30 години специалност "Изящни изкуства" отбелязва с изложба НУИ "Добри Христов"

Осем преподаватели в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" ще представят свои творби живопис, графика, скулптура, рисунка и фотография по време на изложбата, с която се отбелязва 30-годишният юбилей на специалността "Изящни изкуства" в училището. Експозицията ще бъде открита в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" на 6 април от 18:30 часа.

Изложбата включва творби на осем художници-преподаватели. С живопис участват Красен Бербенков, Васил Пенчев, Цветомира Георгиева и Светлан Стефанов, който показва и цианотипия, с рисунка се представя Миряна Койнова, с графика Георги Кенаров и Йоана Калудова, със скулптура Надежда Антова.

Красен Бербенков, ръководител на специалността "Изящни изкуства" е преподавател в НУИ "Добри Христов" още от създаването ѝ преди 30 години:

"Всеки от нас, преподавателите, показва сега в Градската художествена галерия на Варна нови творби, създадени в последната година. Винаги сме се старали това, което обясняваме в училище, в учебните часове, да намери своето естествено продължение в творческата изява на учителите. В тези наши изложби възпитаниците ни могат да се срещнат поотделно с всеки, да видят какво твори и да го съпоставят с това, което им говори през учебната година. Това ни дава увереност, че по някакъв начин този кръг от познание и творческа работа с материал ще бъде завършен".

Заместник директорът на училището Йорданка Манева разказва историята на създаването на художествените специалности в НУИ "Добри Христов" в интервю за Нина Локмаджиева.

"Началото е поставено през 1992 г. Осъзнавайки необходимостта от въвеждането на нови специалности, в които да се обучават младите таланти на Варна, тогавашното ръководство на училището, в лицето на директора Марко Добрев, прави постъпки пред Министерство на културата и успява да доведе нещата до успешен край.

На 15 септември 1992 г. училището отваря врати за първите ученици в новата специалност "Изобразително изкуство" в VIII клас. Специалните предмети, които се изучават, са рисуване, живопис, скулптура и композиция. От следващата учебна година са въведени предметите графика, пластична анатомия, перспектива, история на изкуството, естетика и декорация. Обучението е съпроводено от ентусиазма на учителите, както и от дарения за обзавеждане на ателиетата. През годините се създават традиции в преподаването на специалните предмети живопис, графика и скулптура, които спомагат за успешното развитие на специалността „Изящни изкуства“.

Професионализмът на учителите - известни варненски художници – тези, които са преподавали в училището и тези, които в момента преподават, е в основата на този успех. Годишните изложби стават лицето на специалността и част от културния живот на град Варна.
Интересът към специалността от страна на желаещите да учат изящни изкуства расте с всяка изминала година. Следващият директор Христо Дипчиков също проявява далновидност и откликна на обществения интерес към специализирано обучение по изобразително изкуство в прогимназиалните класове, като разкрива през 2012 година специалност Изобразително изкуство за ученици от V до VII клас. Още един печеливш ход е разкриването през същата година и на специалността „Рекламна графика“ от професионално направление Дизайн. От 2019 г. под ръководството на настоящия директор Румяна Петрова, художествените специалности се развиват, отговаряйки на съвременните изисквания за образование в областта на изкуството.

За 30 години са завършили 481 възпитаници на училището - по професия „Художник-изящни изкуства“ - 435, а по професия "Дизайнер" - 46. Още от самото начало, постиженията на учениците са оценявани високо на организираните от Министерството на културата ежегодни национални конкурси, както и на международни конкурси. Доказателство за това са многобройните спечелени награди и едногодишни стипендии за дарование. Голяма част от завършилите се реализират повече от успешно в различни сфери на изкуствата у нас и в чужбина".

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.