Мобилно меню

За ускорено издаване на визи за работници от трети страни настояват от туристическия бранш

Много хотели са застрашени да останат без персонал и да не отворят през летния сезон, алармират от Българската асоциация за туризъм
За ускорено издаване на визи за работници от трети страни настояват от туристическия бранш
519

Летният сезон по Българското Черноморие официално е открит, но повечето хотели са застрашени да останат без персонал и да не отворят заради проблема с издаването на работни визи за служители от трети страни извън Европейския съюз. Това заяви за travelnews.bg Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм (БАТ). Според него ситуацията и в момента е доста сложна.

„Администрацията е абдикирала, а летният сезон вече започна."

"Представителите на туристическия бизнес, за да оцелеят, са подали документи за хиляди работници от трети страни, от които се нуждаят, но за съжаление те не могат да пристигат в България поради липсата на организация от администрацията за обработка на документите“, коментира Кичуков. Въпреки обещанията от страна на държавата активно да се ангажира в решаването на проблема с издаването на работните визи чрез разширяване на ресурсите в Министерството на външните работи и дипломатическите представителства, все още не са предприети никакви мерки.

БАТ е изпратила спешно писмо до премиера, президента, външно министерство и други институции с молба въпросът да бъде решен в най-кратки срокове.

„Нашата държава не дава възможност на хората да дойдат и да работят тук заради българската администрация, която не е в състояние да организира процеса по издаването на визи."

"Ние, представителите на туристическия сектор в страната, се обръщаме към институциите и настояваме да обърнат специално внимание на сериозността на този проблем, с който се сблъскваме, свързан с невъзможността служители от трети страни да получат работни визи", пише в писмото.

БАТ настоява спешно да бъдат опростени процедурите за издаване на работни визи за потенциални работници от трети страни, да се осигурят допълнителни работни места в българските посолства, както и да се предприемат други ефективни и положителни мерки, като командироване на служители от Министерство на външните работи, които биха подкрепили туристическия сектор в нашата страна, обяви Ивелин Кичуков.

"Визовият център в Узбекистан почти от един месец не дава възможността за записване на дати за подаване на заявление за виза. Неговата електронна система на 10 дни дава опция само за период от няколко часа за записване на час за подаване на заявление за виза. Ако някой има късмет да уцели този времеви диапазон, то той би имал шанс получи дата след около 20 дни, в която тепърва да подаде документи за заявление за виза „Ц“. След подаването на заявлението, периодът за обработка на визи е още 30 дни. Това на практика означава, че служителите, които биха имали късмета да стигнат до етап „подаване на заявление за виза“, биха могли да пристигнат едва през втората половина на летния сезон, което е катастрофално", обясни Кичуков.

Процедурата за получаване на виза „Д“, която е за сезонна заетост до 9 месеца и единно разрешение за работа и пребиваване до 3 години, е три месеца. Тази процедура е не само за сезонните работници в туристическия бранш, но е и за тези, които работят в предприятията от другите сектори в икономиката. „Много от нашите колеги започнаха процедурата за получаване на разрешение за работа на чужденци от трети страни още през месец декември, като за период от повече от 6 месеца не им пристигат служителите на работа заради административните процедури и неразрешени проблеми на администрацията“, каза още Ивелин Кичуков.

"За пример, ако лице вече е преминало през тежката административна процедура в Дирекция „Миграция“ към МВР (която средно отнема около три месеца) и е получило разрешение, посолството на България в Ташкент ще му запише час за подаване на заявление за Виза „Д“ след приблизително 45 дни. Така средният период за получаване на виза „Д“ е поне 60 дни", разясни той.

"Положението е още по-тежко за работниците, желаещи да работят в България от Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш. Гражданите от Киргизстан пътуват стотици километри, за да подадат заявление за виза чак  в посолството в Казахстан. Визовият център в Алмати, който е по-близо до границата на Киргизстан, е обявил, че няма свободни дати за подаване на заявления за виза „Ц“. Рядко се отпускат свободни часове само в Астана, която се намира на 12 часа път от Киргизстан. Там свободните дати са от 20 до 30 дни напред. Обработката на визи е повече от 30 дни. Ако в момента фирма е направила регистрация за сезонна заетост до 90 дни в Агенцията по заетостта за работници, евентуално тези работници биха пристигнали тепърва в края на месец юли. Това надхвърля и периодите за срока на работа в България, посочени в документите, подадени в Агенцията по заетостта", подчерта Кичуков.

"В посолството в Индия записването на час за подаване на заявления за виза „Ц“ и виза „Д“ е изцяло закрита до месец декември с претекст, че са получили голям брой заявления за визи, които не могат да бъдат обработени поради липса на персонал. Само консулът и един единствен сътрудник обслужват страни с няколко милиардно население, което довежда до голямо забавяне и срокове от 3 до 6 месеца за издаване на виза", алармира експертът.

"В сектор „Туризъм“ се наблюдава дефицит на работна сила, който все повече оказва отрицателно въздействие върху подготовката и старта на туристическия сезон, а и не само за него. Бизнесът в България, особено в туристическия сектор, разчита основно на работници от трети страни. Липсата на квалифицирани кадри в туризма все повече застрашава устойчивостта на фирмите в този сектор и води не само до намаляване на обема на услугите, които може да се предложат на туристите, но и до директни финансови загуби и фалити на предприятията, както и до негативен имидж на страната като туристическа дестинация.

В туристическия сектор свободните работни места към настоящия момент са над 70 000 (през миналата година- около 50 000), от които приблизително 25 000 са в област Бургас и 20 000 в област Варна, показват данните на БАТ. "Ако дадем пример със съседна Гърция – там свободните работни места в туристическия сектор са над 150 000, но за разлика от нашите тежки процедури по издаване на работнически визи, техните са значително бързи и улеснени, което ги прави и предпочитана дестинация за работниците", коментира Ивелин Кичуков.

2024 © Варна е / източник: travelnews.bg

Варна приема международен форум за устойчив туризъм

Събитието ще премине под наслов "Кръговата икономика в туризма: напредък чрез сътрудничество в разширения Средиземноморски регион"
Варна приема международен форум за устойчив туризъм

Варна ще посрещне представители на европейски и средиземноморски организации за третото издание на Общия годишен форум в рамките на мисията "Устойчив туризъм" по програма Interreg Euro-MED. Събитието ще се проведе на 18 ноември 2025 г. в хотел "Черно море". Форумът, организиран от Dialogue4Tourism и Community4Tourism, ще премине под надслов "Кръговата икономика в туризма: напредък чрез сътрудничество в разширения Средиземноморски регион".

Събитието събира представители на водещи организации, работещи за развитието на устойчиви и иновативни туристически практики.

След успешните издания на форума в Словения (2023) и Испания (2024)

тази година Варна се превръща в център на европейския диалог за устойчив туризъм.

Програмата включва Лаборатории за политики в устойчивия туризъм – обучителни и дискусионни сесии, насочени към изграждане на практически капацитет за прилагане на кръгови стратегии в туризма, както и дискусия по темата за политиките в областта на устойчивия туризъм в разширения Средиземноморски регион.

Форумът е и признание за усилията на Община Варна, високо оценени от Европейската комисия чрез участието ѝ в проекта Dialogue4Tourism, да развива устойчив и отговорен туризъм – не само за града, но и като пример за дестинации, които търсят баланс между икономическа жизненост и опазване на околната среда.

Събитието ще завърши с туристическа обиколка за всички гости на форума, посветена на символите и културното наследство на Варна.

2025 © Варна е