Мобилно меню

Месец преди жътвата – проблемите в сектора остават

Земеделците са принудени да продават продукцията си под себестойността, а причините са няколко - наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията
Месец преди жътвата – проблемите в сектора остават
519

Около месец преди започването на жътвата на ечемик и пшеница ситуацията при зърнопроизводителите е почти същата, като тази, която ги накара да излязат на масови протести, отбелязва кореспондентът на БНР в Добрич – Мая Щърбанова. Основното им недоволство беше продиктувано от безмитния внос на стоки от Украйна, което ги постави в условията на нелоялна конкуренция, пазарът затихна почти изцяло, цените паднаха драстично и така те се оказаха с пълни складове с продукция и без свободен финансов ресурс. Допълнително ситуацията им се усложни и от повишението на цените на основните торове, частите за машините, горивата, което от своя страна доведе до изключително висока себестойност на произведената от тях продукция. Тогава страната ни защити бранша и въведе забрана за вноса на 20 вида стоки от Украйна, но за кратко. В момента, след решението на ЕК, вносът е възобновен, като условието е стоките да преминават транзитно и да не се задържат в страната ни.

В началото на месец юни Европейската комисия излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. По думите на Радостина Жекова, ако преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица.  

Притеснение у зърнопроизводителите предизвиква и вялият пазар на зърно в допълнение с ниските цени. 

Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това са три според тях. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби. 

На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция, е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно. 

Пшеница, рапица, слънчоглед и царевица е засял в стопанството си от 30 000 декара в община Генерал Тошево Николай Алексиев. Той е успял да продаде стоката си още миналата година преди срива на пазара, но по думите му несигурността, пред която са изправени в днешните условия, е основно притеснение на земеделците, както и увеличените разходи. 

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година за всички и особено за малките стопанства, които нямат достатъчно място за съхранение и не могат да си позволят да изчакат евентуално по-добри цени на пазара. В момента единственото, за което могат да се надяват, е на благосклонност от природата, за да реализират колкото се може повече добиви през предстоящата жътва.

2023 © Варна е / източник: Радио Варна

Ръст в инвестициите за дълготрайни материални активи във Варна

Най-голямо увеличение се наблюдава в секторите "Строителство" и "Операции с недвижими имоти"
Ръст в инвестициите за дълготрайни материални активи във Варна

През 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на област Варна са 1 772.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 15.2%, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 398 млн. лв., следван от сектора на индустрията (с изкл. на строителството) с 376.8 млн. лева. През 2024 г. тези сектори заедно формират 43.7% от общия обем разходи за ДМА.

В структурата на разходите за ДМА по икономически дейности най-голямо нарастване се наблюдава в секторите "Строителство" и "Операции с недвижими имоти", като в сравнение с 2023 г. относителните им дялове се увеличават съответно с 5.1 и 1.6 процентни пункта.

През 2024 г. е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове. В сравнение с предходната година относителният дял на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 3.4 процентни пункта, вложените средства за закупуване на земя - с 1.5 процентни пункта, а другите разходи - с 0.5 процентни пункта, като формират съответно 34.2, 10.8 и 14.6% от общия обем инвестиции в ДМА. 

Същевременно се наблюдава спад с 4.6 процентни пункта при закупуването на машини, производствено оборудване и апаратура и с 0.8 пункта в направените инвестиции в транспортни средства, като те достигат съответно 23.4 и 17% от разходите за ДМА.

2026 © Варна е