Мобилно меню

Месец преди жътвата – проблемите в сектора остават

Земеделците са принудени да продават продукцията си под себестойността, а причините са няколко - наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията
Месец преди жътвата – проблемите в сектора остават

Около месец преди започването на жътвата на ечемик и пшеница ситуацията при зърнопроизводителите е почти същата, като тази, която ги накара да излязат на масови протести, отбелязва кореспондентът на БНР в Добрич – Мая Щърбанова. Основното им недоволство беше продиктувано от безмитния внос на стоки от Украйна, което ги постави в условията на нелоялна конкуренция, пазарът затихна почти изцяло, цените паднаха драстично и така те се оказаха с пълни складове с продукция и без свободен финансов ресурс. Допълнително ситуацията им се усложни и от повишението на цените на основните торове, частите за машините, горивата, което от своя страна доведе до изключително висока себестойност на произведената от тях продукция. Тогава страната ни защити бранша и въведе забрана за вноса на 20 вида стоки от Украйна, но за кратко. В момента, след решението на ЕК, вносът е възобновен, като условието е стоките да преминават транзитно и да не се задържат в страната ни.

В началото на месец юни Европейската комисия излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. По думите на Радостина Жекова, ако преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица.  

Притеснение у зърнопроизводителите предизвиква и вялият пазар на зърно в допълнение с ниските цени. 

Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това са три според тях. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби. 

На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция, е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно. 

Пшеница, рапица, слънчоглед и царевица е засял в стопанството си от 30 000 декара в община Генерал Тошево Николай Алексиев. Той е успял да продаде стоката си още миналата година преди срива на пазара, но по думите му несигурността, пред която са изправени в днешните условия, е основно притеснение на земеделците, както и увеличените разходи. 

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година за всички и особено за малките стопанства, които нямат достатъчно място за съхранение и не могат да си позволят да изчакат евентуално по-добри цени на пазара. В момента единственото, за което могат да се надяват, е на благосклонност от природата, за да реализират колкото се може повече добиви през предстоящата жътва.

2023 © Варна е / източник: Радио Варна

Във Варна се произвежда 6% от брутния вътрешен продукт на страната

Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 7 380 млн. лв.
Във Варна се произвежда 6% от брутния вътрешен продукт на страната

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Варна през 2023 година е 11 655 млн. лева, сочат окончателните данни на Националния статистически институт.

Това нарежда област Варна на трето място в страната след областите София (столица) и Пловдив.

В сравнение с 2022 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 12.3%. Произведеният в областта БВП е 6.3% от общия за страната. На човек от населението се падат 26 946 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 28 733 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 61 833 лева.

Създадената през 2023 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Варна възлиза на 10 219 млн. лв., което представлява 6.3% от добавената стойност за страната. В сравнение с 2022 г. обемът ѝ в номинално изражение се увеличава с 10.7%.

Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 7 380 млн. лв. и представлява 72.2% от общата БДС за областта. В сравнение с 2022 г. делът на сектора в добавената стойност се увеличава с 0.1 процентни пункта.

Индустриалният сектор увеличава своя относителен дял в БДС за областта. През 2023 г. са реализирани 2 644 млн. лв. или 25.9%, което е с 0.7 процентни пункта повече спрямо 2022 година.

Относителният дял на аграрния сектор намалява с 0.8 процентни пункта в сравнение с 2022 година. Той представлява 1.9% от добавената стойност на областта и е в размер на 195 млн. лева.БВ

2025 © Варна е