Български творец, номиниран за скулптура на годината в Португалия, реди изложба в галерия Графит

Изложба скулптура на Димитър Янков ще бъде открита във варненската галерия "Графит" на 12 май. Експозицията е в памет на арх. Вили Жечев. Творбите може да бъдат разгледани до края на май.

Димитър Янков е роден на 14 януари 1952 г. в гр. Добрич. Завършва средното си образование в родния си град. В Добрич получава и първите си познания в областта на изкуството от учителя по рисуване Георги Радилов и от дългогодишния си приятел Петър Недков.

В периода 1973-1976 учи във ВИСИ – София. Това е период на нови познания, контакти и много работа в ателиетата на художници – моделиране, бронзолеене, работа с гипс. От есента на 1976 г. се установява в Добрич. Там изключителна роля за израстването му като художник изиграва ателието на художника Христо Господинов.

Периодът от 1977 – 1983 е време на сериозна школовка за твореца. През 1980 г. за пръв път участва в изложба с три малки бронзови пластики.

Времето от 1980 до 1989 г. е активен творчески период за Димитър Янков, през който той взема участие в много регионални и национални изложби, за пръв път участва в международен пленер.

През 1991 г. Димитър Янков реализира първата си самостоятелна изложба в гр. Дегендорф, а по-късно и в гр. Аугсбург, Германия. Негови творби стават притежание на галерии в Дегендорф, Аугсбург, Регенсбург, Берлин, Мюнхен, както и на частни колекции.

През 1997 г. проектира и изпълнява в бронз паметника на Захари Стоянов, поставен пред Младежкия център в Добрич. Това е първото му голямо дарение за града.

През 1998 г. реализира композицията "Времето и ние" в гр. Силистра, която е изработена от стъкло, мрамор и бронз.

В периода от 1999 до 2006 година живее и твори в Португалия. Реализира 7 самостоятелни изложби в Лисабон, Калдаш да Раиня, Фигейра да Фош, Гимараеш, както и две съвместни изложби с керамика Николай Амзов. Участва в съвместни изложби със свои португалски колеги в Португалия и Испания. Получава и изпълнява редица частни и обществени поръчки – композициите "Младост", "Деца на мост", "Семейство", "Фадо", мозаечни пана.

Голямо предизвикателство за него е реализирането на каменната скулптура на светите братя Кирил и Методий в парка пред българското посолство в Лисабон – второто му дарение за България, за което получава правителствена грамота от българския президент.

Творбата на Димитър Янков "Старецът" номинирана за скулптура на годината в Португалия за 2003 година.

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска "Къси разкази". Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники.

Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан Радичков.

Те не са илюстрации по конкретни разкази, а свободни визуални интерпретации, водени от атмосферата, образността и човешката дълбочина в творчеството им. Авторката споделя, че се стреми "да улови състоянията, в които думите стават образи, а образите – усещания".

"Къси разкази" проследява интереса на Пеловска към фигуративността, към мълчаливите жестове и към емоционалните нюанси на човешкото присъствие. Въгленът и смесените живописни техники ѝ позволяват да създава визуални "разкази", в които зрителят открива както познатото, така и недоизказаното.

Повече за вдъхновението си при създаване на творбите, разказва Миряна в интервю пред Нина Локмаджиева. 

"Идеята от много време е в мен, защото любовта към късия разказ я имам от малка, а и като дете съм израснала при баба и дядо в село Красен, Добричко.

Това е селото, в което Йовков е живял и работил дълги години. "Вечери в Антимовския хан" са написани в нашето село, както и разказът за Албена и други емблематични негови произведения.

Самият Антимовски хан е в селото. Някога съм играла покрай него. Познавам наследниците на персонажите, за които се разказва в книгите на Йовков, някои са дори от моето семейство, макар и прадядовци, и прабаби. Моята баба ми е разказвала много за Йовков и за тази Албена, която също е била реално съществуваща личност, макар че не се е казвала така.

Това вълшебство да събереш толкова много емоция в толкова малко разстояние от време, каквото е късият разказ, много приляга на моя маниер на рисуване.

Аз рисувам експресивно, доста бързо изливам емоцията върху листа и някак като внушения, като въздействия върху зрителя или върху четящия са много сходни възприятията.

А исках рано или късно да посветя една серия от творби на Йовков, също и на Радичков, който пък като творчество познавам благодарение на майка ми, Мария Пеловска, която е писателка и поетеса, и дълги години покрай нея нямаше как да не възпитам у себе си любов към това изкуство".

На въпрос какво би искала да почувстват зрителите, когато разглеждат нейните творби, Миряна отговаря: "Да си спомнят разни неща. Аз до голяма степен съм вдъхновена от действителни събития, които помня. Да не забравят да се вгледат в човека до себе си. Да не забравят, че не сме само ние. Че всеки носи някаква житейска история в себе си. Много житейски истории остават неразказани, ние никога не разбираме достатъчно за хора, които са около нас, за хора, които си мислим, че познаваме. Или за такива, които не познаваме и не сме виждали. Затова, когато зрителите гледат творбите ми, аз се надявам да наведа техните мисли към това - да си спомнят за чисто човешките, малки и простички неща, които изпълват душата ни и я правят такава, каквато е". 

Изложбата "Къси разкази" представя нов етап в творческото развитие на авторката и кани публиката да влезе в света на тихите, деликатни и емоционални визуални истории. "Аз си я представям като край и начало - тя разделя два етапа от живота ми. Аз съм на 40 години и приключвам с някои неща. Мисля, че започва нов период в съществуването ми, в работата ми - доста по-уверена и по-сигурна съм в това, което искам да правя, без да се притеснявам от предразсъдъците, които съм имала като по-млад и по-неуверен автор. Мисля, че тази изложба ще е ключов момент и в личен, и в творчески план, за мен", обобщава Пеловска.

Миряна Пеловска е родена през 1984 г. в град Добрич. През 2003 г. завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. През 2010 г. получава диплома за бакалавър от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" в специалност "Педагогока по изобразително изкуство".

От 2008 г. до 2012 г. работи като учител по рисуване в Частно училище по българска култура "Цар Симеон 1" – село Сладка вода, а от 2014 г. до днес продължава да преподава в НУИ "Добри Христов" Варна , като учител в специалност "Изящни изкуства".

През 2015 г. е приета за член на Сдружението на варненските художници, а през 2016 г. взема наградата за "Млад автор на Варна" по време на групова изложба на сдружението, състояла се в галерия "Графит". През годините участва в множество сборни изложби, а през 2017 г. открива първа самостоятелна изложба - "Нереални пространства" в Галерия "Графит" - Варна. От 01.2019 г. до 06.2020 г. е назначена на длъжността временно изпълняващ зам.-директор на НУИ "Добри Христов" - Варна.

Работи в сферата на рисунката, илюстрацията и живописта. Взема активно участие в културният живот на Варна. Подкрепя множество проекти и дейности, свързани с изкуството и културата, особено такива, насочени към деца и младежи и тяхното приобщаване. През 2020 г. създава в партньорство с колегата си Георги Кенаров "Ателието", пространство за изкуство в подкрепа на млади и начинаещи автори в сферата на визуалните изкуства и работа с деца.

През 2023 г. получава награда на Община Варна и Сдружение на художниците Варна на Годишната изложба на сдружението "Св. Лука".