Двама художници от Истанбул представят съвместна изложба във Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев”, представя от 14 юни до 3 юли художниците Джошкун Сами и Шевкет Сюнмез с проекта им “Ефектът Люксембург”. Двамата автори имат творческо сътрудничество, започнало по време на техните студентски години в Художествената академия “Мимар Синан” в Истанбул.

Свърза ги и България, където започват жизнения си път.

Джошкун Сами е роден през 1973 в Силистра, а Шевкет Сюнмез - през 1978 в Пловдив. Те са утвърдени артисти от творческото поколение, което навлиза в изкуството през 1990-те.

Работят както в Турция, така и в България.

Имат самостоятелни и колективни изяви в Турция, България, Австрия, и творческо присъствие във Франция - Париж. Изложбата показва техните различни артистични практики в диалог.

И двамата творци са заинтригувани от темата за трансформацията на личните и колективни преживявания, превръщаща се сама по себе си в процес на "сублимация". Картините, параваните и асамблажите на Шевкет Сьонмез, пълзящи и простиращи се в пространството, са пропити с лични спомени. Те предлагат на зрителя провокираща мисълта енигматична рефлексия върху съвременната визуална продукция и рециклирането на образи и символи.

От друга страна, мастилените рисунки и картини на Джошкун Сами навлизат в по-тъмните води на регреса и упадъка, като същевременно поддържат диалог с историята на средата. Наречена на „Люксембургския ефект“ в радиофизиката, където сигналите взаимодействат в йоносферата, отразявайки и пречупвайки радиовълните, изложбата има за цел да създаде подобен резонанс на идеи чрез сливането на различни гласове и изследването на пресечните точки в творбите на художниците.

Двамата автори представят своя проект така:

“Нарекохме тази изложба "Ефектът Люксембург", защото по подобен на радиовълните начин, в разпокъсания пейзаж на съвременното съществуване, понятията и концепциите свободно летят, и чрез объркване на сигналите и значението ние губим поглед върху това, което наистина ни заобикаля. Сред шума процесът на смислено разбиране става неуловим и се появява огромна, неразбираема мрежа, състояща се от така наречените "хиперобекти", като възможно обяснение за днешният житейски опит. Ефектите и проявленията на тези хиперобекти могат да бъдат широко разпръснати в различни местоположения, което прави цялата им форма невъзможна за виждане или усещане наведнъж, предизвиквайки самото понятие за индивидуализъм. Така индивидуалното преживяване избледнява в мъглата на несигурността, ние сме пренаситени с послания и скоро може да се окажем изключени, без никога да разберем защо това се случва с нас.

В днешно време художниците се борят с концепции и феномени, които са огромни, сложни и често надхвърлят човешките мащаби на разбиране.

Как може изкуството, и по-специално живописта, да отрази тези сложни въпроси?”

Изложба е един процес на смесване на две различни индивидуалности, на двама художници, които използват своята алхимия, за да подчертаят крехката структура на образите във връзка с времето, пространството и паметта.

Откриването на изложбата е на 14 юни от 18:00 ч., и ще бъде експонирана до 3 юли 2024 г.

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, ул. “Л. Каравелов” 1

Работно време: вторник - неделя 10:00 - 18:00, почивен ден - понеделник.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.