Изложба живопис Amor Textilia представя Доника Кирова

Най-новата си експозиция, озаглавена с поетичното Amor Textilia представя във Варна една от най-харесваните варненски художнички – енигматичната Доника Кирова. Живописните творби ще бъдат изложени в изложбена зала ателие "Георги Велчев" на художествения музей "Георги Велчев", филиал на Градската художествена галерия в морската столица.

Официалното откриване на Amor Textilia ще е на 10 февруари от 18 часа, в навечерието на празника на любовта и виното – Свети Валентин. Всеки ценител може да се потопи във вълшебния свят, който творбите на Доника Кирова създават, като посети изложбата до 4 март. Експозицията ще бъде отворена за посещения всяка седмица от вторник до събота в часовия диапазон от 9:30 до 17:30 часа, в музея "Георги Велчев".

Изложбата Amor Textilia включва 9 платна селективна маслена живопис върху текстил и 22 акварела.

Повече от петнадесет години рисувам живопис, като използвам за основа не общоприетите платна за художници, а платове, които частично грундирам. Свободни, често без рамки, платове. Те имат не само собствен десен, шарки, текстура и т. н., според мен те носят чувства, в тях има втъкани истории и спомени.

Първата изложба, в която Доника представя селективна живопис върху текстил е от далечната 2006 година и беше озаглавена "В безтегловност или откровения върху чаршафи".

„Тогава размишлявах за чаршафа като аксесоар, свързан с характерни, всекидневни и интимни дейности от човешката реалност, с който можем да направим много неща, например: ….да измайсторим люлка, платно за лодка… …или просто да се завием през глава... Връщам се към това сега, именно защото тук показвам отново материята и идеята за тъканта като част от нашия живот, от нашия бит и най-вече от нашата Любов. Тъканите-платове ни обличат, топлят, красят, прикриват или разкриват… Като се замисля в абстрактен смисъл, платът всъщност представлява нишка, повторена хиляди, милиони пъти – от наслагването, сплитането на многото нишки се образува повърхност, равнина, материя“. 

Доника Кирова разкрива, че асоциира нишката и с линията, която споделя, че е любимото ѝ изразно средство в рисуването.

"Подобен род знакови открития по време на творческия процес за мен са белег за доближаване към хармонията и това дава устойчивост на цялостната ми работа."

В маслените живописни картини върху текстил на Доника Кирова платът е не само основа за рисуване, а и обект на изобразяване.

„Платовете са вече лирически герои, действащи лица. Те обгръщат телата – телата на любовници, както Антония Ценова отбеляза това е, което рисувам предимно - любовници. Сега платовете са вплетени в тях, имайки свой сюжет, образност, колорит и символика, те стават допълваща и вдъхновяваща част от картината на любовната игра. Изобразеното върху тях може да е проста геометрия, разлети цветове, предмети, символи, цветя, животни, текст или друго… Така платовете, разхвърлени или намачкани, усукани или развети от вятъра, разноцветни и многолики като нас – хората, постепенно се преобръщат в части от сънища, блянове или носталгични пътешествия към най-съкровените кътчета на съзнанието“. 

Доника Кирова споделя, че идеята за картините ѝ се ражда спонтанно… и същевременно логично

докато в образното ми съзнание се боричкаха едновременно: египетска живопис, Ренесанс, японска шунга, Климт, Шиле, Поп-арт, Приказки от хиляда и една нощ и какво ли още не…, всъщност, докато съвсем кротко една сутрин просто съзерцавах неоправеното легло... 

Авторката подчертава, че целта на творбите ѝ е „…постигането или внушението за една осезаема и в същото време илюзорна цветна експлозия от емоции. Исках материалното да отвежда към друга имагинерна действителност и обратно – въображаемото да приема измеренията на реалния живот. Струва ми се, че точно в тази комбинация човек може най-пълноценно да се наслади на всичко, което минава през него и което оставя каквато и да е чувствена следа. Искаше ми се да нарисувам един вкусен еротичен калейдоскоп от преживявания, от който звучи гореща музика, а те кара да отвориш всичките си сетива, да се издигаш и да летиш, да се слееш с необятното, за да изчезнеш и да усетиш божествената искрица и смисъла на прекрасното вътре в теб“.

Своите картини, Доника Кирова описва така: „Любовната игра в картината пресъздава акт, но той не е просто проникване, а проникновение, не е просто разтрисане на плът, а гигантско разтърсване и не просто допир, триене или притискане, а контакт с огромен заряд и сливане на друго ниво. Тогава докато се стремят едно към друго, телата пътуват през тайнствени светове, обвити в загадки и потопени в пъстри фантазии, подобно на сплетените любовни платове – Amor Textilia“.

Представителна изложба на Цветелина Максимова ще бъде показана от 31 юли до 20 август 2026 г. в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна. Експозицията събира произведения предимно от последните десет-петнайсет години и очертава посоката, в която се развива творчеството на авторката - от мащабните живописни платна до камерните формати, обектите и работата с природни материали.

Изложбата не е замислена като ретроспекция и не следва хронологично творческия път на Цветелина Максимова. За нея художничката подбира работи, обединени от абстрактно-лиричния дух, който все по-ясно определя нейния художествен език през последните години, споделят организаторите.

"Не бих искала да обхвана толкова мащабно търсенията си от самото начало. По-скоро представям работи от последните десет-петнайсет години. За мен самата е любопитно да видя тези неща заедно. Идеята ми е да се придържам към този абстрактно-лиричен дух, който особено ме вълнува сега. Изложбата е представителна за актуалната посока на моето изкуство", споделя пред Нина Локмаджиева Цветелина Максимова.

За Варненската галерия авторката е подготвила около 25 голямоформатни платна, част от които надхвърлят метър и половина, както и нов цикъл от малки работи с размери около 25 сантиметра. Съпоставянето на двата мащаба е ново предизвикателство и за самата художничка, а окончателният подбор ще бъде определен при срещата на произведенията с пространството на залите. "Това съчетание не съм го правила досега. Любопитно ми е как големият мащаб в живописта и малките работи ще застанат едни до други. Самото пространство ще подскаже какво да остане и как да бъде изградено цялото, ще разчитам и на куратора Румен Серафимов", казва тя.

Произведенията в малък формат се появяват като самостоятелен цикъл, който продължава да нараства. При неговото създаване материалът не е пасивна основа, а участник в художествения процес – повежда композицията и често определя развитието на творбата. В работите се срещат оксидиращ метал и други природни или променящи се с времето материи. "Самият материал, който съм вграждала, ме водеше. Той завърта цялата композиция. Поглеждайки назад, виждам, че ме е вълнувала играта с ефекта на ръждата – върху метал, върху медна пластина, върху различни материали – и тяхното съчетаване. Гамата ми е доста монохромна и сдържана, но в нея търся богатството на финия нюанс", разказва Цветелина Максимова.

Интересът към природата и натуралните материали е свързан и с продължилата 22 години работа на художничката с артгрупа "Дупини". Колективният опит, лендарт проектите и създаването на произведения в реална природна среда оставят трайна следа в индивидуалното ѝ творчество. "Работата ми с артгрупа "Дупини" има изключително влияние. Това са 22 години – буквално като създаване на семейство. Със сигурност този опит е оформил посоката и облика на изкуството ми. В проектите в природата първоначално правех доста мащабни неща, а постепенно ги сведох към по-малкото, по-лаконичното, по-интимното и мимолетното. Колкото е по-малко и запечатва само мига, толкова по-изразително става то за мен", споделя авторката.

Независимо от медията, работният процес за нея остава открито търсене, в което предварителното намерение може да бъде променено от материала, образа или самото действие. "Целият процес на създаване на една творба за мен е търсене. Аз не зная предварително какво искам да постигна. Буквално търся, докато намеря. И, слава Богу, вече зная кога да спра. Не винаги съм знаела – горчивият опит от прехвърляне на границата ме научи", казва Цветелина Максимова.

В изложбата ще бъде включена и инсталацията "СЪ-творение", чието заглавие обединява представите за сътворяване и съучастие. Творбата е изградена от отливки на ръцете на приятели, колеги и съмишленици на художничката. Всяка от тях носи индивидуалните характеристики на човека, който е участвал в процеса, но заедно те създават образ на взаимност и споделено движение. "Всеки е застанал пред мен и ми е подал ръката си, за да взема отпечатък от нея. Тези ръце изграждат една общност, едно общо движение, с отражение в дълбочина и с много допълнителни препратки", обяснява авторката.

Макар да няма предварително формулирана обща тема, изложбата се превръща в една от дълбоко личните срещи на Цветелина Максимова с публиката. За нея подобно представяне не е просто подбор на произведения, а откровение и изваждане на интимния свят на ателието пред погледа на другия. "Болезнен процес е да извадиш ателието си и да го покажеш пред публика. Особено когато организираш голяма изложба и разкриваш много интимна част от себе си. В случая изложбата е без тема – тоест показвам Цветелина Максимова. Мисля, че човек стига до такава изложба, когато усеща, че е натрупал опит, знания и може би някаква мъдрост, която вече иска да сподели с другите", казва художничката.

Едно от произведенията, което е избрано и за визията на изложбата, носи заглавието "Откровение" – дума, която според Цветелина Максимова съдържа и същността на предстоящото ѝ представяне във Варна.

Срещата на авторката с варненската публика има повече от тридесетгодишна история. Тя представя своя изложба в Градската художествена галерия през 1995 г., а през следващите години участва и в други художествени събития в града. "Варна е един от градовете, в които намирам поле за изява. Публиката тук е отворена към подобен вид изкуство. Много харесвам културния живот на Варна, защото е необозрим като хоризонт – има различни, смели и експериментални неща, но и класически. А аз в никакъв случай не бягам от класическото", подчертава Цветелина Максимова.

Изложбата идва в момент на активна работа за художничката. Новият цикъл от камерни произведения, които тя сравнява с краткия и концентриран изказ на източната хайку поезия, няма да приключи с представянето във Варна.

Всяка завършена работа повлича нови идеи, ново желание, някаква жажда. Толкова ми се работи. Това, което ще покажа във Варна, е само началото на цикъла. Продължавам.

Цветелина Максимова е родена през 1966 г. Живее и работи във Велико Търново. Завършва специалност "Текстил" в Средното художествено училище за приложни изкуства в София, а след това – "Живопис" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Работи в областта на живописта, графиката, обекта, инсталацията и лендарт. Член е на Съюза на българските художници, а от 2000 до 2022 г. е част от артгрупа "Дупини". Специализира в Cité internationale des arts в Париж и участва в артистични резиденции и международни проекти в Европа и Азия. Има самостоятелни изложби в София, Варна, Велико Търново, Плевен, Добрич и Габрово. Представя се в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна още през 1995 г. Носител е на награди за живопис от Националните награди "Алианц България", на Наградата на Община Велико Търново от Биеналето на църковните изкуства и на наградата за утвърден визуален артист от националната изложба конкурс "О, щастливи дни!" през 2025 г. Нейни произведения се намират в музейни, галерийни и частни колекции в България и чужбина.