Мишер: С изкуството създавам мой красив свят, който никой не може да ми отнеме!

Мишер Руева е творец в пълния смисъл на думата. Тя танцува, рисува, а във вените ѝ тече музика. Родена през 1984 година в Горна Оряховица, на 18 години заминава за Варна, където учи журналистика, която никога не практикува поради факта, че пътят ѝ е осеян с изкуство. 

През 2009 година заминава да живее в София, където става част от танцовата формация Балет Нова, а преди около 7 години след тежък момент в живота си намира упование в художественото изкуство, като магията на акварела е тази, която Мишер намира за най-внушителна и близка до темперамента си. Моментите, когато рисува определя като най-добрата медитация, която е открила за себе си. Увлича се по абстракцията. 

Музиката също заема важна част от нейния живот. От дете се вълнува от сиатълската гръндж сцена и слуша предимно артисти, които свободно изразяват себе си, без страх дали ще бъдат разбрани от публиката. 

През 2020 година Мишер се запознава със Стоян Дойчев и така се ражда групата им ONE DAY LESS, а само 2 години по-късно излиза и първият им албум “Призми”. 

През ноември 2022 година Мишер стига до полуфинали в “Гласът на България”. Участието си в шоуто тя определя като голямо предизвикателство за себе си и място в което е открила много ценни приятелства. 

Мишер започва ударно 2024 година. На 20 февруари, в столичния бар Петък, предстои третата самостоятелна изложба с акварели “Хора и улици”, която този път Мишер ще съчетае с кратък акустичен лайв с авторска музика на бандата ѝ.

Освен музика и изобразително изкуство, Мишер много обича животните. Много топлина и любов ѝ дават нейните две котки и едно куче, които са важна част от семейството ѝ. 

За любовта си към изкуството, за свободния порив на душата, който чувства когато е на сцената или когато рисува, за желанието да изрази себе си чрез творчество, Мишер разказа в специално интервю за ВАРНА Е.

Мишер, предстои да представиш третата си самостоятелна изложба, а за откриването планираш и акустичен лайв с авторска музика на твоята група, лесно ли се съчетават музика и изобразително изкуство, когато човек е творец по душа?

Да си призная, до момента не съм правила подобно съчетание пред публика между различните ми артистични изяви, но отдавна го обмислям и се надявам, че ще се получи точно толкова непринудено, колкото съм го виждала в мислите си. Акустичният лайв ще е моят подарък към хората, които ще дойдат да уважат на място изложбата, която подготвям. Един вид ще им кажа “Благодаря ви, че сте тук”, поднесено под във формата на музика. 

Кога реши, че искаш да се занимаваш с изкуство?

Не си спомням точно как се случи, но помня, че като дете пеех непрекъснато и постоянно учех песни, които да си пея, за ужас на всички около мен (смее се)… Просто пеех постоянно. Виж рисуването дойде доста по-късно в живота ми и то в тежък момент за мен, когато се чувствах изгубена, не знаех по какъв път да поема и на всичкото отгоре бях в „токсична“ връзка. Буквално се чудех как да се съхраня. Благодарение на четката и платното, успях да създам един мой, красив свят, който никой не може да ми отнеме. Изкуството за мен е най-добрата храна за душата, най-доброто бягство от реалността. 

Има ли творци в рода ти, някой на когото да си “се метнала”?

В рода ми няма творци, родителите ми се занимаваха със семеен бизнес и като цяло съм от семейство на спортисти. По семейна линия на съпруга ми обаче има творци и то не един. Дядото на съпруга ми - Михаил Руев, е бил много добър илюстратор, бил е главен художник на издателство “Просвета” и съм сигурна, че доста деца от моето поколение имат веселата азбука с различни глави и тела на животни, която е негово дело. Великият Дечко Узунов също има родствена връзка със семейството на съпруга ми, както и  Васил Иванов – художник, на когото се възхищавам невероятно много. 

Какво те вдъхновява, когато твориш?

Когато творя за мен е най-важно да изчистя съзнанието си от проблеми, да освободя мислите и ръката си и никога да не рисувам с мисълта за “Дали някой ще хареса това, което рисувам”.

Никога не подхождам със съмнение пред платното.

Смятам, че е важно артистът да бъде смел и сигурен в това, което прави. Вдъхновението ми идва от много посоки. Понякога това може да бъде даден човек на който се възхищавам или просто красивият снеговалеж навън

Слушаш ли музика докато рисуваш?

И да и не. Понякога рисувам на абсолютна тишина, друг път си пускам или класическа музика или джаз, а понякога и мотаун блус от 60-те и 70-те. 

Само с акварел ли предпочиташ да работиш, С какво те привлича тази „водна магия“?

Предимно с акварел, да! Рисувала съм и с мастила и акрил, импровизирала съм с колажи, всякакви смесени техники, но

акварелът е най-голямата ми страст.

Обичам тази ефирност и прозрачност, която носи. Хората често казват “Това е най-трудната техника”, аз бих определила акварелната техника като спонтанна и непредсказуема и това е нещото, което най-много ме привлича. Харесвам бързите скици и тези, които целят да развият въображението, по-абстрактните и груби щрихи. Харесвам смелия и спонтанен замах в ръката. Не мога да си представя да рисувам една картина с месеци, това не е за мен. Това вероятно дори би ме побъркало (смее се).

С какво те привлича абстрактното в изкуството?

Абстрактното изкуство не е за всеки, това е една дълбочина до която не всеки достига. Хората непременно искат да видят реален образ в абстрактната картина, питат “Какво е това” и може би не си дават сметка, че се изисква

една душевност, която просто вибрира на друга честота.

Няма нищо лошо, ако човек не разбира този вид изкуство, проблемът е, ако не го разбираш, но въпреки това си позволиш да го осъждаш. Имам една молба към всеки един човек - “Никога не питайте автора на дадено абстрактно произведение “Какво е това?” 

Мислиш ли за това как хората ще приемат творчеството ти или се водиш единствено от вътрешния си порив?

Категорично никога не се чудя как хората биха възприели изкуството ми, както и не целя да завладея масата, дори напротив, далеч не искам това. Желанието ми е да бъда свободна да изразявам себе си и само това има значение. 

Стана известна за широката публика у нас с участието си в "Гласът на България", защо реши да се включиш в предаването? 

Ах, чак известна не съм станала (смее се), но за мен това беше много силен момент, от гледна точка на вълнението и адреналина, които изпитах. Открих много ценни хора в предаването. Реших се да участвам, за да се забавлявам и да преборя мои вътрешни страхове. Направих го и се гордея, че предприех тази крачка. 

Какви емоции пазиш от тогава, създаде ли добри контакти с треньори и други участници?

Създадох ценни приятелства, научих ценни съвети относно дишане и контрол. Емоциите, които пазя са само и единствено положителни и хубави. 

Проследи ли и последния сезон на шоуто, кой беше твоят фаворит?

За съжаление не успях да го гледам обстойно, но попаднах на няколко предавания и имаше доста силни артисти. Това, момиче което се класира на второ място (бел.ред. Димитрина Германова), пееше вълшебно. 

Какво е отношението ти към текста в песните? Важно ли е пеенето на български?

Много зависи дадена песен какъв заряд носи. Има музика, която те кара да танцуваш, да изпитваш емоции и без да се вслушваш в текста. При музиката с насочено послание обаче е много важно какво точно ще кажеш и как ще го кажеш. За мен лично, ако една песен докосва емоционално и е създадена с отношение, няма значение дали е написана на английски, китайски или български. 

Какъв е стилът в който свирите с твоята банда? Как стигнахте до него?

С ONE DAY LESS свирим алтернативен рок. Общо взето и четиримата от деца сме слушали по-тежка музика и всичко си дойде години по-късно по естествен начин. Имаме и лирични песни. Гледаме да не влизаме в рамка. 

Харесваш сиатълската гръндж сцена и звук от 90-те години, какво ги прави по-специални за теб?

Свободата и бунтарството, които струят от сиатълската гръндж сцена от 90-те, суровият неподправен звук и дълбок изказ в текстовете е нещо, което никога и при никой друг не съм виждала. Пуснете си в тоя момент “Love, Hate, Love” на Alice In Chains и сами ще разберете за какво говоря. То е честота на която или вибрираш с пълна сила или никога не усещаш като твоето. Средно положение няма. 

Трудно ли е да се прави авторска музика в България и да се пробие с нея?

Със сигурност не е лесно, но хубавите неща изискват инвестиране на време, желание и усилие за да се случат. Със сигурност стигнах до заключение през годините, че за да пробиеш и да се задържиш на “пазара” е нужна голяма доза консистентност и отдаденост в това, което правиш. 

Заобиколена си на сцената от мъже музиканти и доста „тежки“ звуци, това вид бунт ли е, за теб?

Като дете в компанията ми имаше 80% момчета и за мен този развой на събитията е абсолютно неизненадващ. Чувствам се добре в компанията на мъже музиканти, самата аз съм мъжко момиче, така да се каже (смее се). Тежките рифове си ме привличат от дете. Дали е вид бунт не знам, по-скоро въпрос на темперамент. 

Какви хора най-често идват на твоите концерти? Те същите ли са, които посещават изложбите ти?

На концертите ни идват яки, свежи и млади хора, които слушат такъв тип музика, като тази, която правим.

Случайни хора не идват и мен това ме радва много. Случва се, хора, които идват на концертите ни, да харесват и картините ми, но аудиторията, която ме следи като художник по-скоро е друга. 

Какви отзиви получаваш за творчеството си? Позволяват ли си хората да изказват мнения или дори да дават оценки?

Имам щастието повечето отзиви за изкуството ми да са предимно позитивни и най-ценно е, когато такива отзиви са от напълно непознати хора. Никога няма да забравя една случка в известен столичен клуб, бях на концерт като посетител и в този момент до мен се приближи едно момиченце на около 8 години, с майка си, и ми каза “Много харесвам ONE DAY LESS, аз имам вашия албум на диск”. Каза ми това и се гушна в майка си засрамена. Помня, че буквално ми се подкосиха капачките и останах безмълвна.

Когато получиш искрено признание за изкуството си дори и от един човек, това е най-голямото щастие.

Иначе да, получавала съм съвети, които винаги приемам, ако са от хора, които ценя и ако ми се струват адекватни и стойностни за усвояване, винаги ги приемам на драго сърце. 

Кои са съвременните български изпълнители и музиканти, които са интересни за теб?

Има един много сериозен подем на български артисти от ъндърграунд сцената, които вадят много качествена и интересна музика. Сега се сещам за Woomb. 

А световните имена? Кои са музикантите и художниците от които се вдъхновяваш най-силно?

Ужасно много са, особено музикантите, но ще изброя няколко художника, които харесвам и това са Джаксън Полък, Лий Краснер, Хуан Миро, Енри Матис, Кандински и др. В музикален план сърце не ми дава да не спомена Кърт Кобейн. Кобейн религията е нещо, което изповядвам от 9 годишна. 

Възможно ли е, според теб, човек да се издържа с изкуство в България? 

Абсолютно е възможно! Познавам много хора, които правят само изкуство и се издържат от това!

Получаваш ли необходимата подкрепа от най-близките си? Приятели, семейство, колеги?

Да и това е най-голямото ми щастие! И съпругът ми и семейството ми генерално, ме подкрепя безрезервно! 

Стремиш ли се към международната сцена?

Честно казано, не съм имала подобни амбиции, но човек никога не знае на къде ще го отвее вятъра (смее се).

Завършила си журналистика, но никога не си работила като журналист? Смяташ ли, че един ден това може да е добра възможност за теб? Имаш ли интерес към подобна реализация?

Преди години учих журналистика малко по неволя, за съжаление.. Никога не съм имала желанието да  бъда журналист, винаги съм искала са се изразявам, чрез изкуството, но живота е толкова непредвидим, че човек никога не знае какво ще иска да прави утре. 

На сцената си много интересна и провокативна. На какво се дължи отличният ти контакт с публиката?

За мен контактът с публиката е едно от най-важните неща. Обичам да се сливам с публиката, често скачам в нея и пея между хората. Обичам да наблюдавам емоциите на хората. Понякога си позволявам да потъна в транс на сцената, чувствам се уютно там.

Всичко е обмен на енергия между артист и публика…

Дали съумявам да направя този контакт добре не знам, оставям се емоциите да ме водят. 

Ако се наложи да избираш между рисуването и музиката, кое би надделяло?

Надявам се, че никога да не се наложи да избирам между рисуването и музиката. Обичам ги с еднаква сила по различен начин. 

Смяташ ли, че визията е от значение, когато човек иска да пробие в шоубизнеса?

Визията е важна, но не и основна. Все пак светът познава артисти, които не блестят с кой знае каква визия, но имат ненадмината харизма и са едни от най-големите звезди в шоубизнеса, благодарение на таланта си и вероятно други качества, отвъд визията. Историята го показва. 

Интересуваш ли се и от други форми на изкуство?

Увличам се по фотография и кино, но моите познания в тази сфера са  на лаик. Снимам понякога с лентов апарат и ми доставя удоволствие. Обичам смислено кино, с нестандартно заснети кадри, сюжети, които те хвърлят в размисли дни наред, не си падам по сладникави продукции. Любимите ми режисьори са Ларс фон Триер и Камерън Кроу. 

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

В свободното си време отново рисувам, готвя и гледаме със съпруга ми филми. Домошар съм, обичам да си стоя вкъщи, понякога излизаме с приятели, ходим по концерти. Нормалните хубави неща…

Какво си пожелаваш да ти се случи през Новата година?

Пожелавам си най-вече здраве и енергия, за да продължа да осъществявам мечтите си. Това, ако го има, значи всичко ще се случва!

А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е?

И на вашите читатели пожелавам здраве и сили за да осъществяват крачка по крачка планове и мечти. Благодаря ви!!

Дебютният албум “Призми” на Мишер и групата ѝ, може да бъде поръчан на страницата на бандата.

Картините на Мишер може да бъдат разгледани на страницата ѝ във Facebook.

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.