Арт инсталация разкрива връзки между минало и настояще в Археологическия музей във Варна

Нова изложба "Златен диалог: златната връзка между културите" ще бъде открита в зоната за Праистория на  Археологическия музей във Варна на 23 май. Тя може да бъде посетена до 27 декември 2024 година. Арт инсталацията създава препратки между миналото и настоящето. "В нея съвременното изкуство се среща с най-старото златно съкровище в света. Позлатените скулптури отразяват символичното значение на златото в различните култури и изненадващо разкриват повторяемостта и преоткриването на формите", отбелязват организаторите.

Автор на изложбата е Яна Дамс - художник, който създава творбите си въз основа на познанията си по археология, културна история и история на изкуството. 

"Художничката изследва универсалния език на формата, в който златните предмети от различни епохи и култури имат забележителни прилики. Тези предмети често са символи на властта, красотата и божественото, подобно на златните изделия от Варненския халколитен некропол. Като позлатява избрани полистиренови опаковки, творецът прави приликите видими.

Представянето на златните скулптури на Яна Дамс в пряка връзка със златното съкровище от Варна илюстрира естетическите и културните връзки.

Това спомага за по-дълбокото разбиране на формалните предпочитания на миналите хилядолетия и на символичния характер на скъпоценния материал", подчертават от варненския археологически музей.

Яна Дамс е родена през 1972 г. в Котбус, Германия. Днес тя живее и работи в Дрезден. Работата ѝ е свързана с изследване на универсалния език на формата, който свързва различни епохи и култури и разказва истории за човешкия стремеж за осмисляне. С почитта си към миналото тя показва, че изкуството е универсално. Дамс е художник, който създава творбите си въз основа на познанията си по археология, културна история и история на изкуството. Творбите ѝ включват скулптури, инсталации, рисунки, текст и фотография. Тя показва творбите си в контекста на исторически колекции и така разкрива нови начини за разбиране на изкуството. 

Израснала в бившата ГДР, тя се възползва от възможността на обединението на двете Германии, за да придобие широкопрофилно образование. Дамс изучава история на изкуството, история, праистория, ранна история и философия. Тя е завършила Техническия университет в Дрезден. След това Дамс следва изобразително изкуство в Дрезденската академия за изящни изкуства. Тя завършва магистратура в класа на Еберхард Бослет в Колежа за изящни изкуства в Дрезден. Носител е на редица престижни награди, сред които саксонската държавна стипендия за дипломиране и наградата "Марион Ермер". Нейни творби са излагани в Зеления трезор в Дрезден, Държавната художествена галерия в Дрезден, Музея на изящните изкуства в Лайпциг и Музея на модерното и съвременното изкуство в Лиеж. Тя е основател и декан на Факултета по дизайн към Университета за приложни науки в Дрезден. Там тя разработва учебните програми на факултета по дизайн като съвременно продължение на идеите на Баухаус и преподава като професор по концептуална теория и рисуване. Дамс провежда научни изследвания на концепцията за изкуство. Тя работи върху дефиниция на изкуството в диалог с артистичната си практика.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.