Мишер: С изкуството създавам мой красив свят, който никой не може да ми отнеме!

Мишер Руева е творец в пълния смисъл на думата. Тя танцува, рисува, а във вените ѝ тече музика. Родена през 1984 година в Горна Оряховица, на 18 години заминава за Варна, където учи журналистика, която никога не практикува поради факта, че пътят ѝ е осеян с изкуство. 

През 2009 година заминава да живее в София, където става част от танцовата формация Балет Нова, а преди около 7 години след тежък момент в живота си намира упование в художественото изкуство, като магията на акварела е тази, която Мишер намира за най-внушителна и близка до темперамента си. Моментите, когато рисува определя като най-добрата медитация, която е открила за себе си. Увлича се по абстракцията. 

Музиката също заема важна част от нейния живот. От дете се вълнува от сиатълската гръндж сцена и слуша предимно артисти, които свободно изразяват себе си, без страх дали ще бъдат разбрани от публиката. 

През 2020 година Мишер се запознава със Стоян Дойчев и така се ражда групата им ONE DAY LESS, а само 2 години по-късно излиза и първият им албум “Призми”. 

През ноември 2022 година Мишер стига до полуфинали в “Гласът на България”. Участието си в шоуто тя определя като голямо предизвикателство за себе си и място в което е открила много ценни приятелства. 

Мишер започва ударно 2024 година. На 20 февруари, в столичния бар Петък, предстои третата самостоятелна изложба с акварели “Хора и улици”, която този път Мишер ще съчетае с кратък акустичен лайв с авторска музика на бандата ѝ.

Освен музика и изобразително изкуство, Мишер много обича животните. Много топлина и любов ѝ дават нейните две котки и едно куче, които са важна част от семейството ѝ. 

За любовта си към изкуството, за свободния порив на душата, който чувства когато е на сцената или когато рисува, за желанието да изрази себе си чрез творчество, Мишер разказа в специално интервю за ВАРНА Е.

Мишер, предстои да представиш третата си самостоятелна изложба, а за откриването планираш и акустичен лайв с авторска музика на твоята група, лесно ли се съчетават музика и изобразително изкуство, когато човек е творец по душа?

Да си призная, до момента не съм правила подобно съчетание пред публика между различните ми артистични изяви, но отдавна го обмислям и се надявам, че ще се получи точно толкова непринудено, колкото съм го виждала в мислите си. Акустичният лайв ще е моят подарък към хората, които ще дойдат да уважат на място изложбата, която подготвям. Един вид ще им кажа “Благодаря ви, че сте тук”, поднесено под във формата на музика. 

Кога реши, че искаш да се занимаваш с изкуство?

Не си спомням точно как се случи, но помня, че като дете пеех непрекъснато и постоянно учех песни, които да си пея, за ужас на всички около мен (смее се)… Просто пеех постоянно. Виж рисуването дойде доста по-късно в живота ми и то в тежък момент за мен, когато се чувствах изгубена, не знаех по какъв път да поема и на всичкото отгоре бях в „токсична“ връзка. Буквално се чудех как да се съхраня. Благодарение на четката и платното, успях да създам един мой, красив свят, който никой не може да ми отнеме. Изкуството за мен е най-добрата храна за душата, най-доброто бягство от реалността. 

Има ли творци в рода ти, някой на когото да си “се метнала”?

В рода ми няма творци, родителите ми се занимаваха със семеен бизнес и като цяло съм от семейство на спортисти. По семейна линия на съпруга ми обаче има творци и то не един. Дядото на съпруга ми - Михаил Руев, е бил много добър илюстратор, бил е главен художник на издателство “Просвета” и съм сигурна, че доста деца от моето поколение имат веселата азбука с различни глави и тела на животни, която е негово дело. Великият Дечко Узунов също има родствена връзка със семейството на съпруга ми, както и  Васил Иванов – художник, на когото се възхищавам невероятно много. 

Какво те вдъхновява, когато твориш?

Когато творя за мен е най-важно да изчистя съзнанието си от проблеми, да освободя мислите и ръката си и никога да не рисувам с мисълта за “Дали някой ще хареса това, което рисувам”.

Никога не подхождам със съмнение пред платното.

Смятам, че е важно артистът да бъде смел и сигурен в това, което прави. Вдъхновението ми идва от много посоки. Понякога това може да бъде даден човек на който се възхищавам или просто красивият снеговалеж навън

Слушаш ли музика докато рисуваш?

И да и не. Понякога рисувам на абсолютна тишина, друг път си пускам или класическа музика или джаз, а понякога и мотаун блус от 60-те и 70-те. 

Само с акварел ли предпочиташ да работиш, С какво те привлича тази „водна магия“?

Предимно с акварел, да! Рисувала съм и с мастила и акрил, импровизирала съм с колажи, всякакви смесени техники, но

акварелът е най-голямата ми страст.

Обичам тази ефирност и прозрачност, която носи. Хората често казват “Това е най-трудната техника”, аз бих определила акварелната техника като спонтанна и непредсказуема и това е нещото, което най-много ме привлича. Харесвам бързите скици и тези, които целят да развият въображението, по-абстрактните и груби щрихи. Харесвам смелия и спонтанен замах в ръката. Не мога да си представя да рисувам една картина с месеци, това не е за мен. Това вероятно дори би ме побъркало (смее се).

С какво те привлича абстрактното в изкуството?

Абстрактното изкуство не е за всеки, това е една дълбочина до която не всеки достига. Хората непременно искат да видят реален образ в абстрактната картина, питат “Какво е това” и може би не си дават сметка, че се изисква

една душевност, която просто вибрира на друга честота.

Няма нищо лошо, ако човек не разбира този вид изкуство, проблемът е, ако не го разбираш, но въпреки това си позволиш да го осъждаш. Имам една молба към всеки един човек - “Никога не питайте автора на дадено абстрактно произведение “Какво е това?” 

Мислиш ли за това как хората ще приемат творчеството ти или се водиш единствено от вътрешния си порив?

Категорично никога не се чудя как хората биха възприели изкуството ми, както и не целя да завладея масата, дори напротив, далеч не искам това. Желанието ми е да бъда свободна да изразявам себе си и само това има значение. 

Стана известна за широката публика у нас с участието си в "Гласът на България", защо реши да се включиш в предаването? 

Ах, чак известна не съм станала (смее се), но за мен това беше много силен момент, от гледна точка на вълнението и адреналина, които изпитах. Открих много ценни хора в предаването. Реших се да участвам, за да се забавлявам и да преборя мои вътрешни страхове. Направих го и се гордея, че предприех тази крачка. 

Какви емоции пазиш от тогава, създаде ли добри контакти с треньори и други участници?

Създадох ценни приятелства, научих ценни съвети относно дишане и контрол. Емоциите, които пазя са само и единствено положителни и хубави. 

Проследи ли и последния сезон на шоуто, кой беше твоят фаворит?

За съжаление не успях да го гледам обстойно, но попаднах на няколко предавания и имаше доста силни артисти. Това, момиче което се класира на второ място (бел.ред. Димитрина Германова), пееше вълшебно. 

Какво е отношението ти към текста в песните? Важно ли е пеенето на български?

Много зависи дадена песен какъв заряд носи. Има музика, която те кара да танцуваш, да изпитваш емоции и без да се вслушваш в текста. При музиката с насочено послание обаче е много важно какво точно ще кажеш и как ще го кажеш. За мен лично, ако една песен докосва емоционално и е създадена с отношение, няма значение дали е написана на английски, китайски или български. 

Какъв е стилът в който свирите с твоята банда? Как стигнахте до него?

С ONE DAY LESS свирим алтернативен рок. Общо взето и четиримата от деца сме слушали по-тежка музика и всичко си дойде години по-късно по естествен начин. Имаме и лирични песни. Гледаме да не влизаме в рамка. 

Харесваш сиатълската гръндж сцена и звук от 90-те години, какво ги прави по-специални за теб?

Свободата и бунтарството, които струят от сиатълската гръндж сцена от 90-те, суровият неподправен звук и дълбок изказ в текстовете е нещо, което никога и при никой друг не съм виждала. Пуснете си в тоя момент “Love, Hate, Love” на Alice In Chains и сами ще разберете за какво говоря. То е честота на която или вибрираш с пълна сила или никога не усещаш като твоето. Средно положение няма. 

Трудно ли е да се прави авторска музика в България и да се пробие с нея?

Със сигурност не е лесно, но хубавите неща изискват инвестиране на време, желание и усилие за да се случат. Със сигурност стигнах до заключение през годините, че за да пробиеш и да се задържиш на “пазара” е нужна голяма доза консистентност и отдаденост в това, което правиш. 

Заобиколена си на сцената от мъже музиканти и доста „тежки“ звуци, това вид бунт ли е, за теб?

Като дете в компанията ми имаше 80% момчета и за мен този развой на събитията е абсолютно неизненадващ. Чувствам се добре в компанията на мъже музиканти, самата аз съм мъжко момиче, така да се каже (смее се). Тежките рифове си ме привличат от дете. Дали е вид бунт не знам, по-скоро въпрос на темперамент. 

Какви хора най-често идват на твоите концерти? Те същите ли са, които посещават изложбите ти?

На концертите ни идват яки, свежи и млади хора, които слушат такъв тип музика, като тази, която правим.

Случайни хора не идват и мен това ме радва много. Случва се, хора, които идват на концертите ни, да харесват и картините ми, но аудиторията, която ме следи като художник по-скоро е друга. 

Какви отзиви получаваш за творчеството си? Позволяват ли си хората да изказват мнения или дори да дават оценки?

Имам щастието повечето отзиви за изкуството ми да са предимно позитивни и най-ценно е, когато такива отзиви са от напълно непознати хора. Никога няма да забравя една случка в известен столичен клуб, бях на концерт като посетител и в този момент до мен се приближи едно момиченце на около 8 години, с майка си, и ми каза “Много харесвам ONE DAY LESS, аз имам вашия албум на диск”. Каза ми това и се гушна в майка си засрамена. Помня, че буквално ми се подкосиха капачките и останах безмълвна.

Когато получиш искрено признание за изкуството си дори и от един човек, това е най-голямото щастие.

Иначе да, получавала съм съвети, които винаги приемам, ако са от хора, които ценя и ако ми се струват адекватни и стойностни за усвояване, винаги ги приемам на драго сърце. 

Кои са съвременните български изпълнители и музиканти, които са интересни за теб?

Има един много сериозен подем на български артисти от ъндърграунд сцената, които вадят много качествена и интересна музика. Сега се сещам за Woomb. 

А световните имена? Кои са музикантите и художниците от които се вдъхновяваш най-силно?

Ужасно много са, особено музикантите, но ще изброя няколко художника, които харесвам и това са Джаксън Полък, Лий Краснер, Хуан Миро, Енри Матис, Кандински и др. В музикален план сърце не ми дава да не спомена Кърт Кобейн. Кобейн религията е нещо, което изповядвам от 9 годишна. 

Възможно ли е, според теб, човек да се издържа с изкуство в България? 

Абсолютно е възможно! Познавам много хора, които правят само изкуство и се издържат от това!

Получаваш ли необходимата подкрепа от най-близките си? Приятели, семейство, колеги?

Да и това е най-голямото ми щастие! И съпругът ми и семейството ми генерално, ме подкрепя безрезервно! 

Стремиш ли се към международната сцена?

Честно казано, не съм имала подобни амбиции, но човек никога не знае на къде ще го отвее вятъра (смее се).

Завършила си журналистика, но никога не си работила като журналист? Смяташ ли, че един ден това може да е добра възможност за теб? Имаш ли интерес към подобна реализация?

Преди години учих журналистика малко по неволя, за съжаление.. Никога не съм имала желанието да  бъда журналист, винаги съм искала са се изразявам, чрез изкуството, но живота е толкова непредвидим, че човек никога не знае какво ще иска да прави утре. 

На сцената си много интересна и провокативна. На какво се дължи отличният ти контакт с публиката?

За мен контактът с публиката е едно от най-важните неща. Обичам да се сливам с публиката, често скачам в нея и пея между хората. Обичам да наблюдавам емоциите на хората. Понякога си позволявам да потъна в транс на сцената, чувствам се уютно там.

Всичко е обмен на енергия между артист и публика…

Дали съумявам да направя този контакт добре не знам, оставям се емоциите да ме водят. 

Ако се наложи да избираш между рисуването и музиката, кое би надделяло?

Надявам се, че никога да не се наложи да избирам между рисуването и музиката. Обичам ги с еднаква сила по различен начин. 

Смяташ ли, че визията е от значение, когато човек иска да пробие в шоубизнеса?

Визията е важна, но не и основна. Все пак светът познава артисти, които не блестят с кой знае каква визия, но имат ненадмината харизма и са едни от най-големите звезди в шоубизнеса, благодарение на таланта си и вероятно други качества, отвъд визията. Историята го показва. 

Интересуваш ли се и от други форми на изкуство?

Увличам се по фотография и кино, но моите познания в тази сфера са  на лаик. Снимам понякога с лентов апарат и ми доставя удоволствие. Обичам смислено кино, с нестандартно заснети кадри, сюжети, които те хвърлят в размисли дни наред, не си падам по сладникави продукции. Любимите ми режисьори са Ларс фон Триер и Камерън Кроу. 

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

В свободното си време отново рисувам, готвя и гледаме със съпруга ми филми. Домошар съм, обичам да си стоя вкъщи, понякога излизаме с приятели, ходим по концерти. Нормалните хубави неща…

Какво си пожелаваш да ти се случи през Новата година?

Пожелавам си най-вече здраве и енергия, за да продължа да осъществявам мечтите си. Това, ако го има, значи всичко ще се случва!

А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е?

И на вашите читатели пожелавам здраве и сили за да осъществяват крачка по крачка планове и мечти. Благодаря ви!!

Дебютният албум “Призми” на Мишер и групата ѝ, може да бъде поръчан на страницата на бандата.

Картините на Мишер може да бъдат разгледани на страницата ѝ във Facebook.

Николай Сисоев е автор на книгата "Труден Бог". Роден е в Белене, живял в Плевен, учил в София. Бил е военен музикант, собственик на малък бизнес, дърводелец. В продължение на 24 години живее в Йоханесбург. След завръщането си в България се установява в родопското село Зорница. През 2003 година пуска своя уебсайт на духовна тематика Truden.com. Той е посрещнат с голям интерес, като форумът му има над 21 хиляди регистрирани потребители. Повече за своята книга "Труден Бог", за духовните си търсения и личната си философия за живота, разказва Николай Сисоев, известен с прозвището Труден, в специално интервю за ВАРНА Е. 

От къде идва това Ваше прозвище “Труден”?

Когато почнах да ползвам Интернет, някъде през 1996, имаше един форум в bulgaria.com. Доколкото знам, този домейн беше регистриран от българин в САЩ, а по-късно той го подари на нашата държава. Та в този форум спорехме за какво ли не (не и за Бог) и явно съм бил доста труден за спор, защото почнаха да ме майтапят като „трудния“. И започнах да се подписвам с прозвището „труден“. Иначе съм лесен за общуване и обичам да се сприятелявам. Имам много приятели и това е едно от големите ми богатства.

“Трудността” как се преодолява?

В младините си се опитвах да преодолявам трудностите стръвно и с размах. Годините ме научиха, че всяка трудност трябва да се живее с лекота. От пет години живея в Родопите. Планинците ходят бавно, и колкото по-трудно е мястото, толкова по-бавно ходят, спират, почиват си и се любуват на природата. Изкачването на върховете трябва да носи удоволствие, а не мъка.

А защо в името на книгата и Бог е “труден”?

Хората имат грешна представа за пътя към Бог. Едни го търсят в книгите, други се надяват да го намерят в църквата, трети чрез разни духовни и мистични практики. На Бог се гледа като на нещо външно и това Го прави труден. Хората си създават представа за Бог и търсят този създаден от книгите и от църквата образ. Тази създадена представа прави Бог труден. Не случайно в Библията е написано: „Не си прави кумир, и никакво подобие на нещо което е на небето горе, и което е на земята долу“. Преведено на съвременен език това означава, да не си създаваме представа за непознатите неща. Защото грешната представи ги прави трудни за намиране и познаване. Сега логичният въпрос би бил, не създавам ли и аз представа със своята книга. Нека читателят отговори на този въпрос.

Казвате, че десет години Ви е отнело написването на книгата. Кое Ви провокира да я започнете?

Идеята за книгата дойде преди десет години на 14 април 2014 година. Тогава в публикацията „T=∞ (Ти Си Безкрайност)“ обявих това свое намерение.  Исках да споделя онова, което ми е дадено. Много скоро осъзнах, че писането на такава книга е опасно начинание. Едно грешно изречение би било смъртоносно за много души. Написаното остава, и дълго време не се осмелявах да поема отговорността на пътепоказател към Бог. И реших да не бързам. Минаха години и осъзнах, че книгата трябва да бъде разказ на онова, което Бог ми е дал. Без мои интерпретации и догадки, без шоколадови глазури и съблазнителни обещания.

Нищо от написаното не е мое. Трябваха ми десет години, за да стигна до извода, че нищо свое не трябва да напиша, а трябва да преразкажа. Останалото бе въпрос на няколко месеца.

А как разбрахте, че е завършена, след тези 10 години?

Мисля, че е достатъчна, макар че много още може да се преразкаже.

Разкажете ни накратко за живота в ЮАР, какво Ви заведе там, какво Ви върна обратно?

Работил съм много неща. В България бях военен музикант в плевенския военен оркестър. След 11 години в армията напуснах и станах леяр на алуминий. Докторите ми препоръчаха да оставя тази професия и станах таксиметров шофьор. После станах сервитьор, после барман, после собственик на кръчми и кафене. В началото на 90-те години започна да става трудно за дребния бизнес, а и аз никога не съм бил добър в бизнеса. С жена ми решихме да се пробваме в чужбина. Предложиха ми визи за Канада и ЮАР.

Избрах Африка, защото е по-топло.

Заминах сам. Девет месеца се лутах в търсене на работа. Един ден отидох на едно интервю за cabinetmaker без да знам какво означава тази думичка. Излъгах, че цял живот това съм работил и едва след като ме наеха, разбрах че това е работа за дърводелец, който прави шкафове и разни мебели. По трудово обучение до осми клас имах само шестици, и това ми помогна да се справя добре. Сега в най-луксозния влак на света „Rovos Rail” има малки кухненски кабини направени от мен. Един месец след като започнах работа купих билети за семейството си и те долетяха при мен в Претория.

След години си направихме наш собствен бизнес за производство на кухненско обзавеждане и той преуспя не защото бях станал по-добър в бизнеса, а защото работата ми доставяше удоволствие и хората харесваха труда ми. Двадесет и четири години по-късно реших, че ни е време да се приберем обратно в Родината. Купихме си една къща в село Зорница в Родопите, и сега се радваме на природа и спокойствие.

Откъде идва знанието Ви? Как разбрахте всичко това, за което пишете?

Това е единственият въпрос на който отговарям с притеснение. За всеки свой отговор относно Бог имам логичен аргумент с който да защитя отговора си. За този отговор няма такъв, и той трябва да се приеме от питащия на доверие. С един мой приятел адвентист поведохме спор за неговата религия. Тогава все още нямах интерес към Бог, но ме притесняваше неговата вяра, че само чрез тяхната църква може да се стигне до Бог. Сестрата на моята баба ми беше подарила една стара Библия и няколко църковни книги. Свещеникът в нейното село, преди да умре ѝ дал книгите с молба да ги даде на някого, който ще ги прочете. Въпреки моето противене да ги приема, тя реши, че само аз ще ги прочета и ме убеди да ги взема. Та, тази Библия взех със себе си в Африка и дойде време да я отворя. И когато търсех в нея отговора за моя приятел, трябваше само да я отворя напосоки и отговорът беше там. Приятелят ми обаче упорстваше. Спорът ми с него така ме завладя, че мисълта ми бе постоянно в Библията и Бог. Една вечер си легнах, отново замислен за този спор и мислено си зададох въпроса „Господи, защо този човек не може да ме разбере?“. И тогава се случи чудото за мен – Бог ми отговори с глас, посочвайки причината в бащата на моя приятел. Просто ми каза нещо за баща му, което аз нямаше как да знам. Естествено, се стреснах и се надигнах в леглото да огледам стаята. Само жена ми се опитваше да заспи до мен. Легнах обратно с объркани мисли, че или ми се е причуло, или си внушавам отговора на въпроса ми. И отново чух същия глас да казва същото. На другия ден казах на моя приятел какво Бог ми е казал за баща му. Той потвърди, че това е истина, но беше убеден, че Сатана ми е проговорил. Така започна моето общуване с Бог. Сам си изработих система за медитиране, която по-късно нарекох „мислогон“, и така можех да общувам по-добре с Бог, да видя неща, които Той искаше да ми покаже, да се срещам и да приемам от Него.   

Само към вярващи в Бог ли е насочена книгата?

О, не! Тя е за всички, които търсят отговор на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Отговорът който книгата дава е доста по-разбираем от 42.

Какви са отзивите на читателите? Съвпаднаха ли с Вашите очаквания?

Старая се да нямам очаквания, за да нямам разочарования. С книгата си се опитвам да настроя ума и душата на читателя за един различен поглед върху обекта на неговото търсене. Първата част на книгата се оказа трудна за повечето читатели. Дъщеря ми много сериозно ме критикува за нея. Но тази част е много важна.

Не можем да познаем Бог, ако не познаваме себе си като градивна част на вселената.

Защо съм бил отделил токова място за критика на науката? Защото нашата сляпа вяра в нея е по-силна от вярата ни в Бог. Когато хората видят грешките на сериозната наука, ще престанат да поставят над себе си земни авторитети с научни титли. Ще станат свободни от външно влияние в своето търсене.

Къде се продава и как читателите могат да я поръчат?

Книгата може да се купи само чрез Еконт или ако си я поръчате лично на мен: truden.com/contact.

В книгата си сякаш търсите светската връзка между човек и Бог?

Бог и човек са животворящо свързани в този свят. Ние сме живота на Бог, а Той е нашият живот. Ние заедно творим живота на цялото. Без връзката с човека, Бог не би могъл да познае себе си. Без връзката ни с Бог, ние не бихме знаели за себе си. Не бихме били по-различни от останалите животни.

Кое от хилядите религиозни течения  е “Вашето”, кое най-точно съответства на Вашето разбиране за вселената и Бог?

Хората са много изненадани, когато им кажа, че съм изчел много художествена литература, но много малко духовна. Преди няколко дни потърсих в Интернет да науча какво е манихейството. И с учудване разбрах, че е подобно на моето знание за Цялото. А то е, че Цялото е дуално – дух и материя. Съзнание и сън в него. Същото учат зороастризмът, богомилството, павликянството и предполагам още доста учения. И не знам защо църквата се противи на това. То е очевиден факт. Разбира се, във времена когато хората не са били с днешния интелект, тази дуалност е трябвало да се обясни по разбираем начин. Затова са и сравненията и персонализирането на духа като Бог, а на материята като дявол, Сатана, Луцифер, Ариман, въобще като нещо, което ни пречи да се приближим до Бог. В книгата си съм описал същността на 666 и тя не се различава от тези персонажи на злото. Та, малкото което съм чел за Бог извън Библията, не би могло да ми даде „любима“ религия.

Харесва ми Зороастризмът с проповядването на „Добра мисъл, добра дума, добро дело“, и начинът по който обяснява дуалността на цялото.

Държа да кажа, че за зороастризма и всички останали религии започнах да чета от любопитство, много след като имах вече знанието предадено в тази книга.

Това знание не противоречи на Библията, а по-скоро я прави по-разбрана. В този смисъл, християнството най-точно съответства на моето разбиране за Бог и вселената. Православен християнин съм.

Мислили ли сте да станете свещеник, аскет, монах или пък да създадете свое духовно учение?

Не. Никога не съм си мислил да ставам духовник или аскет. Не съм си мислил и да създавам свое духовно учение. Дори се страхувах от подобна възможност, когато преди 23 години в truden.com започнаха да се събират около мен хора жадни за духовно знание. Предполагам, че тези мои страхове доведоха серията от събития, които направиха сайта да утихне и да се изпразни от тази възможност.

Как мислите, Вашата  книга дали се явява ерес, според църквата?

Библията в своите книги съдържа Словото на Бог и слово вдъхновено от Бог. Тя стои в основата на християнската религия и е нещо като конституция на християнството. Всичко, което противоречи на Библията е ерес. За да ме обвинят в ерес, църквата трябва да докаже чрез Библията, че написаното в книгата противоречи на християнското учение. Не мисля, че моят преразказ дава такава възможност. Най-вероятно "Труден Бог"  ще бъде отмината с мълчание от църквата.

Поставяте науката под съмнение, а автентичността на Библията не?

Науката греши и се променя. Много скоро теорията на Айнщайн тихичко ще бъде отречена от квантовата физика, защото пречи. Истината в Библията е вечна. Тази истината може да бъде разказана с различни думи от различни религии, но тя си остава същата. Няма какво да се критикува в тази книга.

В книгата си не ги споменавате, но какво е мнението Ви за богомилството и бялото братство на Петър Дънов?

Богомилите са проповядвали същото, което ще намерите и в моята книга. Те обаче грешно са облекли идеята в дреха, която не е била скроена по мярката на Библията.
Представили са Сатана като творец равен на Бог, а човекът като творение на Сатаната, което трябва да се отдели от създателя си и да се върне към Бог. Това учение противоречи на Библията и следователно е ерес. Ето как една истина, поднесена по грешния начин може да бъде вредна ерес, защото създава грешно отношение и грешен стремеж. Стремежът вече не е път към Бога, а бягство от Сатана. Пътищата са различни. Съзнанието се обръща към злото, за да се пази от него, и забравя за Бог, когото трябва да намери. Много често съм критикувал Петър Дънов за неговата разхвърляност фокусирана в подробностите, което идва от нарцисизма му. Това не го казвам с осъдителност, а с дълбоко оправдателно разбиране.

Когато човек се докосне до Бог, преминава през един период на еуфорично усещане за лична неповторимост.

Получава се нещо като „ето, аз съм избрания“. Аз също преминах през такъв период, и не се срамувам да си го призная. Но Бог знае как да лекува и ако „избраният“ не се противи да изпие горчивото лекарство, много бързо спира да се радва на грешния си образ. В началото благодарях и се молех на Бог, казвайки „Отче мой“. След няколко такива обръщения към Него, Бог съвсем сериозно ми прошепна в ухото: „Отче НАШ!“ И разбрах, че не съм единственият „избраник“. Предполагам, че Дънов не е успял да го разбере, и както често казваме, се е взел твърде на сериозно. При все това, той е проповядвал любов между хората и любов към Бога. Не съм се интересувал за причините поради които е бил отлъчен от църквата, защото по-важно е дали Бог го е отлъчил от Себе Си.

Вярата, че има Бог и вярата че няма Бог, една и съща вяра ли е, според Вас?

Като убеждения и двете са вяра. Разликата в двете вярвания е, че вярата в Бог е стремеж към нещо по-висше от нас, докато вярата на атеистите не предполага какъвто и да е стремеж. Известната мисъл, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, най-добре обяснява разликата между едната и другата вяра.

Бог мъж ли е?

В книгата обяснявам как светът е бил сътворен със събуждането на Първия. Той е Бог. Без Неговото събуждане нищо не би съществувало. Първият е мъж. Знам това със сигурност, защото бях посетен от Него. Описано е в книгата, макар да не съм го написал в първо лице. За успокоение на жените, ще кажа, че Той дойде с една жена, без която нищо от това което е, не би било възможно. Бог е мъжкото оплождащо начало, а жената е женското раждащо начало. Животът не е възможен без което и да е от двете. Затова за нас и двете са Начало. Жената, заедно с която Първият ме посети е Майката Природа, Материята, Вселената, а Бог е Бащата, без Когото животът е невъзможен.

Справедлив ли е бог към жените? Какви други роли, освен на майка им се отреждат, според Библията?

„Справедлив ли е Бог към …“ е неуместен въпрос за когото и да се отнася. Бог по подразбиране е справедлив към всички. Не съм се замислял дали жената има отредена от Бог роля, и не съм търсил в Библията отговор на този въпрос.

За мен мъжът и жената винаги са били едно.

Така е и написано в първа глава на Библията: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“. Бог създаде човека като мъж и жена. Бог е създал ЕДНО нещо като мъж и жена. Това едно нещо има една роля, която може да бъде разпределена между мъжът и жената в това Едно, но не знам Бог да е правил такова разпределение. В книгата съм разказал за разликата между сътворението в първата и във втората глава на Битие. 

Възможно ли е, според Вас, агностици или атеисти да живеят съобразно божиите правила, без да са кръстени, без да се молят и посещават храмове, и дори да се съмняват или напълно отричат съществуването на бог?

Няма причина да не е възможно. Аз имах интересна случка с приятел атеист. Много интелигентен, професор, и много добър по душа. Най-интересните ни разговори бяха споровете за Бог. Една вечер полу на шега му казах да поиска чудо от Бог и аз ще Го помоля да му го изпълни. Искрено го развеселих, но когато след малко стана от стола да донесе пиене, изохка и седна. „Ето – казва ми – едно чудо, което твоят Бог може да направи за мен. Да ми излекува шипа в петата“. Благодарих на Бога, седнах в креслото в ъгъла на стаята и помолих Бог да направи това чудо. И Той ми показа какво трябва да направя. Всъщност нищо не трябваше да правя. Върнах се на масата и му казах: „Напролет като се раззелени тревата навън, сети се какво ти казвам сега. Събуй си чорапите и ходѝ бос по тревата“. Отново го развеселих: „Абе аз – вика ми – само бос ходя като се раззелени тревата“. Замълчах си. След няколко месеца ми се обажда по телефона. Видял раззеленената трева, сетил се какво съм му казал, събул си чорапите и ходил бос по тревата. И шипът в петата изчезнал. Въпреки всичко, не призна че е повярвал в Бог. Но ако не е повярвал, защо е събул чорапите? Сигурен съм, че не си призна, за да ме дразни приятелски. Отиде си от този свят след години и съм сигурен, че добротата му го отведе при Бог. Вярвам, че след като прочетат тази книга, мнозина атеисти и агностици ще си събуят чорапите.

Един цитат от книгата (146 стр.), ако може да го обясните: “Не всички са достатъчно интелигентни, за да вярват в Бог, но всички са достатъчно самоуверени, за да вярват в себе си”. Според Вас вярата в Бог е свързана с интелигентността? Или пък интелигентният човек не може да е самоуверен?

Интелигентността не се мери с количеството информация която сме натрупали, а със способността да работим с информация. Има една проста логика над тази интелигентност, която казва „ако го помня, значи го е имало“. Знанието е спомен останал от личен опит.

Ако човечеството има споменът за Бог, значи Бог съществува. Измислиците се забравят, преживяното се помни.

Ако атеистите твърдят, че Бог е измислица, която се е появила при всички народи, и е преживяла всичките хилядолетия на човешкото съществуване, то те са които обиждат човешката интелигентност. Интелигентният човек не може да е самоуверен, защото знае колко много не знае.  

Според вашите примери относно “Проверката за морална норма”, следва ли, че ако вярата в Бог е добро, то обратното е зло?

Проверката за морална норма която съм дал, е непогрешима.
Ако на 10 проверки един резултат ви се струва грешен, значи проверяваната морална ценност е грешна във вас.

Много интересен цитат от книгата ви “Има един отец, но боговете са много. Всеки който се е събудил в съня си е бог”, как бихте го обяснили?

Този въпрос е много обширно обяснен в книгата. Той е една от основните линии в Библията. Нека не разваляме удоволствието на читателя разказвайки му книгата „на две, на три“.

Значи няма един Бог, а много богове?

Да, в Библията боговете са представени като светии. Самият апостол Павел казва, че светиите ще съдят света. А кой може да съди? Само Бог, разбира се.

Бихте ли ни разказали за символа капка, която е своеобразно ваше лого?

Тази капка ми бе показана в автобуса, докато пътувах към родния си град Белене. Гледах през прозореца и си мислех за красотата на земята и същността на вселената. И изведнъж над полето се появи тази капка, обляна в светлина. Бог показва на всеки според способността му да разбере, и показаното е отговор, а не обект за интерпретация. Когато Бог ти покаже нещо, ти знаеш какво е и защо ти е показано. Веднага разбрах, че това е обяснение на Цялото. Цялата книга обяснява тази капка, но по-краткото обяснение ще намерите на страница 144, в главата „Цялото е Три в Едно“.

Поставили ли сте си за цел да привлечете към вярата повече хора?

Не. Аз се стремя да оставя следа за другите след мен.

Казвате, че “Бог отец не е личност, а място”, “място” което има син?!

Да, обяснил съм го в книгата. То е място и както казва апостол Павел, „в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме"“.

От там ли идва израза “Човек на място” ?!?

Хаха! По-скоро „Всичко си е на място“.

Вашата професия е дърводелството – и то ли има “трудни” страни?

Имахме с брат ми едно пътно ханче на пътя Плевен-Русе. В съседен двор имаше дъскорезница, което е по-различно от дърводелска работилница, но един ден като минах оттам си казах, че никога не бих работил в такъв дървен прахоляк. По-късно разбрах, че Бог по-добре от нас знае, за какво сме родени и кое ще ни хареса.

Станах дърводелец, без да знам, че кандидатствам за дърводелец.

И открих че обичам тази професия. Ако обичаме, никога не е трудно.

Какво Ви предстои от тук за в бъдеще?

Бог. Предстои ми Бог. Всичко останало е път към Него.

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е?

На вашите читатели и на всички варненци, желая приятни трудности и творческо любопитство.