Арт инсталация разкрива връзки между минало и настояще в Археологическия музей във Варна

Нова изложба "Златен диалог: златната връзка между културите" ще бъде открита в зоната за Праистория на  Археологическия музей във Варна на 23 май. Тя може да бъде посетена до 27 декември 2024 година. Арт инсталацията създава препратки между миналото и настоящето. "В нея съвременното изкуство се среща с най-старото златно съкровище в света. Позлатените скулптури отразяват символичното значение на златото в различните култури и изненадващо разкриват повторяемостта и преоткриването на формите", отбелязват организаторите.

Автор на изложбата е Яна Дамс - художник, който създава творбите си въз основа на познанията си по археология, културна история и история на изкуството. 

"Художничката изследва универсалния език на формата, в който златните предмети от различни епохи и култури имат забележителни прилики. Тези предмети често са символи на властта, красотата и божественото, подобно на златните изделия от Варненския халколитен некропол. Като позлатява избрани полистиренови опаковки, творецът прави приликите видими.

Представянето на златните скулптури на Яна Дамс в пряка връзка със златното съкровище от Варна илюстрира естетическите и културните връзки.

Това спомага за по-дълбокото разбиране на формалните предпочитания на миналите хилядолетия и на символичния характер на скъпоценния материал", подчертават от варненския археологически музей.

Яна Дамс е родена през 1972 г. в Котбус, Германия. Днес тя живее и работи в Дрезден. Работата ѝ е свързана с изследване на универсалния език на формата, който свързва различни епохи и култури и разказва истории за човешкия стремеж за осмисляне. С почитта си към миналото тя показва, че изкуството е универсално. Дамс е художник, който създава творбите си въз основа на познанията си по археология, културна история и история на изкуството. Творбите ѝ включват скулптури, инсталации, рисунки, текст и фотография. Тя показва творбите си в контекста на исторически колекции и така разкрива нови начини за разбиране на изкуството. 

Израснала в бившата ГДР, тя се възползва от възможността на обединението на двете Германии, за да придобие широкопрофилно образование. Дамс изучава история на изкуството, история, праистория, ранна история и философия. Тя е завършила Техническия университет в Дрезден. След това Дамс следва изобразително изкуство в Дрезденската академия за изящни изкуства. Тя завършва магистратура в класа на Еберхард Бослет в Колежа за изящни изкуства в Дрезден. Носител е на редица престижни награди, сред които саксонската държавна стипендия за дипломиране и наградата "Марион Ермер". Нейни творби са излагани в Зеления трезор в Дрезден, Държавната художествена галерия в Дрезден, Музея на изящните изкуства в Лайпциг и Музея на модерното и съвременното изкуство в Лиеж. Тя е основател и декан на Факултета по дизайн към Университета за приложни науки в Дрезден. Там тя разработва учебните програми на факултета по дизайн като съвременно продължение на идеите на Баухаус и преподава като професор по концептуална теория и рисуване. Дамс провежда научни изследвания на концепцията за изкуство. Тя работи върху дефиниция на изкуството в диалог с артистичната си практика.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.