Кметът Портних: Варна трябва да има модерно пристанище, което отговаря на всички световни стандарти

„Обществеността във Варна трябва да е наясно какво ще е бъдещето на пристанището с двата терминала - изток и запад. Какво предстои - концесия, преместване или нещо друго? Какво ще стане с личния състав, какво ще стане със зоната, която бе освободена от товари?“

Това заяви кметът Иван Портних по време на среща, посветена на предизвикателствата пред българските пристанища в контекста на променящата се реалност. Той изтъкна, че за него като  кмет на града, за хората, които работят в пристанището, за варненската общественост е важно да има ясна и публична информация по тези теми.

Дискусията беше организирана от Морски клъстер България и се проведе във ВВМУ.

На събитието присъстваха представители на Министерство на транспорта и съобщенията, "Пристанище Варна" ЕАД, ИА "Морска администрация",  БМФ порт Бургас и други.  

Кметът приветства организаторите за темата, която, в контекста на войната в Украйна, става все по-актуална както за региона и България, така и за черноморските градове, сред които и Варна. Според него сигурността, както и насърчаването на синята икономика - развитие на черноморски изследвания, научноизследователската и развойна дейност, дигитализация, са много важни задачи, които носят добавена стойност за България и Варна. Като представител на местната власт той сподели, че развитието на пристанищната дейност също има голямо значение за икономическия профил на града.

По думите на кмета, Варна трябва да бъде отворена към морето и по тази причина преди години е предложил част от зоната да бъде освободена от товари и отворена за хората, да бъде проведен международен конкурс за изграждане на конгресен център, а една от магазиите да бъде превърната в център за безплатно IT обучение на децата на Варна. "Днес тази магазия обаче е предоставена от ръководството на пристанището за супермаркет! Не мисля, че бъдещето на тази зона трябва да се движи в такава посока, защото тя е ключова за града ни", заяви кметът Иван Портних.

Според него, ако преди 100 години пристанищата са създавали градове, днес градовете превземат пристанищата. "Варна трябва да има пристанище - модерно, конкурентоспособно, отговаряща на всички световни стандарти", допълни той. Кметът припомни, че скоро е била възродена идеята за изграждане на плавателния канал Варна- Русе, която вече е част от дневния ред на Европейския парламент, като част от предложенията за промените в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа.

По време на срещата бяха засегнати още теми за новата реалност в Черно море и въздействието й върху пристанищата, пристанищата като елемент на градската среда и въздействието на пристанищните дейности върху крайбрежната екосистема.

КУБ Корпорацията, едно от най-големите международни строително-инвестиционни обединения в Източна Европа, представи междинните резултати от своята работа в България. От 2022 година насам компанията е реализирала редица жилищни, инфраструктурни и социални проекти, като е укрепила инвестиционното и културното сътрудничество между България и Украйна.

Както се посочва на официалния сайт на корпорацията, дейността на КУБ е допринесла значително за развитието на българската икономика. Съвместно с държавни институции и бизнес партньори компанията е привлякла над 420 милиона евро преки инвестиции, създадени са повече от 800 нови работни места, а платените данъци се оценяват на десетки милиони евро. През 2025 г. КУБ е финансирала пускането на първия директен полет Кишинев – Варна, който е изиграл важна роля за успешния туристически сезон.

Освен строителна дейност, корпорацията развива хуманитарни и образователни инициативи. Сред тях е проектът за създаване на иновативно „Училище на бъдещето“, както и годишният цикъл екологични акции „Сливи за смет“, в рамките на които горските и крайбрежните зони край Варна вече са почистени от близо един тон отпадъци.

Сред обществените инициативи на КУБ са и организирането на културни събития, ремонтът на градски пътища и благоустрояването на района на Ален мак, където компанията е изградила нови пътеки към морето, зони за отдих и обновена зелена инфраструктура.

За три години са засадени около 2000 дървета и храсти.

Съобщава се също, че корпорацията е предоставила хуманитарна помощ на жителите на районите, засегнати от наводненията в Югоизточна България в началото на октомври.

„Дойдохме в България не просто като инвеститори, а като партньори, които се стремят да укрепват доверието, да създават работни места и да изграждат среда, в която хората се чувстват добре да живеят и работят. За три години КУБ стана част от икономическия и културния живот на страната, което приемаме като голяма чест и отговорност“, подчерта основателят на корпорацията Олег Невзоров.