Над 30 компании се включиха в Българо-египетски бизнес форум във Варна

Българо-египетски бизнес форум се проведе в морската столица в началото на декември. Инициативата е на посланика на Арабска република Египет - Н. Пр. Халид Емара и на кмета на Варна Иван Портних. Събитието бе организирано от Община Варна, с подкрепата на Федерацията на египетските търговски камари, Съюза на арабските камари, Варненската търговско-индустриална камара, Стопанска камара - Варна, Съюза на хотелиерите на Златни пясъци и Варненската туристическа камара.

Във форума взеха участие представители на над 30 компании от секторите туризъм, химическата и фармацевтична промишленост, мебелното производство, текстил, експорт на плодове и зеленчуци, културна индустрия.

Срещата бе открита от кмета Иван Портних. "Египет е първата арабска държава, с която България установява дипломатически отношения още през 1926 г. Оттогава двете държави работят в дух на приятелство и партньорство. Убеден съм, че днешната среща във Варна ще надгради тези традиции", заяви той.

Кметът припомни, че бизнес форумът бе организиран само месец след първа официална визита на Н. Пр. Халид Емара във Варна. Иван Портних благодари на посолството за доброто сътрудничество и на представителите на браншовите камари от Варна за активното партньорство. "Вярвам, че във времена на икономически предизвикателства, тези контакти са отлична възможност за нови партньорства и пазари. Готови сме да насърчаваме развитие на двустранното сътрудничество и в други сфери на обществения живот - образование, умни градове, високи технологии", заяви още Иван Портних.

Приветствие към участниците отправи Н. Пр. Халид Емара, който заяви, че Египет е врата за бизнеса към Африка, а България -  за Европа, което може да бъде добра основа за полезни контакти. С поздравления се включиха и Иван Табаков, председател на Варненската търговско-индустриална камара, Силвия Щумпф - представител на Стопанска камара-Варна, Ахмед Наср - представител на платформата за бизнес организации Emea Zone, а чрез видеовръзка от Египет се включи Халед Ханафи, генерален секретар на Съюза на арабските камари. По време на срещите гостите проявиха интерес към варненски фирми, чиято дейност е свързана с производство на пробиотични препарати, на текстил и мебели, към хотелиерството и туристическата индустрия и други.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.