Изложба живопис Amor Textilia представя Доника Кирова

Най-новата си експозиция, озаглавена с поетичното Amor Textilia представя във Варна една от най-харесваните варненски художнички – енигматичната Доника Кирова. Живописните творби ще бъдат изложени в изложбена зала ателие "Георги Велчев" на художествения музей "Георги Велчев", филиал на Градската художествена галерия в морската столица.

Официалното откриване на Amor Textilia ще е на 10 февруари от 18 часа, в навечерието на празника на любовта и виното – Свети Валентин. Всеки ценител може да се потопи във вълшебния свят, който творбите на Доника Кирова създават, като посети изложбата до 4 март. Експозицията ще бъде отворена за посещения всяка седмица от вторник до събота в часовия диапазон от 9:30 до 17:30 часа, в музея "Георги Велчев".

Изложбата Amor Textilia включва 9 платна селективна маслена живопис върху текстил и 22 акварела.

Повече от петнадесет години рисувам живопис, като използвам за основа не общоприетите платна за художници, а платове, които частично грундирам. Свободни, често без рамки, платове. Те имат не само собствен десен, шарки, текстура и т. н., според мен те носят чувства, в тях има втъкани истории и спомени.

Първата изложба, в която Доника представя селективна живопис върху текстил е от далечната 2006 година и беше озаглавена "В безтегловност или откровения върху чаршафи".

„Тогава размишлявах за чаршафа като аксесоар, свързан с характерни, всекидневни и интимни дейности от човешката реалност, с който можем да направим много неща, например: ….да измайсторим люлка, платно за лодка… …или просто да се завием през глава... Връщам се към това сега, именно защото тук показвам отново материята и идеята за тъканта като част от нашия живот, от нашия бит и най-вече от нашата Любов. Тъканите-платове ни обличат, топлят, красят, прикриват или разкриват… Като се замисля в абстрактен смисъл, платът всъщност представлява нишка, повторена хиляди, милиони пъти – от наслагването, сплитането на многото нишки се образува повърхност, равнина, материя“. 

Доника Кирова разкрива, че асоциира нишката и с линията, която споделя, че е любимото ѝ изразно средство в рисуването.

"Подобен род знакови открития по време на творческия процес за мен са белег за доближаване към хармонията и това дава устойчивост на цялостната ми работа."

В маслените живописни картини върху текстил на Доника Кирова платът е не само основа за рисуване, а и обект на изобразяване.

„Платовете са вече лирически герои, действащи лица. Те обгръщат телата – телата на любовници, както Антония Ценова отбеляза това е, което рисувам предимно - любовници. Сега платовете са вплетени в тях, имайки свой сюжет, образност, колорит и символика, те стават допълваща и вдъхновяваща част от картината на любовната игра. Изобразеното върху тях може да е проста геометрия, разлети цветове, предмети, символи, цветя, животни, текст или друго… Така платовете, разхвърлени или намачкани, усукани или развети от вятъра, разноцветни и многолики като нас – хората, постепенно се преобръщат в части от сънища, блянове или носталгични пътешествия към най-съкровените кътчета на съзнанието“. 

Доника Кирова споделя, че идеята за картините ѝ се ражда спонтанно… и същевременно логично

докато в образното ми съзнание се боричкаха едновременно: египетска живопис, Ренесанс, японска шунга, Климт, Шиле, Поп-арт, Приказки от хиляда и една нощ и какво ли още не…, всъщност, докато съвсем кротко една сутрин просто съзерцавах неоправеното легло... 

Авторката подчертава, че целта на творбите ѝ е „…постигането или внушението за една осезаема и в същото време илюзорна цветна експлозия от емоции. Исках материалното да отвежда към друга имагинерна действителност и обратно – въображаемото да приема измеренията на реалния живот. Струва ми се, че точно в тази комбинация човек може най-пълноценно да се наслади на всичко, което минава през него и което оставя каквато и да е чувствена следа. Искаше ми се да нарисувам един вкусен еротичен калейдоскоп от преживявания, от който звучи гореща музика, а те кара да отвориш всичките си сетива, да се издигаш и да летиш, да се слееш с необятното, за да изчезнеш и да усетиш божествената искрица и смисъла на прекрасното вътре в теб“.

Своите картини, Доника Кирова описва така: „Любовната игра в картината пресъздава акт, но той не е просто проникване, а проникновение, не е просто разтрисане на плът, а гигантско разтърсване и не просто допир, триене или притискане, а контакт с огромен заряд и сливане на друго ниво. Тогава докато се стремят едно към друго, телата пътуват през тайнствени светове, обвити в загадки и потопени в пъстри фантазии, подобно на сплетените любовни платове – Amor Textilia“.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.