисля, че бъдещето на тази зона трябва да се движи в такава посока, защото тя е ключова за града ни", заяви кметът Иван Портних.

Според него, ако преди 100 години пристанищата са създавали градове, днес градовете превземат пристанищата. "Варна трябва да има пристанище - модерно, конкурентоспособно, отговаряща на всички световни стандарти", допълни той. Кметът припомни, че скоро е била възродена идеята за изграждане на плавателния канал Варна- Русе, която вече е част от дневния ред на Европейския парламент, като част от предложенията за промените в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа.

По време на срещата бяха засегнати още теми за новата реалност в Черно море и въздействието й върху пристанищата, пристанищата като елемент на градската среда и въздействието на пристанищните дейности върху крайбрежната екосистема.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.