Изложба живопис Amor Textilia представя Доника Кирова

Най-новата си експозиция, озаглавена с поетичното Amor Textilia представя във Варна една от най-харесваните варненски художнички – енигматичната Доника Кирова. Живописните творби ще бъдат изложени в изложбена зала ателие "Георги Велчев" на художествения музей "Георги Велчев", филиал на Градската художествена галерия в морската столица.

Официалното откриване на Amor Textilia ще е на 10 февруари от 18 часа, в навечерието на празника на любовта и виното – Свети Валентин. Всеки ценител може да се потопи във вълшебния свят, който творбите на Доника Кирова създават, като посети изложбата до 4 март. Експозицията ще бъде отворена за посещения всяка седмица от вторник до събота в часовия диапазон от 9:30 до 17:30 часа, в музея "Георги Велчев".

Изложбата Amor Textilia включва 9 платна селективна маслена живопис върху текстил и 22 акварела.

Повече от петнадесет години рисувам живопис, като използвам за основа не общоприетите платна за художници, а платове, които частично грундирам. Свободни, често без рамки, платове. Те имат не само собствен десен, шарки, текстура и т. н., според мен те носят чувства, в тях има втъкани истории и спомени.

Първата изложба, в която Доника представя селективна живопис върху текстил е от далечната 2006 година и беше озаглавена "В безтегловност или откровения върху чаршафи".

„Тогава размишлявах за чаршафа като аксесоар, свързан с характерни, всекидневни и интимни дейности от човешката реалност, с който можем да направим много неща, например: ….да измайсторим люлка, платно за лодка… …или просто да се завием през глава... Връщам се към това сега, именно защото тук показвам отново материята и идеята за тъканта като част от нашия живот, от нашия бит и най-вече от нашата Любов. Тъканите-платове ни обличат, топлят, красят, прикриват или разкриват… Като се замисля в абстрактен смисъл, платът всъщност представлява нишка, повторена хиляди, милиони пъти – от наслагването, сплитането на многото нишки се образува повърхност, равнина, материя“. 

Доника Кирова разкрива, че асоциира нишката и с линията, която споделя, че е любимото ѝ изразно средство в рисуването.

"Подобен род знакови открития по време на творческия процес за мен са белег за доближаване към хармонията и това дава устойчивост на цялостната ми работа."

В маслените живописни картини върху текстил на Доника Кирова платът е не само основа за рисуване, а и обект на изобразяване.

„Платовете са вече лирически герои, действащи лица. Те обгръщат телата – телата на любовници, както Антония Ценова отбеляза това е, което рисувам предимно - любовници. Сега платовете са вплетени в тях, имайки свой сюжет, образност, колорит и символика, те стават допълваща и вдъхновяваща част от картината на любовната игра. Изобразеното върху тях може да е проста геометрия, разлети цветове, предмети, символи, цветя, животни, текст или друго… Така платовете, разхвърлени или намачкани, усукани или развети от вятъра, разноцветни и многолики като нас – хората, постепенно се преобръщат в части от сънища, блянове или носталгични пътешествия към най-съкровените кътчета на съзнанието“. 

Доника Кирова споделя, че идеята за картините ѝ се ражда спонтанно… и същевременно логично

докато в образното ми съзнание се боричкаха едновременно: египетска живопис, Ренесанс, японска шунга, Климт, Шиле, Поп-арт, Приказки от хиляда и една нощ и какво ли още не…, всъщност, докато съвсем кротко една сутрин просто съзерцавах неоправеното легло... 

Авторката подчертава, че целта на творбите ѝ е „…постигането или внушението за една осезаема и в същото време илюзорна цветна експлозия от емоции. Исках материалното да отвежда към друга имагинерна действителност и обратно – въображаемото да приема измеренията на реалния живот. Струва ми се, че точно в тази комбинация човек може най-пълноценно да се наслади на всичко, което минава през него и което оставя каквато и да е чувствена следа. Искаше ми се да нарисувам един вкусен еротичен калейдоскоп от преживявания, от който звучи гореща музика, а те кара да отвориш всичките си сетива, да се издигаш и да летиш, да се слееш с необятното, за да изчезнеш и да усетиш божествената искрица и смисъла на прекрасното вътре в теб“.

Своите картини, Доника Кирова описва така: „Любовната игра в картината пресъздава акт, но той не е просто проникване, а проникновение, не е просто разтрисане на плът, а гигантско разтърсване и не просто допир, триене или притискане, а контакт с огромен заряд и сливане на друго ниво. Тогава докато се стремят едно към друго, телата пътуват през тайнствени светове, обвити в загадки и потопени в пъстри фантазии, подобно на сплетените любовни платове – Amor Textilia“.

От 1 ноември до 10 декември 2025 г. варненската Арт галерия Le Papillon ще представи пред ценителите в морската столица третото издание на кураторския проект "Диалози". От галерията определят събитието като "резултат от инициирана творческа провокация към няколко художника". С успешното представяне на първите две издания на проекта през 2023-та и 2024-та година, Арт галерия Le Papillon полага основите на нова традиция, обединяваща съвременни български творци от различни жанрове и поколения.

Проектът се затвърждава като успешна инициатива, преминаваща през няколко етапа – провокация, дискусия, тема, диалог, завършена творба, чиято кулминация е представяне на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1 ноември е и събитието, с което екипът на галерията е избрал да отбележи Деня на народните будители и осемнадесет години активно присъствие в изложбения културен календар.

Кураторският проект "Диалози" изразява една от основните мисии на галерията да предизвиква, посредничи и реализира диалог, както между самите творци, така и между творци и публика. В основата на концепцията му е заложена идеята галерията да провокира признати художници, разпознаваеми лица на българското съвременно визуално изкуство, като на всяко издание кани петима автора. Всеки от тях на свой ред избира събеседник за съвместен диалог, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В сформираните 5 диалогични двойки се разпознават имената на великолепни художници, чиято творческа енергия носи силен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и темите, избрани от всяка двойка за своеобразен живописно-скулптурен диалог:

"Архитектоника": Валентин Узунов – Станимир Видев

"Радостта от живота": Вихрони Попнеделев – Тереза Зиковска

"Гласът на безмълвието": Ивайло Мирчев - Димитър Чолаков

"Спонтанно съгласуване": Петринел Гочев – Лилияна Александрова

"Тя": Татяна Харизанова – Милена Младенова

"Всяка от изброените облечени в слово идеи предизвиква вербални разговори и мултиплицира синергията от креативната им вълна във въздействащи произведения", отбелязват от Арт галерия Le Papillon. Ето как представят от галерията всяка от творческите двойки, включени в тазгодишното издание на проект "Диалози". 

"Архитектоника" е темата, около която се движат абстрактните композиции на Станимир Видев и Валентин Узунов. Освен топлото многогодишно приятелство между двама искрени, търсещи постоянно нови хармонии художници, това което ги обединява са сложните тонове и полутонове, които създават. Живописта и на двамата автори е резултат от много стадии на добавяне, отнемане, натрупване, издраскване на поетапно положени слоеве маслени бои. И ако Валентин Узунов е разпознаваем с пастелния си колорит, решително, дори агресивно отнемане на горните пластове боя, то колорита на Станимир Видев е жизнерадостна джаз формация от пулсиращи топли и студени петна, когато пресъздава гледката от прозореца си. Творбите и на двамата създават внушението за направени на един дъх платна, но в действителност всяка от тях изминава дълъг работен процес с шпатула и разговори, за да ни нахрани с енергията на плътен, искрящ цвят. Хармонията им в стилизацията на сгради и фигури е забележителна, и платната им предизвикват екстаз и радост.

А "Радостта от живота" е обединяващата фраза за живописното състояние, което създават Вихрони Попнеделев и Тереза Зиковска. И ако общият тон от "Радостта от живота" за двамата е синият цвят, разложен от тюркоаз до ултрамарин, то сюжетите им се движат в различни посоки. Докато Вихрони пресъздава заобикалящият ни град, с неговите светлини и усещане за радостта и красотата на мига, то Тереза ни предлага пречистване и просветление с абстрактните си тюркоазено-кобалтово сини композиции. Радостта им прозира от страстта, с която рисуват. И ако при Вихрони е линеарно насочена, то при Тереза страстта е експресивна, бурна, необуздана.

Следващата двойка анализира тихия шум и минималистичния изказ. Или по-точно "Гласът на безмълвието" е темата, на която разговарят платната на Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков. И двамата не описват шума, а отгласа, който остава след него. Рисуват не липсата на звук, а присъствието на тишината след вятъра, след бурята, след като се отдръпне водата. Безмълвието на Чолаков е минерално, пластово, изпълнено с история и материя. Това на Мирчев е ефирно, мимолетно, като спомен, който може да се разсее с едно подухване. Цветоветe на Чолаков са релефни, плътни, не отразяват светлината, а сякаш я излъчват. У Мирчев безмълвието е интимно, лирично и носталгично - замъглени пейзажи, като че ли на прага на изчезване. Те не са архетипи, а спомени. Безмълвието тук е това на споделения, но вече забравен миг, на недоизказаната мисъл. Безмълвието е вътрешно състояние, то е леко листо понесено от вятъра, то е пауза между два удара на сърцето.

При Петринел Гочев и Лилияна Александрова "Спонтанно съгласуване" се получава не за първи път. Артисти, определящи се като "от една кръвна група по отношение на светоусещане, въпреки крайните им различия в житейски план." Петринел вярва, че двамата имат нещо близко в усещането за образ и "всеки от нас обича да претворява парчета от дните около нас." За участието си в проект Диалози и партньорството му с Лилияна Александрова той казва: "Това ни събира като художници от една кръвна група. И все пак всеки от нас е толкова различен от другия колкото различни са животите ни. Нейната чувствителност към детайла, умението и да намира вълнуващо значение в обикновени сюжети, които човек би подминал без да види пулсиращия в тях живот – всичко това предизвиква истински интереса ми да работим в общо поле, но същевременно да запазим пълна необвързаност в подход и теми. Съгласуване за присъствие в едно общо поле на взаимодействие, чрез опазване един от друг тайната на породения образ – това аз наричан Спонтанно съгласуване. Предизвикателството си струва." Същата лекота и непринуденост се усеща и при споделеното от Лилияна, относно участието й в проекта: "Въпреки крайните ни различия в житейски план, откривам една и съща нишка да преминава през творчеството ни, сякаш се намираме в общ нюанс от целия безкраен спектър на това, което е възможно да се създаде. В някои от работите на Петринел откривам подобно звучене на това, което цял живот съм търсила и ме е пленявало и към което влагам цялото си усилие, за да го дефинирам и пресъздам."

Вечната тема за женското начало и нежността, което внушава нейната природа, обобщено в лаконичното "Тя", са избрали за своя диалог Татяна Харизанова и Милена Младенова. Боравещи добре с графичното си линеарно изобразяване на форми и силуети, със силата на цветовете, в своето творчество и двете авторки често залагат на ярки, силни цветови комбинации, когато става дума за живопис. В скулптурата и двете извеждат формата до стилизирани обеми, създаващи емоционално категорично присъствие. Тук, в Диалози, са избрали въздействието на монохромната гама. Татяна Харизанова искрено, почти символно и щрихово изгражда своите женски образи в графичен минималистичен изказ на линията в разпознаваемия си стил. Пластичния й език е основан на рисунката и контраста, на противопоставянето между светли и тъмни зони. Чрез разкриване на напластените багрени слоеве, текстурата на живописния слой в монохромните й платна създава плътност на образа и солидно присъствие. Линията, изследвайки житейски преживявания, вихъра на емоциите, пулсацията на мислите, оставя както отпечатък в маслото, така и в съзнанието на зрителя. И като съвсем естествено продължение на фигуралната живопис на Татяна тази линия преминава и извайва мраморните фигури на Милена. Младата авторка превръща студенината на мрамора в триизмерна фигура с меки плавно преливащи обли обеми, придавайки му нежно излъчване и усещане за топлота и близост. Милена изобразява женското тяло почти идолно в творбата "Отражение", където "Тя" е събирателен образ, а женското тяло е обект на вдъхновение, съзерцание, изследване.

Изложбата ще бъде открита на 1 ноември, от 17 часа, в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon. "Заповядайте да споделите нашия празник, който е и празник на всички последователи на нашата дейност, автори с които работим и почитатели на стойностно изкуство! Освен на картините и скулптурите, резултат от "Диалози"-те между художниците, имаме и честта и възможността да се насладим на няколко музикални изпълнения - произведения на български композитори в изпълнение на Георги Черкин и лауратите на Международни Флейтов Конкурс - Асиа Сокол и Мина Кирилова", допълват от галерията.

Експозицията може да бъде разгледана до 10 декември 2025 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта на Le Papillon Art Gallery - artpapillon.com