За ускорено издаване на визи за работници от трети страни настояват от туристическия бранш

Летният сезон по Българското Черноморие официално е открит, но повечето хотели са застрашени да останат без персонал и да не отворят заради проблема с издаването на работни визи за служители от трети страни извън Европейския съюз. Това заяви за travelnews.bg Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм (БАТ). Според него ситуацията и в момента е доста сложна.

„Администрацията е абдикирала, а летният сезон вече започна."

"Представителите на туристическия бизнес, за да оцелеят, са подали документи за хиляди работници от трети страни, от които се нуждаят, но за съжаление те не могат да пристигат в България поради липсата на организация от администрацията за обработка на документите“, коментира Кичуков. Въпреки обещанията от страна на държавата активно да се ангажира в решаването на проблема с издаването на работните визи чрез разширяване на ресурсите в Министерството на външните работи и дипломатическите представителства, все още не са предприети никакви мерки.

БАТ е изпратила спешно писмо до премиера, президента, външно министерство и други институции с молба въпросът да бъде решен в най-кратки срокове.

„Нашата държава не дава възможност на хората да дойдат и да работят тук заради българската администрация, която не е в състояние да организира процеса по издаването на визи."

"Ние, представителите на туристическия сектор в страната, се обръщаме към институциите и настояваме да обърнат специално внимание на сериозността на този проблем, с който се сблъскваме, свързан с невъзможността служители от трети страни да получат работни визи", пише в писмото.

БАТ настоява спешно да бъдат опростени процедурите за издаване на работни визи за потенциални работници от трети страни, да се осигурят допълнителни работни места в българските посолства, както и да се предприемат други ефективни и положителни мерки, като командироване на служители от Министерство на външните работи, които биха подкрепили туристическия сектор в нашата страна, обяви Ивелин Кичуков.

"Визовият център в Узбекистан почти от един месец не дава възможността за записване на дати за подаване на заявление за виза. Неговата електронна система на 10 дни дава опция само за период от няколко часа за записване на час за подаване на заявление за виза. Ако някой има късмет да уцели този времеви диапазон, то той би имал шанс получи дата след около 20 дни, в която тепърва да подаде документи за заявление за виза „Ц“. След подаването на заявлението, периодът за обработка на визи е още 30 дни. Това на практика означава, че служителите, които биха имали късмета да стигнат до етап „подаване на заявление за виза“, биха могли да пристигнат едва през втората половина на летния сезон, което е катастрофално", обясни Кичуков.

Процедурата за получаване на виза „Д“, която е за сезонна заетост до 9 месеца и единно разрешение за работа и пребиваване до 3 години, е три месеца. Тази процедура е не само за сезонните работници в туристическия бранш, но е и за тези, които работят в предприятията от другите сектори в икономиката. „Много от нашите колеги започнаха процедурата за получаване на разрешение за работа на чужденци от трети страни още през месец декември, като за период от повече от 6 месеца не им пристигат служителите на работа заради административните процедури и неразрешени проблеми на администрацията“, каза още Ивелин Кичуков.

"За пример, ако лице вече е преминало през тежката административна процедура в Дирекция „Миграция“ към МВР (която средно отнема около три месеца) и е получило разрешение, посолството на България в Ташкент ще му запише час за подаване на заявление за Виза „Д“ след приблизително 45 дни. Така средният период за получаване на виза „Д“ е поне 60 дни", разясни той.

"Положението е още по-тежко за работниците, желаещи да работят в България от Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш. Гражданите от Киргизстан пътуват стотици километри, за да подадат заявление за виза чак  в посолството в Казахстан. Визовият център в Алмати, който е по-близо до границата на Киргизстан, е обявил, че няма свободни дати за подаване на заявления за виза „Ц“. Рядко се отпускат свободни часове само в Астана, която се намира на 12 часа път от Киргизстан. Там свободните дати са от 20 до 30 дни напред. Обработката на визи е повече от 30 дни. Ако в момента фирма е направила регистрация за сезонна заетост до 90 дни в Агенцията по заетостта за работници, евентуално тези работници биха пристигнали тепърва в края на месец юли. Това надхвърля и периодите за срока на работа в България, посочени в документите, подадени в Агенцията по заетостта", подчерта Кичуков.

"В посолството в Индия записването на час за подаване на заявления за виза „Ц“ и виза „Д“ е изцяло закрита до месец декември с претекст, че са получили голям брой заявления за визи, които не могат да бъдат обработени поради липса на персонал. Само консулът и един единствен сътрудник обслужват страни с няколко милиардно население, което довежда до голямо забавяне и срокове от 3 до 6 месеца за издаване на виза", алармира експертът.

"В сектор „Туризъм“ се наблюдава дефицит на работна сила, който все повече оказва отрицателно въздействие върху подготовката и старта на туристическия сезон, а и не само за него. Бизнесът в България, особено в туристическия сектор, разчита основно на работници от трети страни. Липсата на квалифицирани кадри в туризма все повече застрашава устойчивостта на фирмите в този сектор и води не само до намаляване на обема на услугите, които може да се предложат на туристите, но и до директни финансови загуби и фалити на предприятията, както и до негативен имидж на страната като туристическа дестинация.

В туристическия сектор свободните работни места към настоящия момент са над 70 000 (през миналата година- около 50 000), от които приблизително 25 000 са в област Бургас и 20 000 в област Варна, показват данните на БАТ. "Ако дадем пример със съседна Гърция – там свободните работни места в туристическия сектор са над 150 000, но за разлика от нашите тежки процедури по издаване на работнически визи, техните са значително бързи и улеснени, което ги прави и предпочитана дестинация за работниците", коментира Ивелин Кичуков.

Варна има всички предпоставки да се утвърди като водеща дестинация за СПА, уелнес и медицински туризъм в региона. Това беше основният акцент в презентацията на заместник-кмета на Община Варна с ресор туризъм, социални дейности и здравеопазване Снежана Апостолова по време на международния форум HealthXChange Summit 2026 в курорта Златни пясъци. Събитието се проведе от 11 до 13 май и събра представители на туристическия, здравния, СПА и уелнес сектора, за да постави фокус върху бъдещето на здравния туризъм и възможностите за международно партньорство.

Апостолова представи пред участниците във форума потенциала на Варна като дестинация, в която морето и минералните води се обединяват в уникален туристически и здравен продукт. В презентацията беше подчертано, че градът съчетава благоприятен морски климат, богати минерални ресурси, значимо културно-историческо наследство, модерна туристическа инфраструктура и развиваща се медицинска експертиза. Всички тези предимства утвърждават Варна като целогодишен център за здраве, профилактика, възстановяване и качествен туризъм.

В презентацията си Снежана Апостолова отбеляза, че

Варна е третият по големина град в България и основен туристически център на Черноморското крайбрежие.

Регионът разполага с 32 км брегова ивица, с утвърдени морски курорти, които развиват все по-силно СПА, уелнес и балнео предлагане. Но не на последно място Варна има над 7000 години история и културно наследство.

Особен акцент беше поставен върху историческата приемственост в използването на минералните води. Още траките са познавали лечебната сила на минералните извори, а в римско време в древния Одесос са изградени едни от най-големите терми в Югоизточна Европа. Днес тази традиция се надгражда чрез съвременни, научно обосновани програми за превенция, възстановяване и качество на живот.

Варна и курортите в региона разполагат с добре развита СПА инфраструктура. На територията функционират 25 регистрирани СПА, уелнес и балнеолечебни центъра, разположени основно в 4- и 5-звездни хотели с близо 13 000 легла. Предлагат се целогодишни услуги с вътрешни термални зони, басейни, физиотерапия, лечебна кал, детокс и антистрес програми, релаксиращи и възстановителни терапии.

Курортите Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци, Слънчев ден и Ривиера оформят силен туристически сегмент.

Само в тези зони легловата база надхвърля 60 000 места. Св. св. Константин и Елена, най-старият морски курорт в България, основан през 1908 г., се развива върху седем минерални извора, един от които се влива директно в морето. Златни пясъци съчетава плаж, море, природен парк и СПА услуги, Слънчев ден предлага висок клас среда за възстановяване и релакс, а Ривиера развива балнео-, таласо- и физиотерапевтични програми.

Варна има потенциал не само като СПА, но и като медицинска туристическа дестинация. Градът предлага специализирани медицински услуги в сферата на денталната медицина, офталмологията, болничното лечение, женското и детското здраве, профилактиката и рехабилитацията. Това позволява на пациентите да съчетават диагностика, лечение и възстановяване в благоприятна среда край морето, отбеляза още заместник-кметът Снежана Апостолова.

Допълнително предимство е наличието на академичен и кадрови потенциал. Варна е университетски център с шест висши училища, а Медицински университет – Варна развива специализирано обучение в областта на рехабилитацията, таласо-, уелнес и СПА терапията. Това осигурява подготвени специалисти за висококачествено обслужване в медицинския, СПА и балнео сектор.

По време на форума беше акцентирано и върху международния потенциал на Варна. България е разпознаваема от германските и австрийските здравноосигурителни системи за определени амбулаторни профилактични услуги, а интересът от немскоезичните пазари към СПА и медицински туризъм в региона нараства. Варна има възможности за партньорства с туроператори, здравни застрахователи, корпоративни клиенти и международни медицински и уелнес организации.

В заключение Апостолова отбеляза, че Варна има естествените дадености, инфраструктурата и експертизата да бъде не просто морска дестинация, а целогодишен център за здраве, превенция, възстановяване и дълголетие.