Работна група ще следи за прогреса във връзка с Дълбоко Технологичен Иновационен Порт Варна

В последният ден на февруари, в Икономически университет – Варна, се проведе поредната среща във връзка с Дълбоко Технологичен Иновационен Порт Варна (VDTIP) – първата дълбоко технологична иновационна долина в Европа.

На нея присъстваха представители на варненските университети, JA Bulgaria, ИКТ Клъстер Варна и други фирми, организации и експерти.

Беше обсъден напредъкът на дейностите от момента на нейното иницииране (17.10.2022), както и представянето на модела на VDTIP в Мюнхен, Германия през ноември 2022.

"Участниците в срещата бяхме единни по отношение на необходимостта да работим съвместно за консолидиране на местния предприемачески и технологично-иновационен капацитет в по-широк план, т.е. не само на град Варна, но и на по-широк ареал от Североизточна България, като стремежът е превръщане на региона в най-добро място за живеене.", увери Ректорът на Университета проф. д-р Евгени Станимиров

Беше взето решение, до две седмици да се излъчи работна група, която да се ангажира със задачи, свързани с визията, приоритетите, ползите, партньорствата и индикаторите за отчитане на прогреса на дейността на VDTIP.

"Трябва да имаме готовност с тези стъпки, за да ги презентираме пред представители на местни предприемачески екосистеми от цяла Европа на събитие на високо равнище във Варна на 23-24 юни 2023."

Беше изразена благодарност на община Варна за подкрепата на събитието, което предстои през юни 2023 г.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.