Елица Карабашлиева: Акварелът е стихия - в това е неговата сила, страст и чар

Елица Карабашлиева е родена във Варна и живее в морския град. На 40 години дава порив на любовта си към изобразителното изкуство и започва първо със стъклопис, след което се насочва към акварела. Представяла е творбите си в няколко самостоятелни изложби, участвала е в международни триеналета и биеналета. Разговаряме с Елица Карабашлиева дни преди откриването на най-новата ѝ експозиция „Светлини и сенки“ в галерия Графит. За акварела, любовта към изкуството, пътешествията и кулинарията, и за смелостта да последваш порива на сърцето си, разказа Елица Карабашлиева в специално интервю за ВАРНА Е.

Елица, на 13 април представяте поредната си изложба в Галерия Графит, какво е характерното за нея, какво я отличава от предходните? Колко картини включва и в какъв период са рисувани?

Включва 32 картини, като 30 от тях са нови. Включила съм и две от по-старите си творби, които са абсолютно в съзвучие с темата на експозицията „Светлини и сенки“.

Характерна за всяка моя изложба е емоцията, по чиито стъпки вървя в творчеството си. Еднаквото във всяка изложба е чувството, а различното е идеята, която се е зародила в момента. За най-новата това е светлината, а знаем колко необятна е тази тема, предишната беше „Състояния на водата“, която отново представих в галерия „Графит“. Всеки път, когато искам „да кажа“ нещо, да го предам без думи, а чрез багрите на хартията, организирам нова изложба.

Ако погледнем по-глобално и по философски към темата на новата ви изложба, кои са светлините и сенките в творчеството на Елица Карабашлиева?

Всяко изкуство, не само изобразителното, е под знака на светлината от реализираните фантазии и успешното им предаване – малки искри или големи взривове енергия… Светлината струи, когато творецът е успял… Сенките от друга страна – те са, както несполуките, така и уроците, с които се сблъскваме. Моментите, в които събираш цялата си творческа мощ и показваш какво можеш, това е искрата, това е светлината. Докато сенките – те съпътстват този процес. Целият ни живот е изтъкан от върхове и спадове, от светлини и сенки.

Но най-важен е моментът, в който излизаме от сянката, в който се издигаме над нея и се устремяваме към светлината…
Точно така… В тези моменти ти си успял да концентрираш идеята, която те води и тя се представя в целия си блясък. Но сянката е абсолютно необходима, за да подчертае светлината!

Защо се насочихте към акварела? С какво тази техника на рисуване ви привлече по-силно от останалите?

Както почти винаги в живота на човека, важните неща са низ от случайности. Една вечер преди 12 години разглеждах нещо в Интернет и попаднах на произведения на един от най-талантливите съвременни акварелисти, който е българин. Това не беше искра, а беше мълния, която напълно промени живота ми. Неговото име е Атанас Мацурев.

Доколкото знам вие сте самоук художник, нямате професионално образование в сферата и сравнително късно започвате да рисувате. Какво бихте казали на всички, които се притесняват да се доверят на таланта си и да откликнат на порива към изкуство у себе си?

Аз бих го казала на всеки, независимо от момента, в който е срещнал това, което го прави щастлив, може да е рисуване, може да е дърводелство, може да е всичко друго, каквото и да е… Когато намерите нещо, което истински вълнува сърцето ви, не се колебайте! Трудности съпътстват всяко ново начало, но си мисля, че е много важно да правим това, което обичаме!

Казвате, че водата в акварела е стихия. Опитвате ли се да я „опитомите“ в картините си или ѝ давате свобода да се развихри?

Акварелът е много трудна техника. Точно тази необузданост на водата, която е като див мустанг и не може да бъде опитомена докрай, точно това е нещо, което много силно ме вълнува. Да, разбира се, опитвам се да я „озаптя“, защото иначе ще се удавя (смее се…) , но тъй като акварелът е стихия, го оставям да покаже природата си, в това е неговата сила, страст и чар.

Кои са художниците, от които сте се учила през годините?

Аз имах щастието да се уча от своя идол Атанас Мацурев – за съжаление не толкова дълго време, колкото ми се иска. Той освен изключителен художник е и много добър човек и преподавател. Научила съм също много от Андриан Бекяров, който също е блестящ художник – рисува и акварел, и масло, аз се поинтересувах конкретно от акварела в творчеството му. Истината е, че всички творци, до чиято чувствителност и необятен талант съм се докоснала, са ме научили на нещо, и продължават да ме учат. Аз образно казано съм като една „пчеличка“, която събира мед от всички творци, както от миналото, така и от настоящето – всеки един от тях ми помага да науча по нещо.

Предполагам, че посетителите на вашите изложби също ви вдъхновяват. Какви думи най-често отправят към вас, какви мнения изразяват за творчеството ви, има ли и критики?

Интересното е, че много рядко срещам критики за картините си. Явно хората са много благосклонни към мен и творчеството ми. Това, което някои от тях ми споделят и ме вълнува силно е, че дадена моя картина е успяла да ги върне към скъп спомен за място, което са посетили или емоция, която са изпитали. Това е най-голямата награда за мен. Най-силно ме развълнуваха хора, които споделиха, че са плакали пред моя картина. Чувствам се благословена и щастлива, че творчеството ми е оценено по подобен начин.

Когато рисувате, мислите ли за начина, по който хората ще възприемат вашите картини или в този съкровен момент на сътворение влагате единствено собствените си емоции, които е провокирала темата у вас в този момент?

Казват, че повечето творци са егоисти. Аз също докато рисувам, не мисля как творбата ми ще повлияе на хората, как ще я възприемат, какво ще си помислят, когато я видят… Докато рисувам, проявявам пълен егоизъм, правя точно това, което ми харесва, което ми е интересно и ме вълнува в дадения момент. Не се поддавам на мисълта дали публиката също би го харесала. Съвсем скоро например завърших една много различна картина – горила с ягоди – това е толкова шантаво и странно изображение, но на мен ми беше интересно как ще се получи. В това се изразява моят творчески егоизъм, да правя нещата, които в момента са ме заинтригували и са ме накарали да се усмихна, по някакъв начин нещо са събудили в мен.

Препокриват ли се в повечето случаи чувствата и емоциите, които вие влагате с тези, които посетителите на изложбите ви споделят, че са доловили, гледайки картините?

Точно така се случва и това е най-голямата награда за мен като творец.

Преди да се насочите към акварела сте се занимавала със стъклопис. И при него водеща е светлината и ефирността в изразните средства. Разкажете малко повече за този период от творчеството си?

Наистина приликата между стъклописа и акварела е доста голяма, произведенията имат подобна визия, те са пронизани от светлината. Багрите, които се преливат една в друга и се смесват по магически начин, също се срещат, както при акварела, така и при стъклописа. Много радост ми носеше да се занимавам със стъклопис, но за съжаление развих алергия и се наложи да се откажа. Хубавото е, че точно в този момент „срещнах“ акварела и той промени живота ми изцяло.

Какво ви вдъхновява, за да рисувате? Как откривате интересни и въздействащи теми, които да претворите на белия лист?

Различно е всеки път… Вдъхновението е нещо като искрицата на влюбването, но благодарение на рисуването мога да я изпитам стотици пъти. Разнообразни са темите, които ме вълнуват. Мисля че няма тема, която не бих се опитала да предам с образ, стига да ме провокира по някакъв начин. Аз обожавам архитектурата и често рисувам обекти, които са ме впечатлили. Архитектурата на Варна специално бих я представила цялата в произведения, защото е толкова красива. За да нарисувам ново произведение може да ме вдъхнови цвете, животно, светлината, която пада върху чашата ми с кафе… Всичко зависи от моментното ми състояние и от възникналия интерес у мен…

Вдъхновяват ли ви и по-абстрактни теми и позволявате ли си подобен начин на творческо изразява в картините си?

Харесвам абстрактни произведения в изкуството, но самата аз не творя в този стил. Всичко е въпрос на характер и светоусещане. За мен водещо е желанието, когато видя нещо красиво, да го нарисувам по начин, по който то да е разпознаваемо, да откроя различни детайли, които са ме впечатлили. Абстракцията определено не е моят начин на изразяване, но се възхищавам на постиженията на колегите в тази сфера. Много харесвам произведенията на Васил Василев, които провокират всеки да открива различни неща в тях.

Трудно ли е един художник да се издържа с изкуство у нас?

Изключително трудно е… Дори мога да кажа, че у нас това не е професия, която може да служи за прехрана. Да си художник е карма, призвание, потребност… В България не се мисли достатъчно за художниците. Ето например по време на ковид пандемията имаше някакви опити да се помогне на различни браншове, които изпитват затруднения. Никой тогава не помисли за художниците и това е един от малкото примери в тази посока. От друга страна обаче обществото на художниците е доста задружно. Всички знаем колко е трудно да преживяваш и да се издържаш само с творчеството си и затова се опитваме сами да си помагаме. Особено, когато има различни международни конкурси, винаги си пишем един на друг – „Приятелю видял ли си, че има нещо интересно, ако искаш да участваш…“. Няма организирана помощ от държавата и е изключително трудно, но ние художниците не рисуваме, за да се издържаме, това за нас е начин на живот…

Какво ви дава сили да не се отказвате?

Любовта, разбира се… Преди няколко години, явно съм изпитвала колебания дали да продължа да рисувам, не съм била сигурна дали това е моят път, дали е достатъчно качествено това, което правя, но тогава колега ми каза, че художник не е този, който може да рисува а този, който не може да не рисува. Това е… Води ме любовта към рисуването…

Кои са вашите колеги, от които сте получили най-позитивни отзиви за творчеството си, поддържате ли добри контакти с други художници, търсите ли понякога съвета им за някоя творба, по която работите?

Да, разбира се… Имам колеги приятели, с които комуникираме редовно. Някой път изпитвам колебания, когато рисувам и в такива моменти получавам страхотни съвети от хора, които са в същата професия, те не дават оценка на творбата ми, а ме насочват как бих могла да продължа, за да се получи по-добре, а това е много ценно за мен. Галина Христова е една от художничките, с която общувам често, тя е от Варна, Клементина Манчева, Ивелина Владимирова… Всички те рисуват акварели и много си помагаме една на друга, поне аз получавам много подкрепа от тях, много ценни съвети.

Поддържате ли контакти и с творци от чужбина? Как бихте сравнили развитието на акварела у нас и зад граница? Как се посрещат вашите творби извън България?

В България акварелът се развива активно през последните 6 години. Когато аз започнах да рисувам акварели преди 12 години, едва няколко художници у нас използваха само този метод на рисуване. В последствие бе учредена една световна организация IWS – международно акварелно общество, в което и България вече членува, започнаха да се провеждат триеналета в различни страни и това подпомогна популяризирането на акварела. В чужбина не мога да кажа, че имам много близки приятели, които се занимават с акварел, но имам доста добри познанства, имам подкрепата на автори, на чието творчество съм се възхищавала отстрани, преди да се запознаем, но е дошъл момент, в който и те са забелязали моите произведения и това е особено мотивиращо за мен, дава ми знак, че вървя по правилния път на моето развитие в творчеството.

Има голяма разлика как се възприема акварелът в чужбина и в България, но има надежда и развитие, което много ме радва. Следващия проект, който сме намислили да осъществим заедно с приятели, които също рисуват акварел, е да организираме една голяма обща изложба, само акварелисти, да се съберем и да направим един своеобразен празник на акварела във Варна. Надявам се след около година да успеем да я реализираме, точната дата зависи и от календара на галериите, но имаме уверение от галерия Графит, че ще бъде домакин на тази наша мащабна инициатива. В сборната изложба ще се включат колеги от Варна и от страната, засега все още неофициално отправяме покани, но както знаем, организацията на подобно събитие не е никак лесна и затова сме започнали отрано.

Триеналето на акварела, което се провежда във Варна смятате ли, че също е крачка в правилната посока, за да се популяризира изкуството у нас. Споменахте, че подобни форуми набират все по-голяма известност в чужбина…

Определено… Осезаемо се вижда разликата след като започна да се провежда триеналето във Варна, миналото лято беше третото му издание. Вижда се какъв интерес събужда този форум и как след всяко негово издание акварелът се развива с все по-големи крачки. Това е правилната посока, в която да вървим, но може да бъдат създадени и други форуми, както е казал Мечо Пух – колкото повече, толкова повече (смее се…).

Какво е отношението ви към другите форми на изкуството? Каква музика слушате, какви книги обичате да четете? Обичате ли да ходите на театър и кино?

Обичам да купувам и да чета книги, ходя на театър и на кино, сега си давам сметка, че на опера не съм ходила скоро… Разбира се, че ме вълнуват всички форми на изкуството… Обичам много инструментална музика от типа например на The Piano Guys, но харесвам и изпълнители с прекрасни вокални данни, няма да споменавам конкретни имена, но съм много разнообразна в интересите си и слушам разнообразна музика. Специално влечение обаче изпитвам към изкуството на Италия във всичките му форми, има нещо в Италия, което ме докосва и ми въздейства по по-специален начин.

Слушате ли музика докато творите или това е един по-интимен процес за вас и имате нужда да се обградите с тишина?

Определено имам нужда от тишина, когато рисувам. Понякога споделям клипове от работния процес и тъй като в ателието е абсолютно тихо, много приятели и почитатели са се учудвали, че работя в такава тишина. Винаги им отговарям, че имам нужда „да си чувам мислите“, когато рисувам. Музиката ми носи друг тип емоция, различна от рисуването. Когато творя имам нужда „да се потопя“, да се отдам изцяло и нищо друго да не ме разсейва и да не занимава мислите ми в момента.

Да открехнем още малко завесата на творческия процес при вас – обмисляте ли внимателно произведенията си или се оставяте на емоциите, когато рисувате?

И двете неща ми се случват, когато рисувам. Понякога искам да постигна нещо точно определено, което ми е хрумнало като идея. Тъй като, както споменах, творбите ми са реалистични, ми трябва нещо конкретно, което да видя, за да ме провокира за дадена картина и да го пресъздам правилно. Друг път е обратното – някоя силна емоция провокира творческия процес. Често рисувам по снимки, друг път се отдавам изцяло на фантазията си. Много обичам пленерите, въпреки че скоро не съм ходила. Когато си на мястото, което рисуваш, най-силен е потокът, както във визуално отношение, така и по посока на емоционалното въздействие върху процеса на рисуване.

Обичате ли пътешествията, кои са любимите ви дестинации? Черпите ли от тях вдъхновение за картините си?

Много обичам да пътувам. Ще си призная, че имам три страсти в моя живот – акварела, кулинарията и пътешествията. Всички знаем, че пътуванията са свързани с доста разходи, но винаги, когато ми се отдаде случай се възползвам, това много ме зарежда. Всяко едно пътуване ми дава вдъхновение за много картини. След всяко пътешествие чувствам ефирност и лекота в душата си, чувствам се заредена да творя и да измислям нови образи. Обожавам морето, а както споменах Италия е моето второ място на света, с радост бих живяла там.

Има ли дестинации, за които мечтаете и все още не сте посетила?

Куба е едно много интересно място за мен, все още не съм била там, мои близки са ходили и са ми разказвали, което ме кара да мисля, че ще ми хареса да отида и да постоя известно време там, за да се запозная с местната култура. Южна Америка като цяло също ме привлича.

Казахте, че обичате кулинарията. Приемате ли я и нея като форма на изкуство и давате ли в тази сфера също свобода на творческия си порив?

Абсолютно… Може би затова не правя сладкиши, защото за тях е важно да се спазват точните рецепти и пропорциите, без отклонения, тъй като ако има отклонения, те водят до провали (смее се…). Аз обичам свободата в кулинарията. Може да вкараш такова творчество в кухнята си дори с нещата, които имаш в момента в хладилника или в шкафа. Често се влияя от моментното си настроение, когато готвя. Обичам да правя тематични вечери за приятелите си, често им приготвям средиземноморска кухня, или индийска. Наистина има много творчество в кулинарията и аз обичам точно това в нея.

Кои са най-интересните експерименти, които сте си позволили в тази посока?

Да използвам люто в ястията (смее се…). Преди години изобщо не можех дори най-слабо люто ястие да опитам, но казват, че всеки вкус се формира и развива, явно и при мен се случи така. Аз живея в малко жилище и нямам възможност да отглеждам много растения, но смятам да експериментирам да си произведа сама люти чушки от различни сортове.

Живеете и творите във Варна, какво ви харесва тук?

Варна е моето място в света. Обичам си родния град, обичам духа, който носи, обичам архитектурата му, за мен всеки камък тук носи спомен. Много бих искала да посветя цяла изложба на Варна и смятам, че това може да бъде следващата.

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е?

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.