Министърът на икономиката: Варна ще има стратегическо значение след влизането ни в Шенген

Варна и регионът ще придобият стратегическо значение след влизането ни в Шенгенското пространство, заради възможностите, които предлага с морския и с въздушен транспорт, със ЖП мрежа и с магистрала Хемус, която вече е приоритет за правителството. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов по време на работно посещение във Варна, при което се срещна с кмета Благомир Коцев и областния управител Андрияна Андреева. 

Отличното познаване на местния бизнес, на потенциала на фирмите в региона и на перспективите пред тях е в основата на икономическото развитие на областта и на общините в нея, отбеляза той.

Министърът коментира и новите икономически възможности пред региона след месец март, когато отпада контролът на въздушните и морските граници с държавите от Шенгенското пространство.

„Ние трябва да материализираме този факт, защото той ни позволява да гарантираме сигурност и стабилност в региона, а това означава сигурност и стабилност за развитието на успешен бизнес и за привличането на инвестиции“.

Конкретен повод за неговата визита във Варна е създаването и развитието на Индустриална зона. Вече се водят разговори за терените, на които е възможно да функционира първата зона. Този проект ще трябва да премине и  през обособяването на местно инвестиционно звено (Звено за слединвестиционно обслужване). Това няма да е тежка административна структура, а по-скоро ограничен кръг от експерти, които познават в детайли всеки бизнес отрасъл, фирмите и техните възможности. Това ще са хората, които ще презентират местния бизнес, ще водят преговори и разговори за привличане нови инвеститори. 

Министър Богданов намира, че успешното партньорство между държавата в лицето на „Националната компания Индустриални зони“, Областна администрация и местните общини, които трябва да имат пряк интерес от развитието на зоните, ще позволи разгръщането на техния потенциал и до привличането на чуждестранни инвестиции. 

Министерството на икономиката ще разработи Инвестиционен портал, който ще позволи пряката и по-ефективна комуникация между всички държавни институции, местната власт и бизнеса и ще предостави възможност да бъдат обучени експертите, които ще влязат в Звената за слединвестиционно обслужване

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.