Български творец, номиниран за скулптура на годината в Португалия, реди изложба в галерия Графит

Изложба скулптура на Димитър Янков ще бъде открита във варненската галерия "Графит" на 12 май. Експозицията е в памет на арх. Вили Жечев. Творбите може да бъдат разгледани до края на май.

Димитър Янков е роден на 14 януари 1952 г. в гр. Добрич. Завършва средното си образование в родния си град. В Добрич получава и първите си познания в областта на изкуството от учителя по рисуване Георги Радилов и от дългогодишния си приятел Петър Недков.

В периода 1973-1976 учи във ВИСИ – София. Това е период на нови познания, контакти и много работа в ателиетата на художници – моделиране, бронзолеене, работа с гипс. От есента на 1976 г. се установява в Добрич. Там изключителна роля за израстването му като художник изиграва ателието на художника Христо Господинов.

Периодът от 1977 – 1983 е време на сериозна школовка за твореца. През 1980 г. за пръв път участва в изложба с три малки бронзови пластики.

Времето от 1980 до 1989 г. е активен творчески период за Димитър Янков, през който той взема участие в много регионални и национални изложби, за пръв път участва в международен пленер.

През 1991 г. Димитър Янков реализира първата си самостоятелна изложба в гр. Дегендорф, а по-късно и в гр. Аугсбург, Германия. Негови творби стават притежание на галерии в Дегендорф, Аугсбург, Регенсбург, Берлин, Мюнхен, както и на частни колекции.

През 1997 г. проектира и изпълнява в бронз паметника на Захари Стоянов, поставен пред Младежкия център в Добрич. Това е първото му голямо дарение за града.

През 1998 г. реализира композицията "Времето и ние" в гр. Силистра, която е изработена от стъкло, мрамор и бронз.

В периода от 1999 до 2006 година живее и твори в Португалия. Реализира 7 самостоятелни изложби в Лисабон, Калдаш да Раиня, Фигейра да Фош, Гимараеш, както и две съвместни изложби с керамика Николай Амзов. Участва в съвместни изложби със свои португалски колеги в Португалия и Испания. Получава и изпълнява редица частни и обществени поръчки – композициите "Младост", "Деца на мост", "Семейство", "Фадо", мозаечни пана.

Голямо предизвикателство за него е реализирането на каменната скулптура на светите братя Кирил и Методий в парка пред българското посолство в Лисабон – второто му дарение за България, за което получава правителствена грамота от българския президент.

Творбата на Димитър Янков "Старецът" номинирана за скулптура на годината в Португалия за 2003 година.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.