Мишер: С изкуството създавам мой красив свят, който никой не може да ми отнеме!

Мишер Руева е творец в пълния смисъл на думата. Тя танцува, рисува, а във вените ѝ тече музика. Родена през 1984 година в Горна Оряховица, на 18 години заминава за Варна, където учи журналистика, която никога не практикува поради факта, че пътят ѝ е осеян с изкуство. 

През 2009 година заминава да живее в София, където става част от танцовата формация Балет Нова, а преди около 7 години след тежък момент в живота си намира упование в художественото изкуство, като магията на акварела е тази, която Мишер намира за най-внушителна и близка до темперамента си. Моментите, когато рисува определя като най-добрата медитация, която е открила за себе си. Увлича се по абстракцията. 

Музиката също заема важна част от нейния живот. От дете се вълнува от сиатълската гръндж сцена и слуша предимно артисти, които свободно изразяват себе си, без страх дали ще бъдат разбрани от публиката. 

През 2020 година Мишер се запознава със Стоян Дойчев и така се ражда групата им ONE DAY LESS, а само 2 години по-късно излиза и първият им албум “Призми”. 

През ноември 2022 година Мишер стига до полуфинали в “Гласът на България”. Участието си в шоуто тя определя като голямо предизвикателство за себе си и място в което е открила много ценни приятелства. 

Мишер започва ударно 2024 година. На 20 февруари, в столичния бар Петък, предстои третата самостоятелна изложба с акварели “Хора и улици”, която този път Мишер ще съчетае с кратък акустичен лайв с авторска музика на бандата ѝ.

Освен музика и изобразително изкуство, Мишер много обича животните. Много топлина и любов ѝ дават нейните две котки и едно куче, които са важна част от семейството ѝ. 

За любовта си към изкуството, за свободния порив на душата, който чувства когато е на сцената или когато рисува, за желанието да изрази себе си чрез творчество, Мишер разказа в специално интервю за ВАРНА Е.

Мишер, предстои да представиш третата си самостоятелна изложба, а за откриването планираш и акустичен лайв с авторска музика на твоята група, лесно ли се съчетават музика и изобразително изкуство, когато човек е творец по душа?

Да си призная, до момента не съм правила подобно съчетание пред публика между различните ми артистични изяви, но отдавна го обмислям и се надявам, че ще се получи точно толкова непринудено, колкото съм го виждала в мислите си. Акустичният лайв ще е моят подарък към хората, които ще дойдат да уважат на място изложбата, която подготвям. Един вид ще им кажа “Благодаря ви, че сте тук”, поднесено под във формата на музика. 

Кога реши, че искаш да се занимаваш с изкуство?

Не си спомням точно как се случи, но помня, че като дете пеех непрекъснато и постоянно учех песни, които да си пея, за ужас на всички около мен (смее се)… Просто пеех постоянно. Виж рисуването дойде доста по-късно в живота ми и то в тежък момент за мен, когато се чувствах изгубена, не знаех по какъв път да поема и на всичкото отгоре бях в „токсична“ връзка. Буквално се чудех как да се съхраня. Благодарение на четката и платното, успях да създам един мой, красив свят, който никой не може да ми отнеме. Изкуството за мен е най-добрата храна за душата, най-доброто бягство от реалността. 

Има ли творци в рода ти, някой на когото да си “се метнала”?

В рода ми няма творци, родителите ми се занимаваха със семеен бизнес и като цяло съм от семейство на спортисти. По семейна линия на съпруга ми обаче има творци и то не един. Дядото на съпруга ми - Михаил Руев, е бил много добър илюстратор, бил е главен художник на издателство “Просвета” и съм сигурна, че доста деца от моето поколение имат веселата азбука с различни глави и тела на животни, която е негово дело. Великият Дечко Узунов също има родствена връзка със семейството на съпруга ми, както и  Васил Иванов – художник, на когото се възхищавам невероятно много. 

Какво те вдъхновява, когато твориш?

Когато творя за мен е най-важно да изчистя съзнанието си от проблеми, да освободя мислите и ръката си и никога да не рисувам с мисълта за “Дали някой ще хареса това, което рисувам”.

Никога не подхождам със съмнение пред платното.

Смятам, че е важно артистът да бъде смел и сигурен в това, което прави. Вдъхновението ми идва от много посоки. Понякога това може да бъде даден човек на който се възхищавам или просто красивият снеговалеж навън

Слушаш ли музика докато рисуваш?

И да и не. Понякога рисувам на абсолютна тишина, друг път си пускам или класическа музика или джаз, а понякога и мотаун блус от 60-те и 70-те. 

Само с акварел ли предпочиташ да работиш, С какво те привлича тази „водна магия“?

Предимно с акварел, да! Рисувала съм и с мастила и акрил, импровизирала съм с колажи, всякакви смесени техники, но

акварелът е най-голямата ми страст.

Обичам тази ефирност и прозрачност, която носи. Хората често казват “Това е най-трудната техника”, аз бих определила акварелната техника като спонтанна и непредсказуема и това е нещото, което най-много ме привлича. Харесвам бързите скици и тези, които целят да развият въображението, по-абстрактните и груби щрихи. Харесвам смелия и спонтанен замах в ръката. Не мога да си представя да рисувам една картина с месеци, това не е за мен. Това вероятно дори би ме побъркало (смее се).

С какво те привлича абстрактното в изкуството?

Абстрактното изкуство не е за всеки, това е една дълбочина до която не всеки достига. Хората непременно искат да видят реален образ в абстрактната картина, питат “Какво е това” и може би не си дават сметка, че се изисква

една душевност, която просто вибрира на друга честота.

Няма нищо лошо, ако човек не разбира този вид изкуство, проблемът е, ако не го разбираш, но въпреки това си позволиш да го осъждаш. Имам една молба към всеки един човек - “Никога не питайте автора на дадено абстрактно произведение “Какво е това?” 

Мислиш ли за това как хората ще приемат творчеството ти или се водиш единствено от вътрешния си порив?

Категорично никога не се чудя как хората биха възприели изкуството ми, както и не целя да завладея масата, дори напротив, далеч не искам това. Желанието ми е да бъда свободна да изразявам себе си и само това има значение. 

Стана известна за широката публика у нас с участието си в "Гласът на България", защо реши да се включиш в предаването? 

Ах, чак известна не съм станала (смее се), но за мен това беше много силен момент, от гледна точка на вълнението и адреналина, които изпитах. Открих много ценни хора в предаването. Реших се да участвам, за да се забавлявам и да преборя мои вътрешни страхове. Направих го и се гордея, че предприех тази крачка. 

Какви емоции пазиш от тогава, създаде ли добри контакти с треньори и други участници?

Създадох ценни приятелства, научих ценни съвети относно дишане и контрол. Емоциите, които пазя са само и единствено положителни и хубави. 

Проследи ли и последния сезон на шоуто, кой беше твоят фаворит?

За съжаление не успях да го гледам обстойно, но попаднах на няколко предавания и имаше доста силни артисти. Това, момиче което се класира на второ място (бел.ред. Димитрина Германова), пееше вълшебно. 

Какво е отношението ти към текста в песните? Важно ли е пеенето на български?

Много зависи дадена песен какъв заряд носи. Има музика, която те кара да танцуваш, да изпитваш емоции и без да се вслушваш в текста. При музиката с насочено послание обаче е много важно какво точно ще кажеш и как ще го кажеш. За мен лично, ако една песен докосва емоционално и е създадена с отношение, няма значение дали е написана на английски, китайски или български. 

Какъв е стилът в който свирите с твоята банда? Как стигнахте до него?

С ONE DAY LESS свирим алтернативен рок. Общо взето и четиримата от деца сме слушали по-тежка музика и всичко си дойде години по-късно по естествен начин. Имаме и лирични песни. Гледаме да не влизаме в рамка. 

Харесваш сиатълската гръндж сцена и звук от 90-те години, какво ги прави по-специални за теб?

Свободата и бунтарството, които струят от сиатълската гръндж сцена от 90-те, суровият неподправен звук и дълбок изказ в текстовете е нещо, което никога и при никой друг не съм виждала. Пуснете си в тоя момент “Love, Hate, Love” на Alice In Chains и сами ще разберете за какво говоря. То е честота на която или вибрираш с пълна сила или никога не усещаш като твоето. Средно положение няма. 

Трудно ли е да се прави авторска музика в България и да се пробие с нея?

Със сигурност не е лесно, но хубавите неща изискват инвестиране на време, желание и усилие за да се случат. Със сигурност стигнах до заключение през годините, че за да пробиеш и да се задържиш на “пазара” е нужна голяма доза консистентност и отдаденост в това, което правиш. 

Заобиколена си на сцената от мъже музиканти и доста „тежки“ звуци, това вид бунт ли е, за теб?

Като дете в компанията ми имаше 80% момчета и за мен този развой на събитията е абсолютно неизненадващ. Чувствам се добре в компанията на мъже музиканти, самата аз съм мъжко момиче, така да се каже (смее се). Тежките рифове си ме привличат от дете. Дали е вид бунт не знам, по-скоро въпрос на темперамент. 

Какви хора най-често идват на твоите концерти? Те същите ли са, които посещават изложбите ти?

На концертите ни идват яки, свежи и млади хора, които слушат такъв тип музика, като тази, която правим.

Случайни хора не идват и мен това ме радва много. Случва се, хора, които идват на концертите ни, да харесват и картините ми, но аудиторията, която ме следи като художник по-скоро е друга. 

Какви отзиви получаваш за творчеството си? Позволяват ли си хората да изказват мнения или дори да дават оценки?

Имам щастието повечето отзиви за изкуството ми да са предимно позитивни и най-ценно е, когато такива отзиви са от напълно непознати хора. Никога няма да забравя една случка в известен столичен клуб, бях на концерт като посетител и в този момент до мен се приближи едно момиченце на около 8 години, с майка си, и ми каза “Много харесвам ONE DAY LESS, аз имам вашия албум на диск”. Каза ми това и се гушна в майка си засрамена. Помня, че буквално ми се подкосиха капачките и останах безмълвна.

Когато получиш искрено признание за изкуството си дори и от един човек, това е най-голямото щастие.

Иначе да, получавала съм съвети, които винаги приемам, ако са от хора, които ценя и ако ми се струват адекватни и стойностни за усвояване, винаги ги приемам на драго сърце. 

Кои са съвременните български изпълнители и музиканти, които са интересни за теб?

Има един много сериозен подем на български артисти от ъндърграунд сцената, които вадят много качествена и интересна музика. Сега се сещам за Woomb. 

А световните имена? Кои са музикантите и художниците от които се вдъхновяваш най-силно?

Ужасно много са, особено музикантите, но ще изброя няколко художника, които харесвам и това са Джаксън Полък, Лий Краснер, Хуан Миро, Енри Матис, Кандински и др. В музикален план сърце не ми дава да не спомена Кърт Кобейн. Кобейн религията е нещо, което изповядвам от 9 годишна. 

Възможно ли е, според теб, човек да се издържа с изкуство в България? 

Абсолютно е възможно! Познавам много хора, които правят само изкуство и се издържат от това!

Получаваш ли необходимата подкрепа от най-близките си? Приятели, семейство, колеги?

Да и това е най-голямото ми щастие! И съпругът ми и семейството ми генерално, ме подкрепя безрезервно! 

Стремиш ли се към международната сцена?

Честно казано, не съм имала подобни амбиции, но човек никога не знае на къде ще го отвее вятъра (смее се).

Завършила си журналистика, но никога не си работила като журналист? Смяташ ли, че един ден това може да е добра възможност за теб? Имаш ли интерес към подобна реализация?

Преди години учих журналистика малко по неволя, за съжаление.. Никога не съм имала желанието да  бъда журналист, винаги съм искала са се изразявам, чрез изкуството, но живота е толкова непредвидим, че човек никога не знае какво ще иска да прави утре. 

На сцената си много интересна и провокативна. На какво се дължи отличният ти контакт с публиката?

За мен контактът с публиката е едно от най-важните неща. Обичам да се сливам с публиката, често скачам в нея и пея между хората. Обичам да наблюдавам емоциите на хората. Понякога си позволявам да потъна в транс на сцената, чувствам се уютно там.

Всичко е обмен на енергия между артист и публика…

Дали съумявам да направя този контакт добре не знам, оставям се емоциите да ме водят. 

Ако се наложи да избираш между рисуването и музиката, кое би надделяло?

Надявам се, че никога да не се наложи да избирам между рисуването и музиката. Обичам ги с еднаква сила по различен начин. 

Смяташ ли, че визията е от значение, когато човек иска да пробие в шоубизнеса?

Визията е важна, но не и основна. Все пак светът познава артисти, които не блестят с кой знае каква визия, но имат ненадмината харизма и са едни от най-големите звезди в шоубизнеса, благодарение на таланта си и вероятно други качества, отвъд визията. Историята го показва. 

Интересуваш ли се и от други форми на изкуство?

Увличам се по фотография и кино, но моите познания в тази сфера са  на лаик. Снимам понякога с лентов апарат и ми доставя удоволствие. Обичам смислено кино, с нестандартно заснети кадри, сюжети, които те хвърлят в размисли дни наред, не си падам по сладникави продукции. Любимите ми режисьори са Ларс фон Триер и Камерън Кроу. 

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

В свободното си време отново рисувам, готвя и гледаме със съпруга ми филми. Домошар съм, обичам да си стоя вкъщи, понякога излизаме с приятели, ходим по концерти. Нормалните хубави неща…

Какво си пожелаваш да ти се случи през Новата година?

Пожелавам си най-вече здраве и енергия, за да продължа да осъществявам мечтите си. Това, ако го има, значи всичко ще се случва!

А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е?

И на вашите читатели пожелавам здраве и сили за да осъществяват крачка по крачка планове и мечти. Благодаря ви!!

Дебютният албум “Призми” на Мишер и групата ѝ, може да бъде поръчан на страницата на бандата.

Картините на Мишер може да бъдат разгледани на страницата ѝ във Facebook.

Ивайло Георгиев (Ивака) е китарист и фронтмен в групите Drive Your Life и Cold Breath. Бивш член на две от популярните варненски ъндърграунд банди Maniacal Pictures и SI Project. Търсен гост музикант в множество други формации. Съдържател на култовия преди години музикален клуб “Зона 51”, в който освен български групи са гостували световни звезди на ъндърграунд, дет метъл и хардкор сцената, като Pungent Stench, 25 ta Life, Born from Pain. Завършил е рисуване и “Промишлен дизайн”. Ивайло Георгиев е един от най-уважаваните гравьори върху камък в морската столица. Композира и свири от ученик. Ето какво разказа Ивака пред ВАРНА Е за себе си, за музиката, за предстоящото турне и последния албум на Drive Your Life.

На 1 март ще представите новия албум на Drive Your Life, разкажи ни повече за него!

На 1 март правим представяне пред българска публика в Клуб Усмивка във Варна. С това ще стартира и турнето на бандата, което сме озаглавили, като албума "Raise Your Power Tour”. Иначе албумът ни излезе на 7 декември и беше представен в Club Fabrica в Букурещ, Румъния от Psychosound Music - нашият лейбъл. Там беше официалната промоция на "Raise Your Power”.

Това е третият албум на Drive Your Life. 

Албумът включва 9 песни, музикантите са Станимир Ставрев (вокали), Георги Пехливанов (бас), Валентин Десков (барабани) и моя милост Ивайло Георгиев (китара).

"Raise Your Power” е записан във Варна, в легендарното ъндърграунд студио 33. Студиото в което стартирахме, като музиканти, в кавички, преди около 30 години, някъде около 1993 - 1994 година. Албумът е записан и мастериран от Gigashadow, който записа и всички барабани в албума, направи мастеринга и цялото тон инженерство, което ни помогна много. В концертните участия на барабаните е Валентин Десков, новото попълнение в бандата. Песните са на английски език.

Стилът е Death 'n' roll.

Ние комбинираме много стилове - пънк, хардкор, траш метъл, дет метъл, все неща които ни кефят. Текстовете ни са предимно на социална тематика.

За турнето имаме планирани засега 5-6 концерта, като първият е на 1 март във Варна. На 15 март - в Русе, следват София в клуб Черепите, Стара Загора, Казанлък, евентуално Бургас, Севлиево. 

Минаха 6 години от последния ви албум, с какво "Raise Your Power” е по-различен от предишните албуми на бандата The Wizard of Death (2018) и Sound Attack (2016)?

Наложи се да сменяме няколко студиа, като в крайна сметка се завърнахме в Студио 33, където явно ни е мястото, и всичко се случи много бързо и точно както искахме.

"Raise Your Power Tour” е доста “по-израснал” албум, според нас. Малко повече метал, малко повече прогресив, но в основата си отново е хардкор и пънк.

Има 3 песни, които са от един мой много по-стар проект “SI Project”, това са "The Spot”, "Are You Calling Me” и "Road To The Future”. В сегашния си вид песните са “малко ремонтирани” с повече сола.

Къде може да бъде купен и чут албумът?

Албумът излезе на CD и е качен на платформата bandcamp, където целият може да бъде чут и закупен. Планираме да направим видео на заглавната песен "Raise Your Power Tour”. Нашият (румънски) лейбъл Psychosound Music го разпространява в Румъния. Тук за България ние лично се занимаваме с това - може да бъде поръчан от фейсбук страницата на Drive Your Life или да бъде купен на концертите ни, които предстоят.

Разкажи за участията на Drive Your Life в България и чужбина.

Първите ни участия бяха в България. След като се присъединихме към Psychosound Music, започнахме много участия в Румъния, по фестивали и клубове най-често.

В България не сме обикаляли толкова, колкото в Румъния.

Там нивото на ъндърграунд сцената е много по-високо от нашата - като озвучаване, осветление, саунд инженеринг, фотография и изцяло, като организация. Това те кара да се чувстваш много готино, докато у нас, в България, не е така. През 2020 година спечелихме първа награда на един от техните най-престижни конкурси, най-старият румънски фест, провеждащ се от 1986-а година насам - Posada Rock.

С Cold Breath, другата ти група, в края на миналата година пуснахте сингъл и видео, да очакваме ли още един албум от теб през тази година?

Планът ни беше албумът на Cold Breath, който се казва “За твоето сърце”, да излезе до края на миналата година. Различни причини ни забавиха и тази година, живот и здраве вече трябва да излезе - на 99% e готов.

Работим върху трето видео и се стремим нещата да се случват по най-добрия начин, все пак бандата е създадена в далечната вече 2002 година и има 3 албума зад гърба си. Четвъртият ще съдържа 6 песни, 5 от тях на български език. 

Агресията и мощната енергия на сцената и в звука на китарата сякаш е леко в контраст с един на пръв поглед скромен и доста спокоен човек, какъвто си ти…

“Сякаш”... (смее се). Щом така изглежда отстрани, трудно мога да се самоопределя, но пък много ме кефи нашата приказка, че “Скромността краси човека”. Искам да се придържам към нея.

Смятам, че скромността и трудолюбието дават по-добър резултат, отколкото агресивното напъване. И това не е само в музиката…

За хардкор група, при вас пънк елементът е поизместен от по-ясно долавящо се траш и дори дет метъл звучене? Има ли такова нещо?  Death 'n' roll това ли означава?

Абсолютно. Има такова нещо (смее се) Рокендрол, траш и дет метъл.

Аз съм голям дет метъл фен.

Разкажи и за другите си занимания, освен музиката.

Занимавам се с рисуване, каменоделство, гравьорство и скулптура, вече 25 години, но най-важна за мен винаги е била музиката, която ме е спасявала многократно  от сивотата и тягостта на битието.

Учил си рисуване, завършил си дизайн, занимаваш се с музика, допълват ли се талантите и има ли общи неща между тях, според теб?

Естествено. Всичко е някакъв вид дизайн. Дори и музиката и тя е дизайн. Саунд дизайн. Сещам се сега за една много яка песен на Manic Street Preachers - "A Design for Life”. 

Повече от 30 години си по концерти, репетиции, студия за записи и турнета, би ли ни разказал накратко и твоя поглед върху хардкор историята на Варна? 

Историята е яка и много интересна. Със супер много концерти и супер много случки.

Едни и същи хора свирят в 5-6 различни групи. Така беше преди, така е и сега. Но това е ъндърграундът. Иначе аз никога не съм бил твърде краен хардкор. Никога не съм се определял, като такъв. И такива самоопределяния много не ги обичам. Феновете и критиците те трябва да дават определенията.

Пънк, ню уейв, хардкор, метъл, гръндж и рап, стиловете през 90-те години във Варна. Разкажи ни ти какви спомени пазиш от онези години!

През 1992 година започнаха първите ни опити да правим концерти. Нямаше интернет, нямаше фейсбук. Първият ни концерт, още като ученици, беше обявен с 2 плаката, направени с боички. В актовата зала на Хуманитарната гимназия… А си спомням, че на него имаше около 200-300 души. Толкова сега с всичките медии и модерни начини за реклама не може да се съберат. Кулминацията беше от 1995-а до 2005-а година, от тогава насам всичко върви много странно. Беше много готино време. Да искаме да го върнем е тъпо и абсурдно, всичко се движи напред, съзнанието на хората се променя. Можем само да си пожелаем да сме здрави, да записваме, да правим тези неща, които сега ни вълнуват и да се радваме на новите, които идват след нас. В момента има някакво възраждане. Във Варна вече има доста добри банди, които правят впечатление, една от тях чух наскоро и това е Behind Bars.

През кои групи си минал през годините?

Стартирахме първоначално с Maniacal Pictures, после със Светляка, стария ни барабанист, направихме SI Project. Пак с него създадохме Cold Breath, в Испания, през 2002 година, след което продължихме тук.

През 2010 година се роди и Drive Your Life.

Какви са ти плановете занапред?

Плановете ми занапред… този тривиален въпрос (смее се). Основно планирам да съм здрав, за да мога да правя всичко останало - да записвам и да участвам в концерти, докато мога.

Цялото изкуство е голямо лишение и огромен труд, а за това е нужно и разбиране и подкрепа от близките.

За да каже публиката “Уау”, отзад, зад цялото това нещо, стои един огромен тътнеж от много работа.

Отношението ти към наркотиците, алкохола, насилието в ежедневието?

Не съм краен стрейт ейдж, но кръст на всичко това. Наркотици - тотално не! Иначе ние сме рокендрол хора, обичаме алкохола и ако не беше вреден сигурно щяхме да си го позволяваме повече (смее се).

Какви са съвременните проблеми и предизвикателства пред музикантите, според теб?

В България, основният проблем при музикантите, според мен, е демотивацията. Но всъщност това зависи от много фактори и за всеки е различно. Мен лично музиката ме е “спасявала” много често. Другият проблем е финансовият. Инструментите и всички музикални неща са доста скъпи, но когато ти е приоритет музиката, винаги се намира начин. Аз съм благодарен, че работата ми позволява да си го позволя и да имам възможност да използвам някои от най-добрите усилватели и китари.

Като стана въпрос за китари, ти какви предпочиташ?

Свирил съм с различни. Първата ми китара беше марка Peavey. Доста нисък клас. Дълго време свирих с нея. Впоследствие закупих едно ESP – това според мен са най-добрите китари за метал. Желязна китара, носи много на бой (смее се). Имам и Epiphone Signature на Richie Faulkner от Judas Priest, която сякаш ми е най-удобната, а и много бърза китара, много подходяща за саунда на Drive Your Life. В момента свиря с Gibson Explorerbird custom на Lzzy Hale, от Halestorm. 

Музикалната индустрия на какво ниво е у нас?

Зависи за коя индустрия говорим. Специално за музикалната ъндърграунд индустрия - ниво няма, дори е минус. Тя е проектирана от самите групи, всичко е в техни ръце и зависи само от приоритета и силата на желанието на отделни хора в групата.Рядко има групи, в които всички членове са супер надъхани, организирани и амбицирани. Обикновено основните лишения се поемат от един или двама души.

Всичко е въпрос на огромно желание и амбиция, и труд - предимно труд.

Посочи някои твои любими групи и музиканти. С какво те вдъхновяват и какво харесваш у тях?

Любими групи имам много. Една от най-любимите ми групи, през всички времена, са американците от Pennywise. Супер социална банда, определят се като бърз какафоничен пънк. Nirvana също ми е била любима група. Като китарист обичам Metallica, Kreator. Последно преоткрих Rise of the Northstar – французи, банда която комбинира рап с хардкор и метъл и електроники. Много хардкор и здрави китари, при тях фронтменът е моторът на групата. Сега ще свирят на фестивала Hills of Rock, където се надяваме и ние с Drive Your Life да забием, като част от турнето.

А български или по-точно варненски групи харесваш ли?

Труден въпрос. Outrage, Crowfish, Едно от най-ярките явления напоследък е Gigashadow. Проект съставен отново от стари познайници от варненската сцена. Те направо разчупиха мрака със стила си и звученето. Спомням си също и една група, която вече не съществува - Окови. Беше интересна банда. Софиянците Last Hope също са на ниво. При тях също всичко се движи от техния вокал - Сашо.

Какви са предизвикателствата, пред човек захванал се да организира банда?

Огромни са предизвикателствата. И колкото по-голяма е бандата, толкова по-трудно става. Организиране на концерти, типичните неща които са необходими за една банда - мърч, тениски, репетиционна, инстументи, пътувания, транспорт, всички тези неща тежат на плещите на един човек или двама.  Да събереш хора, да ги убедиш в една идея, в едни текстове, в една музика, обикновено един човек или двама вършат тази работа. Всички останали трябва и те да имат тази необходимост и то без допълнително убеждаване, за да се случат нещата. Иначе става разделяне - всеки по пътя си. 

Какво си пожелаваш да се сбъдне през 2025 година?

През 2025-а година да се случи и албума на Cold Breath, който е вече на финала. Да запишем и видеата, които сме планирали и успешно промотиране на албума на Drive Your Life, което е в ход вече. Пожелавам си здраве, мир, и да няма никакви войни - супер важно. 

 А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е!

Пожелавам им здраве и успех в начинанията, които са поели, и да обръщат повече внимание на ъндърграунд сцената във Варна. Въпреки, че ние ъндърграунд творците сме малко трудни в показността, даването на интервюта, предизвикано както от нашата българска среда, така и от самите нас, за което нямаме оправдание.