Изложба живопис Amor Textilia представя Доника Кирова

Най-новата си експозиция, озаглавена с поетичното Amor Textilia представя във Варна една от най-харесваните варненски художнички – енигматичната Доника Кирова. Живописните творби ще бъдат изложени в изложбена зала ателие "Георги Велчев" на художествения музей "Георги Велчев", филиал на Градската художествена галерия в морската столица.

Официалното откриване на Amor Textilia ще е на 10 февруари от 18 часа, в навечерието на празника на любовта и виното – Свети Валентин. Всеки ценител може да се потопи във вълшебния свят, който творбите на Доника Кирова създават, като посети изложбата до 4 март. Експозицията ще бъде отворена за посещения всяка седмица от вторник до събота в часовия диапазон от 9:30 до 17:30 часа, в музея "Георги Велчев".

Изложбата Amor Textilia включва 9 платна селективна маслена живопис върху текстил и 22 акварела.

Повече от петнадесет години рисувам живопис, като използвам за основа не общоприетите платна за художници, а платове, които частично грундирам. Свободни, често без рамки, платове. Те имат не само собствен десен, шарки, текстура и т. н., според мен те носят чувства, в тях има втъкани истории и спомени.

Първата изложба, в която Доника представя селективна живопис върху текстил е от далечната 2006 година и беше озаглавена "В безтегловност или откровения върху чаршафи".

„Тогава размишлявах за чаршафа като аксесоар, свързан с характерни, всекидневни и интимни дейности от човешката реалност, с който можем да направим много неща, например: ….да измайсторим люлка, платно за лодка… …или просто да се завием през глава... Връщам се към това сега, именно защото тук показвам отново материята и идеята за тъканта като част от нашия живот, от нашия бит и най-вече от нашата Любов. Тъканите-платове ни обличат, топлят, красят, прикриват или разкриват… Като се замисля в абстрактен смисъл, платът всъщност представлява нишка, повторена хиляди, милиони пъти – от наслагването, сплитането на многото нишки се образува повърхност, равнина, материя“. 

Доника Кирова разкрива, че асоциира нишката и с линията, която споделя, че е любимото ѝ изразно средство в рисуването.

"Подобен род знакови открития по време на творческия процес за мен са белег за доближаване към хармонията и това дава устойчивост на цялостната ми работа."

В маслените живописни картини върху текстил на Доника Кирова платът е не само основа за рисуване, а и обект на изобразяване.

„Платовете са вече лирически герои, действащи лица. Те обгръщат телата – телата на любовници, както Антония Ценова отбеляза това е, което рисувам предимно - любовници. Сега платовете са вплетени в тях, имайки свой сюжет, образност, колорит и символика, те стават допълваща и вдъхновяваща част от картината на любовната игра. Изобразеното върху тях може да е проста геометрия, разлети цветове, предмети, символи, цветя, животни, текст или друго… Така платовете, разхвърлени или намачкани, усукани или развети от вятъра, разноцветни и многолики като нас – хората, постепенно се преобръщат в части от сънища, блянове или носталгични пътешествия към най-съкровените кътчета на съзнанието“. 

Доника Кирова споделя, че идеята за картините ѝ се ражда спонтанно… и същевременно логично

докато в образното ми съзнание се боричкаха едновременно: египетска живопис, Ренесанс, японска шунга, Климт, Шиле, Поп-арт, Приказки от хиляда и една нощ и какво ли още не…, всъщност, докато съвсем кротко една сутрин просто съзерцавах неоправеното легло... 

Авторката подчертава, че целта на творбите ѝ е „…постигането или внушението за една осезаема и в същото време илюзорна цветна експлозия от емоции. Исках материалното да отвежда към друга имагинерна действителност и обратно – въображаемото да приема измеренията на реалния живот. Струва ми се, че точно в тази комбинация човек може най-пълноценно да се наслади на всичко, което минава през него и което оставя каквато и да е чувствена следа. Искаше ми се да нарисувам един вкусен еротичен калейдоскоп от преживявания, от който звучи гореща музика, а те кара да отвориш всичките си сетива, да се издигаш и да летиш, да се слееш с необятното, за да изчезнеш и да усетиш божествената искрица и смисъла на прекрасното вътре в теб“.

Своите картини, Доника Кирова описва така: „Любовната игра в картината пресъздава акт, но той не е просто проникване, а проникновение, не е просто разтрисане на плът, а гигантско разтърсване и не просто допир, триене или притискане, а контакт с огромен заряд и сливане на друго ниво. Тогава докато се стремят едно към друго, телата пътуват през тайнствени светове, обвити в загадки и потопени в пъстри фантазии, подобно на сплетените любовни платове – Amor Textilia“.

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска "Къси разкази". Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники.

Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан Радичков.

Те не са илюстрации по конкретни разкази, а свободни визуални интерпретации, водени от атмосферата, образността и човешката дълбочина в творчеството им. Авторката споделя, че се стреми "да улови състоянията, в които думите стават образи, а образите – усещания".

"Къси разкази" проследява интереса на Пеловска към фигуративността, към мълчаливите жестове и към емоционалните нюанси на човешкото присъствие. Въгленът и смесените живописни техники ѝ позволяват да създава визуални "разкази", в които зрителят открива както познатото, така и недоизказаното.

Повече за вдъхновението си при създаване на творбите, разказва Миряна в интервю пред Нина Локмаджиева. 

"Идеята от много време е в мен, защото любовта към късия разказ я имам от малка, а и като дете съм израснала при баба и дядо в село Красен, Добричко.

Това е селото, в което Йовков е живял и работил дълги години. "Вечери в Антимовския хан" са написани в нашето село, както и разказът за Албена и други емблематични негови произведения.

Самият Антимовски хан е в селото. Някога съм играла покрай него. Познавам наследниците на персонажите, за които се разказва в книгите на Йовков, някои са дори от моето семейство, макар и прадядовци, и прабаби. Моята баба ми е разказвала много за Йовков и за тази Албена, която също е била реално съществуваща личност, макар че не се е казвала така.

Това вълшебство да събереш толкова много емоция в толкова малко разстояние от време, каквото е късият разказ, много приляга на моя маниер на рисуване.

Аз рисувам експресивно, доста бързо изливам емоцията върху листа и някак като внушения, като въздействия върху зрителя или върху четящия са много сходни възприятията.

А исках рано или късно да посветя една серия от творби на Йовков, също и на Радичков, който пък като творчество познавам благодарение на майка ми, Мария Пеловска, която е писателка и поетеса, и дълги години покрай нея нямаше как да не възпитам у себе си любов към това изкуство".

На въпрос какво би искала да почувстват зрителите, когато разглеждат нейните творби, Миряна отговаря: "Да си спомнят разни неща. Аз до голяма степен съм вдъхновена от действителни събития, които помня. Да не забравят да се вгледат в човека до себе си. Да не забравят, че не сме само ние. Че всеки носи някаква житейска история в себе си. Много житейски истории остават неразказани, ние никога не разбираме достатъчно за хора, които са около нас, за хора, които си мислим, че познаваме. Или за такива, които не познаваме и не сме виждали. Затова, когато зрителите гледат творбите ми, аз се надявам да наведа техните мисли към това - да си спомнят за чисто човешките, малки и простички неща, които изпълват душата ни и я правят такава, каквато е". 

Изложбата "Къси разкази" представя нов етап в творческото развитие на авторката и кани публиката да влезе в света на тихите, деликатни и емоционални визуални истории. "Аз си я представям като край и начало - тя разделя два етапа от живота ми. Аз съм на 40 години и приключвам с някои неща. Мисля, че започва нов период в съществуването ми, в работата ми - доста по-уверена и по-сигурна съм в това, което искам да правя, без да се притеснявам от предразсъдъците, които съм имала като по-млад и по-неуверен автор. Мисля, че тази изложба ще е ключов момент и в личен, и в творчески план, за мен", обобщава Пеловска.

Миряна Пеловска е родена през 1984 г. в град Добрич. През 2003 г. завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. През 2010 г. получава диплома за бакалавър от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" в специалност "Педагогока по изобразително изкуство".

От 2008 г. до 2012 г. работи като учител по рисуване в Частно училище по българска култура "Цар Симеон 1" – село Сладка вода, а от 2014 г. до днес продължава да преподава в НУИ "Добри Христов" Варна , като учител в специалност "Изящни изкуства".

През 2015 г. е приета за член на Сдружението на варненските художници, а през 2016 г. взема наградата за "Млад автор на Варна" по време на групова изложба на сдружението, състояла се в галерия "Графит". През годините участва в множество сборни изложби, а през 2017 г. открива първа самостоятелна изложба - "Нереални пространства" в Галерия "Графит" - Варна. От 01.2019 г. до 06.2020 г. е назначена на длъжността временно изпълняващ зам.-директор на НУИ "Добри Христов" - Варна.

Работи в сферата на рисунката, илюстрацията и живописта. Взема активно участие в културният живот на Варна. Подкрепя множество проекти и дейности, свързани с изкуството и културата, особено такива, насочени към деца и младежи и тяхното приобщаване. През 2020 г. създава в партньорство с колегата си Георги Кенаров "Ателието", пространство за изкуство в подкрепа на млади и начинаещи автори в сферата на визуалните изкуства и работа с деца.

През 2023 г. получава награда на Община Варна и Сдружение на художниците Варна на Годишната изложба на сдружението "Св. Лука".