Двама художници от Истанбул представят съвместна изложба във Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев”, представя от 14 юни до 3 юли художниците Джошкун Сами и Шевкет Сюнмез с проекта им “Ефектът Люксембург”. Двамата автори имат творческо сътрудничество, започнало по време на техните студентски години в Художествената академия “Мимар Синан” в Истанбул.

Свърза ги и България, където започват жизнения си път.

Джошкун Сами е роден през 1973 в Силистра, а Шевкет Сюнмез - през 1978 в Пловдив. Те са утвърдени артисти от творческото поколение, което навлиза в изкуството през 1990-те.

Работят както в Турция, така и в България.

Имат самостоятелни и колективни изяви в Турция, България, Австрия, и творческо присъствие във Франция - Париж. Изложбата показва техните различни артистични практики в диалог.

И двамата творци са заинтригувани от темата за трансформацията на личните и колективни преживявания, превръщаща се сама по себе си в процес на "сублимация". Картините, параваните и асамблажите на Шевкет Сьонмез, пълзящи и простиращи се в пространството, са пропити с лични спомени. Те предлагат на зрителя провокираща мисълта енигматична рефлексия върху съвременната визуална продукция и рециклирането на образи и символи.

От друга страна, мастилените рисунки и картини на Джошкун Сами навлизат в по-тъмните води на регреса и упадъка, като същевременно поддържат диалог с историята на средата. Наречена на „Люксембургския ефект“ в радиофизиката, където сигналите взаимодействат в йоносферата, отразявайки и пречупвайки радиовълните, изложбата има за цел да създаде подобен резонанс на идеи чрез сливането на различни гласове и изследването на пресечните точки в творбите на художниците.

Двамата автори представят своя проект така:

“Нарекохме тази изложба "Ефектът Люксембург", защото по подобен на радиовълните начин, в разпокъсания пейзаж на съвременното съществуване, понятията и концепциите свободно летят, и чрез объркване на сигналите и значението ние губим поглед върху това, което наистина ни заобикаля. Сред шума процесът на смислено разбиране става неуловим и се появява огромна, неразбираема мрежа, състояща се от така наречените "хиперобекти", като възможно обяснение за днешният житейски опит. Ефектите и проявленията на тези хиперобекти могат да бъдат широко разпръснати в различни местоположения, което прави цялата им форма невъзможна за виждане или усещане наведнъж, предизвиквайки самото понятие за индивидуализъм. Така индивидуалното преживяване избледнява в мъглата на несигурността, ние сме пренаситени с послания и скоро може да се окажем изключени, без никога да разберем защо това се случва с нас.

В днешно време художниците се борят с концепции и феномени, които са огромни, сложни и често надхвърлят човешките мащаби на разбиране.

Как може изкуството, и по-специално живописта, да отрази тези сложни въпроси?”

Изложба е един процес на смесване на две различни индивидуалности, на двама художници, които използват своята алхимия, за да подчертаят крехката структура на образите във връзка с времето, пространството и паметта.

Откриването на изложбата е на 14 юни от 18:00 ч., и ще бъде експонирана до 3 юли 2024 г.

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, ул. “Л. Каравелов” 1

Работно време: вторник - неделя 10:00 - 18:00, почивен ден - понеделник.

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.