С евросредства подобряват условията за работа във варненски фирми

Стартира дългоочакваната процедура „Адаптирана работна среда“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., която дава възможност на бизнеса да осигури безопасни условия на труд и да подобри професионалната среда на своите служители. Нейният общ бюджет е 100 млн. лв., съобщават от Областния информационен център-Варна.

Бенефициенти може да бъдат микро, малки, средни и големи предприятия от всички икономически сектори, включително фирми в селски райони. Допустими кандидати са и лечебни заведения, регистрирани по Търговския закон. Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект е 50 000 лева, а максималният -  391 166 лева. За микро, малките и средни предприятия не се изисква съфинансиране, а големите трябва да осигурят минимум 20 % от общата стойност на проекта.

Средствата ще могат да бъдат използвани за разработване и прилагане на „зелени“ модели на организация на труд - внедряване на нови екологични производствени инвестиции, въвеждане на промени в организацията на работа за включване на екологосъобразни активности, изграждане на цялостна „зелена“ фирмена култура. Ще бъдат подкрепяни дейности за превенция и профилактика на „бърнаут“ на работното място и психологическа подкрепа заради ефекти от COVID пандемията върху менталното здраве. Бизнесът ще има възможност да закупува както лични, така и колективни предпазни средства и специално работно облекло. Предвиждат се и социални придобивки за работещите - ремонт и оборудване на места за отдих, рехабилитация, спорт, хранене и почивка в предприятията и др.

Крайният срок за подаване на проектни предложения по процедурата в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България – ИСУН 2020, е 31.12.2023 г.

Подробности по условията за кандидатстване може да бъдат получени на място в офиса на Областен информационен център-Варна на адрес пл. „Св. Св. Кирил и Методий” № 2 (Козирката), както и на телефони 052/820 911 и 052/820 955.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.