Мобилно меню

Месец преди жътвата – проблемите в сектора остават

Земеделците са принудени да продават продукцията си под себестойността, а причините са няколко - наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията
Месец преди жътвата – проблемите в сектора остават

Около месец преди започването на жътвата на ечемик и пшеница ситуацията при зърнопроизводителите е почти същата, като тази, която ги накара да излязат на масови протести, отбелязва кореспондентът на БНР в Добрич – Мая Щърбанова. Основното им недоволство беше продиктувано от безмитния внос на стоки от Украйна, което ги постави в условията на нелоялна конкуренция, пазарът затихна почти изцяло, цените паднаха драстично и така те се оказаха с пълни складове с продукция и без свободен финансов ресурс. Допълнително ситуацията им се усложни и от повишението на цените на основните торове, частите за машините, горивата, което от своя страна доведе до изключително висока себестойност на произведената от тях продукция. Тогава страната ни защити бранша и въведе забрана за вноса на 20 вида стоки от Украйна, но за кратко. В момента, след решението на ЕК, вносът е възобновен, като условието е стоките да преминават транзитно и да не се задържат в страната ни.

В началото на месец юни Европейската комисия излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. По думите на Радостина Жекова, ако преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица.  

Притеснение у зърнопроизводителите предизвиква и вялият пазар на зърно в допълнение с ниските цени. 

Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това са три според тях. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби. 

На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция, е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно. 

Пшеница, рапица, слънчоглед и царевица е засял в стопанството си от 30 000 декара в община Генерал Тошево Николай Алексиев. Той е успял да продаде стоката си още миналата година преди срива на пазара, но по думите му несигурността, пред която са изправени в днешните условия, е основно притеснение на земеделците, както и увеличените разходи. 

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година за всички и особено за малките стопанства, които нямат достатъчно място за съхранение и не могат да си позволят да изчакат евентуално по-добри цени на пазара. В момента единственото, за което могат да се надяват, е на благосклонност от природата, за да реализират колкото се може повече добиви през предстоящата жътва.

2023 © Варна е / източник: Радио Варна

Област Варна е пета в страната по размер на преките чуждестранни инвестиции

В най-голям размер са те в промишлеността, следват недвижимите имоти
Област Варна е пета в страната по размер на преките чуждестранни инвестиции

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в област Варна към 31 декември 2022 г. възлизат на 1.715 млрд. евро по текущи цени, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

През 2022 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 830.4 млн. евро. Следват сектор „Операции с недвижими имоти“ - 311.2 млн. евро, сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 308.4 млн. евро и сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ - 113.9 млн. евро.

В структурата на преките чуждестранни инвестиции по икономически дейности през 2022 г. се наблюдава увеличение на направените инвестиции в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, като относителният им дял нараства с 1.2 пункта в сравнение с предходната година и достига 2.6%. Увеличава се и относителният дял на ПЧИ в строителството с 0.5 процентни пункта и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) с 0.3 процентни пункта. Същевременно намалява относителният дял на ПЧИ в секторите „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ с 4.0 процентни пункта и „Операции с недвижими имоти“ с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2021 година.

През 2022 г. област Варна се нарежда на пето място в страната (след София (столица), Пловдив, Бургас и София) по размер на преките чуждестранни инвестиции. Техният дял в общия размер за страната е 5.8% и съответно 66 % за Североизточния район.

В рамките на областта с най-голям обем на направените чуждестранни инвестиции е община Варна с 835.8 млн. евро, следвана от община Девня със 787.0 млн. евро. Двете общини заедно формират 94.6% от общия обем на ПЧИ в областта.

2024 © Варна е