Двама художници от Истанбул представят съвместна изложба във Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев”, представя от 14 юни до 3 юли художниците Джошкун Сами и Шевкет Сюнмез с проекта им “Ефектът Люксембург”. Двамата автори имат творческо сътрудничество, започнало по време на техните студентски години в Художествената академия “Мимар Синан” в Истанбул.

Свърза ги и България, където започват жизнения си път.

Джошкун Сами е роден през 1973 в Силистра, а Шевкет Сюнмез - през 1978 в Пловдив. Те са утвърдени артисти от творческото поколение, което навлиза в изкуството през 1990-те.

Работят както в Турция, така и в България.

Имат самостоятелни и колективни изяви в Турция, България, Австрия, и творческо присъствие във Франция - Париж. Изложбата показва техните различни артистични практики в диалог.

И двамата творци са заинтригувани от темата за трансформацията на личните и колективни преживявания, превръщаща се сама по себе си в процес на "сублимация". Картините, параваните и асамблажите на Шевкет Сьонмез, пълзящи и простиращи се в пространството, са пропити с лични спомени. Те предлагат на зрителя провокираща мисълта енигматична рефлексия върху съвременната визуална продукция и рециклирането на образи и символи.

От друга страна, мастилените рисунки и картини на Джошкун Сами навлизат в по-тъмните води на регреса и упадъка, като същевременно поддържат диалог с историята на средата. Наречена на „Люксембургския ефект“ в радиофизиката, където сигналите взаимодействат в йоносферата, отразявайки и пречупвайки радиовълните, изложбата има за цел да създаде подобен резонанс на идеи чрез сливането на различни гласове и изследването на пресечните точки в творбите на художниците.

Двамата автори представят своя проект така:

“Нарекохме тази изложба "Ефектът Люксембург", защото по подобен на радиовълните начин, в разпокъсания пейзаж на съвременното съществуване, понятията и концепциите свободно летят, и чрез объркване на сигналите и значението ние губим поглед върху това, което наистина ни заобикаля. Сред шума процесът на смислено разбиране става неуловим и се появява огромна, неразбираема мрежа, състояща се от така наречените "хиперобекти", като възможно обяснение за днешният житейски опит. Ефектите и проявленията на тези хиперобекти могат да бъдат широко разпръснати в различни местоположения, което прави цялата им форма невъзможна за виждане или усещане наведнъж, предизвиквайки самото понятие за индивидуализъм. Така индивидуалното преживяване избледнява в мъглата на несигурността, ние сме пренаситени с послания и скоро може да се окажем изключени, без никога да разберем защо това се случва с нас.

В днешно време художниците се борят с концепции и феномени, които са огромни, сложни и често надхвърлят човешките мащаби на разбиране.

Как може изкуството, и по-специално живописта, да отрази тези сложни въпроси?”

Изложба е един процес на смесване на две различни индивидуалности, на двама художници, които използват своята алхимия, за да подчертаят крехката структура на образите във връзка с времето, пространството и паметта.

Откриването на изложбата е на 14 юни от 18:00 ч., и ще бъде експонирана до 3 юли 2024 г.

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, ул. “Л. Каравелов” 1

Работно време: вторник - неделя 10:00 - 18:00, почивен ден - понеделник.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.