Доника Кирова: Изкуството е част от мен, благодарение на него съм завършена и цяла

Доника Кирова живее и работи в родния си град Варна. Завършила е специалност „Живопис“ в Националната художествена академия в София, в класа на проф. Андрей Даниел. Работи в областта на живописта, рисунката, фигуралната композиция, натюрморта и артинсталацията. Изобразява голи тела, предмети, животни, цветя, обекти. Определя стила си като ироничен романтизъм или романтичен иронизъм. Участва в множество съвместни изложби, кураторски проекти, пленери и др. Нейни творби са собственост на частни колекции в Германия, Италия, Испания Швейцария, Канада, Русия, България. Последната ѝ изложба - Amor Textilia, която тя представи в началото на 2023-та, предизвика интереса на много от ценителите на изкуството в морската столица.

Работи като преподавател във Варненския свободен университет, като създава поредица впечатляващи проекти, заедно със своите студенти. Доника Кирова е категорична, че не поставя граници на вдъхновението си и то се излива върху белия лист, както като изображение, така и под формата на текст в рими. Първата си книга, в която обединява свои рисунки и стихове, чаровната авторка представя в началото на 2020-а. Три години след „Попара от целувки и многоточия безкрай“, на бял свят излиза и “Гастрокосмически вариации”.

Официалното представяне на новата книга на Доника Кирова ще се състои на 19 декември (вторник) от 18:00 часа в Отдел "Изкуство" на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна.

Специално за ВАРНА Е, дни преди дебюта на “Гастрокосмически вариации”, Доника разкри любопитни подробности зад кулисите на творчеството - кое се заражда първо в главата ѝ - рисунката или текстът, какво вдъхновява произведенията ѝ, към каква публика насочва рисунките и стиховете си, среща ли често одобрение, има ли самочувствието на доказан творец.

Доника, новата ти книга “Гастрокосмически вариации” своеобразно продължение на „Попара от целувки и многоточия без край“ ли се явява? 

Не бих казала продължение. Тук няма развитие на история или сюжет, мисля, че двете книжки си съществуват съвсем самостоятелно, дори всяка една страница от тях може да бъде самостоятелен и независим елемент. В първата книга това бе основна причина да няма и номера на страниците… Дори препоръчвам да не се чете като обикновените книги страница след страница, а на случаен принцип (въпреки, че няма нищо случайно), отваряйки произволно – нещо като послание за деня или фраза, прикрепена към даден момент, защо не? Нещо като игра например. И така наречените „пароли”, които са споменати вътре и за мен са нещо като пъзел или домино…

Игра на думи в заглавието, игра на образи в илюстрациите, щипка хумор в текстовете, това ли е което ти дава творческа свежест? 

Много точно казано! Всички тези изброени „подправки” са предпоставка за апетитно артистично ястие! Определено това подхранва творческото в мен. 

Хората, които ме познават от дете, могат наистина да потвърдят, че за мен играта във всичките ѝ смисли наистина е нещо по-особено, неприкосновено, тя е една своеобразна Terra incognita (непозната земя), която ме предизвиква и в същото време е най-пълноценният за мен начин за познание на всички нива. Като стигнем до играта на думи, това не е просто по-особен начин за свързването им, това е форма на житейска философия, жонглиране, изнамиране на скрит подтекст, виртуозност, грация и естетика при общуването, ако щете – така да се каже – игра за напреднали.

Какво включва новата ти книга?

Може да се започне с това, че „Гастрокосмически вариации” не бива да се възприема като книга или стихосбирка, по общоприетите разбирания и в смисъла на художествено литературно произведение. Още повече, че аз не бих могла да се отъждествя с меродавните определения за поет (поетеса). Това мое съчинение (както и първото) бих могла да определя като личен артистичен продукт под формата на познатата на всички ни физическа книга със страници, корици и илюстрации. Писанията в нея са селекция от последните двайсетина години, като тук са обвързани по-конкретно да кажем като тема. Стиховете са с рими, създадени посредством игра на думи с чудат и забавен смисъл, най-общо казано – словесни вариации. Самите стихове имат в известна степен черти на любовна лирика, тъй като в повечето от тях са вплетени емоции от интимни взаимоотношения, но според мен могат да се възприемат в много по-широк иносказателен смисъл. 

Кое е общото и различното между първата книга и новата? 

Общото е, че съм си аз, с моите ровичкания от началото до края. И двете съдържат стихове и мои картини. Първата е монохромна с рисунки, втората е цветна с живописи. И двете са еротични, но не мисля, че това е определящото. По-скоро използвам Ероса като ниво или честота, на която размишлявам, защото там чувствителността ми (вярвам, не само моята) е по-силна и по-неподправена. Втората книга е може би малко по-конкретна с гастро-темата, макар, че и това е условно. Форматът на изданията е един и същ, все пак като застанат една до друга да са „от едно семейство”.

Как направи подбора на картините? 

Илюстрациите, разбира се, са значителна част като обем и това е изначално целенасочено. Така бе и в първата книга, а ако има и други някога… и там ще е така със сигурност. Аз наричам шеговито книжките си детски книжки за възрастни. А тези за деца естествено са с повече картинки – ако са цветни, още по-добре. Всъщност, както споменах, илюстрациите са репродуцирани мои живописни работи или детайли от тях, които съм обвързала образно или чувствено с написаното. И това не беше никак трудно, а даже естествено, тъй като са създавани паралелно едни с други. При мен текстът и картината са израз на едно и също, просто различни езици – словесен и образен.

Времето е мед,
изтичащ между пръсти,
облизвам тези пет,
а с другите се кръстя...

Кое е водещото при теб, думите или визуалното? 

Наистина не мога да кажа. Допълват се. Не разбирайте, че към всяка картина създавам стих или обратното – илюстрирам стиха с картина. Има и такива случаи, но са рядко. Просто понякога желая да се изразявам с думи, друг път с рисуване. И двата начина са ми еднакво любими и интересни, и ми дават различни усещания, различен вид удовлетворение.  

Как би описала или обрисувала аудиторията на твоите книги? 

Не съм се замисляла, тъй като не създавам нещата с предназначение за конкретна аудитория, по-скоро са мой личен израз, който се осмелявам да споделя… Предполагам, че до голяма степен са хора, влюбени в живота, в красотата, празнуващи живота, вероятно и смъртта, като част от него…, свободни по дух, които обичат да играят, хора с чисто съзнание, на които не им е чужда иронията… 

Не вярвам на твоите черни пера,
където снощи заваля… 
Ще ги посипя с пудра захар, 
                  а ти ги размахай…

Мислиш ли кого би “докоснало” най-силно твоето изкуство?

О, това би било голяма привилегия, ако се случва наистина и благодаря, че наричате това, което правя „изкуство”! Аз съм човек като всички и нищо човешко не ми е чуждо, но тъй като съм напълно искрена в творенията си (което понякога е опасно, абсолютно го съзнавам), навярно бих докоснала някого, който би се припознал в някаква степен с подобни на моите мисли, случки, състояния, съкровения, които е наблюдавал, преживял или бленувал.

Кое те вдъхновява? 

Доста е тривиално, но буквално всичко би могло да ме вдъхнови. …Освен чалгата например – и в прекия и в преносния смисъл на това понятие.

…колко облаци ще хванем,
за да скрием свойте рани…

След последното ни интервю направи няколко изложби. Какви бяха те, каква е актуалната ти посока в света изкуството? 

Просто си рисувам и в пряк, и преносен смисъл, следвам собствения си път. Изложбите ми са живопис най-вече, като експериментирам на микро ниво с техника, формати, колорит. Нещо като състезание или разговор със себе си. Най-хубавото е просто да се съревноваваш с теб самия. Никога не знам и вероятно няма да узная дали съм актуална (модерна, съвременна и пр.), а и май не се интересувам много от актуалността като самоцел. Понякога е изкушаващо и хлъзгаво да се върви в тази посока. Това да съм честна пред себе си и да не изневерявам на вътрешния си усет е сякаш водещото при мен. Ако пренебрегна това, ще се получи нещо фалшиво, сурогатно, несвободно, и по тази логика – безсмислено. 

Как и защо избра изкуството за своя съдба? 

Този въпрос звучи направо фатално. Наистина повече от трийсет и пет години се занимавам, да кажем, съзнателно с рисуване (брей, доста време е това!)  И нямам предвид изтърканото „рисувам откакто се помня”. Знам ли, може би това ме е привлякло някак интуитивно по-силно от всичко останало. Смешно е, че в шести клас тръгнах на уроци по рисуване, за да правя компания на една приятелка, после когато трябваше да кандидатствам за средното си образование от избора между езикова, математическа гимназия или техникум, паралелките с рисуване се оказаха „най-безболезненото” за мен нещо… После в академията – бях убедена, че няма да ме приемат първата година и си бях дала срок две години да кандидатствам. Взеха, че ме приеха от първия път „на косъм” – живопис, платено обучение. Наистина не бях подготвена, но след първи курс се отписах и кандидатствах наново (имаше такава практика) и ме приеха с две шестици – много бях щастлива, явно рисуването цяла година на голо тяло от натура си каза думата! От тогава не съм си помисляла да се отказвам, това е част от мен, чувствам се добре като го правя, иначе съм в дисбаланс със себе си. Така, че съдба или жизнена потребност, все едно как го наричам.

Лимон с канелчица и захар кипват
и всички аромати литват –
в сиропа, черен като Етиопия,
удави се една утопия…

А имаш ли ритуали, които спазваш? 

Някакви магически ли? Шегувам се. Ритуали – не, със сигурност е полезно да се рисува всеки ден, да се възпиташ и дисциплинираш в това Nulla Dies Sine Linea (от лат. Нито ден без линия), но при мен не е точно така. Има периоди в които си налагам да рисувам по час, защото просто нямам друго време през деня, вечер почти не го правя. Но съм открила за себе си, че паузите са много важни (и в музиката е така). Промеждутъците когато не рисувам активно са периоди, в които нещо се заражда, зрее, оформя се „наяве и насън” и един момент просто иска да се появи под една или друга форма. Понякога е по-внезапно, понякога е по-протяжно, но така или иначе искам да му дам живот и тези паузи ми помагат да го осмисля, да ми се избистрят точните му очертания.  Стремя се като цяло да поддържам себе си в някаква „подвижна” форма – и духом и телом, да мога да улавям собствените си мисли, да заемам съзнанието, а понякога и несъзнанието си с някакви творчески неща, освен с обичайните ежедневни. Например приятно ми е да мисля за нещо как би ми изглеждало по-естетично, причудливо или забавно, понякога намирам паралелни или особени смисли в обикновените неща, въобще обичам да си позволявам да съм „една педя над земята”.

Преподавател си в специалностите Дизайн и Архитектура във Варненския свободен университет, контактът с младите какво ти дава?

С Варненския свободен университет съм свързана още от далечната 2001-ва година. Тогава бях асистент на изключителния художник и учител Явор Цанев, който за съжаление вече не е сред нас. След това, бях студентка там, сега отново преподавам… Студентите са от една страна достатъчно зрели хора, от друга са още деца, аз самата понякога не се усещам по-голяма от тях. Много е интересно – при първа среща с някой курс всички сме стъписани – те от мен, какво ще изисквам, строга ли съм, дали ще ги увлека с това което ще правим…, аз от тях – дали ще спечеля интереса и доверието им, дали ще ги предразположа да дадат най-доброто от себе си, дали ще ги науча на нещо полезно? Да, учим се взаимно един от друг. Аз не харесвам твърде голямата дистанция между преподавателя и студентите, естествено и другата крайност трябва да се избягва, но все пак докато аз не ги опозная достатъчно и докато те не ме възприемат по-непосредствено, сякаш нещо се губи или се изплъзва. Моята цел е да ги вдъхновя колкото мога, по-модерно казано да ги „инспирирам”. Разбира се, може би имам малко повече опит от тях, но не се имам за много знаеща. По-скоро работим заедно в посока всеки да надгражда себе си, в една добра конкурентна среда, като постепенно формира и развива индивидуалността и собствените си силни страни. Наистина си обичам работата.

Океанът е сладък, а рибите – гладки,
взех им солта на заем, за кратко.
и тя заплака с мойте очи –
в буркана с мед са сълзите и ти.

С какво те провокира кулинарната тема, че отново заема такова значимо място в тематиката на книгата?

Интересно се получи съвсем неумишлено, че всъщност заглавието на първата книга „Попара от целувки…” е от стих, който е включен във втората. В първата просто заглавието е „кулинарно”,  хареса ми като иронично обобщение – нима животът или любовта не могат да бъдат една истинска попара от целувки и многоточия? А във втората книга гастрото присъства вече по-веществено, с истински неща за ядене, по-сочно и вкусово въздейства, и въпреки това смисълът на хранителните съставки може да е както конкретен, така и философски. Освен това представянето на храната и яденето присъстват като допълнителни елементи към любовта, които ще се съгласите, са почти неделимо свързани, ако гледаме на двете като плътски наслади. Съвсем естествено е те да се обединят. Според мен храната изобщо в изконния ѝ смисъл действа възбуждащо. Тъй като отделните стихове са писани инцидентно, събирани са от всякакви тефтери, листчета, файлове и прочие, в един момент, ги селектирах в папка „Гастро” и започнах да ги препрочитам и подреждам. Оказа се, че въпреки разликата от години при създаването им, някои от съдържаха едни и същи „храни”, (които присъстват в книгата като „пароли”), дори едни и същи рими. Отначало се озадачих от толкова много повторения, но на втори план бе забавно – уж еднакви, но в друг контекст – приличаха на различни рецепти с едни и същи продукти. Все едно да опитате да сготвите всички ястия от картофи например. Оттам дойде и името вариации.  Космическото в заглавието идва да покаже, че храната тук не е просто нещо за консумиране, а нещо много по-голямо, надскачащо общоприетата си роля.  В предговора споменавам и за различни вариации на заглавието, за което всеки може да намери своя собствена интерпретация. Въобще много обрати има.

Първата ти книга излезе преди 3 години. След още 3 години ли да очакваме третата?

Хаха… Всъщност новата книга беше почти готова преди може би година, но по различни причини (основно финансови) се забави. За мен е точно навреме, тъй като не съм си поставяла срок или план, който да изпълнявам. Ако има нещо последващо, ще е пак когато дойде точният момент, когато узрее и стане най-вкусно и приятно, за да „го сготвя”. Опитвам го първа и ако ми хареса, предлагам и на другите да похапнат, казано на гастрономски език. Моята теория е, че хората на изкуството създават първо предимно заради самите себе си, заради божествената природа на творението, тъй като са малко по-чувствителни и улавят по-тънките нюанси на нещата. Когато „уловят” нещо ценно според тях и му дадат конкретен вид, а то им достави удоволствие, те просто от своя страна го споделят с останалия свят. 

Официалното представяне на новата книга на Доника Кирова ще се състои на 19 декември (вторник) от 18:00 часа в Отдел "Изкуство" на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна.

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.