Български творец, номиниран за скулптура на годината в Португалия, реди изложба в галерия Графит

Изложба скулптура на Димитър Янков ще бъде открита във варненската галерия "Графит" на 12 май. Експозицията е в памет на арх. Вили Жечев. Творбите може да бъдат разгледани до края на май.

Димитър Янков е роден на 14 януари 1952 г. в гр. Добрич. Завършва средното си образование в родния си град. В Добрич получава и първите си познания в областта на изкуството от учителя по рисуване Георги Радилов и от дългогодишния си приятел Петър Недков.

В периода 1973-1976 учи във ВИСИ – София. Това е период на нови познания, контакти и много работа в ателиетата на художници – моделиране, бронзолеене, работа с гипс. От есента на 1976 г. се установява в Добрич. Там изключителна роля за израстването му като художник изиграва ателието на художника Христо Господинов.

Периодът от 1977 – 1983 е време на сериозна школовка за твореца. През 1980 г. за пръв път участва в изложба с три малки бронзови пластики.

Времето от 1980 до 1989 г. е активен творчески период за Димитър Янков, през който той взема участие в много регионални и национални изложби, за пръв път участва в международен пленер.

През 1991 г. Димитър Янков реализира първата си самостоятелна изложба в гр. Дегендорф, а по-късно и в гр. Аугсбург, Германия. Негови творби стават притежание на галерии в Дегендорф, Аугсбург, Регенсбург, Берлин, Мюнхен, както и на частни колекции.

През 1997 г. проектира и изпълнява в бронз паметника на Захари Стоянов, поставен пред Младежкия център в Добрич. Това е първото му голямо дарение за града.

През 1998 г. реализира композицията "Времето и ние" в гр. Силистра, която е изработена от стъкло, мрамор и бронз.

В периода от 1999 до 2006 година живее и твори в Португалия. Реализира 7 самостоятелни изложби в Лисабон, Калдаш да Раиня, Фигейра да Фош, Гимараеш, както и две съвместни изложби с керамика Николай Амзов. Участва в съвместни изложби със свои португалски колеги в Португалия и Испания. Получава и изпълнява редица частни и обществени поръчки – композициите "Младост", "Деца на мост", "Семейство", "Фадо", мозаечни пана.

Голямо предизвикателство за него е реализирането на каменната скулптура на светите братя Кирил и Методий в парка пред българското посолство в Лисабон – второто му дарение за България, за което получава правителствена грамота от българския президент.

Творбата на Димитър Янков "Старецът" номинирана за скулптура на годината в Португалия за 2003 година.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.