Две дами представят творби в галерия Ларго 

В средата на „женския“ месец март галерия Ларго ще представи една специална изложба. Съвместна изява ще имат две специални жени, чийто житейски път се преплита още от ранното им детство - Живка Маринова и Стилияна Узунова. Експозицията се нарича „Посоки“ и маркира чрез образи и цвят посоките на живота на двете авторки.

Родени в София, Стилияна и Живка са приятелки от деца. Те са съученички в художествената гимназия, после са състудентки в Националната Художествена Академия в София. Свързани са не само с крепко приятелство, но и с професионално такова – от доста години двете авторки работят в екип като професионални художник-гримьори в няколко български риалити формата. За първи път обаче двете авторки се подготвят и ще представят съвместна изложба, специално по покана на галерия Ларго.

Двете художнички показват коренно различно творчество – като начин на работа, като стил и тематика, като себеизразяване. Живописта на Живка е бяла, светла, монохромна. При нея откриваме един непрекъснат стремеж за изчистване на образността, задълбаване в атмосферата и емоционалното преживяване чрез избягване на детайла, обобщаване на формите. Художествените похвати на Маринова „закотвят“ визуалните послания здраво в най-добрите образци на класическата маслена живопис. В картините й има мечтателност, спокойствие и съзерцателност. Предимно пейзажи, творбите на Живка сякаш са застинал миг в безкрайността на времето, сякаш са мимолетен отпечатък от безкрайната многоликост на вселената.

И ако картините на Живка са като „затаено, спряло в гърдите ни дихание“, то творбите на нейната приятелка Стилияна Узунова са като един шемет, вихър, като „възторжен вик, повторен и усилен многократно от ехото“. Защото колкото спокойна и съзерцателна е живописта на Живка, толкова енергична и експанзивна е тази на Стилияна. Гледайки картините на Узунова, зрителят усеща една напрегната, задъхана образност, накъсана от линии и детайли, които сякаш препускат, прескачат се, състезават се за вниманието на зрителя. Самата техника на работа на Стилияна подпомага целите, които тя се стреми да постигне. Използвайки масло, акрил, пастел, акварелни разливания, напластявания, тя успява да постигне една динамика и размах на щриха, уравновесявайки ги в същия момент чрез задълбаване в детайла и експеримент с миниатюризацията и натрупването.

Варненската публика ще има изключителното удоволствие и привилегия да бъде зрител на това специално преживяване. Различни са посоките на творческите търсения, различни са посоките на живота на двете авторки, но в същия момент тези посоки се пресичат по един или друг начин във времето и пространството, създавайки една трайна връзка, едно дългогодишно приятелство, устояло на превратностите на съдбата, типични за всеки един човешки живот. Откриването с участието на авторките ще е на 14 март 2024 от 18:30 часа в салона на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8, Варна.

За авторите:

Живка Маринова е родена през 1979 година в град София. Завършва средното си образование в НУИИ “Акад. Илия Петров”, София през 1997 г. В периода 1997 - 2003 година изучава живопис в класа на акад. Светлин Русев в НХА, София. Живка има шест самостоятелни изложби и участия в множество сборни изложби и конкурси, някои от които: пленер и обща изложба „Мостовете на Балканите говорят“, гр. Берат, Албания (2014), съвместна изложба на преподаватели от НХА и Централната академия за изящни изкуства в Пекин „Пътят на коприната: От традицията към съвременността“, Имперски музей на изкуството гр. Пекин, Китай (2018) и др. Носител е на 7 национални награди, сред които Първа награда в Национална изложба „Пролетен салон“, Габрово (2024), Награда на СБХ в Национална изложба за изобразително изкуство, Сливен (2022), Голяма награда за живопис в Национален конкурс за живопис, скулптура и графика на „Алианц България” (2012), 3-та награда в Национален конкурс за млади художници, критици и куратори на МФ “Св. Св. Кирил и Методий” (2004) и др. Живее и работи в София.

Стилияна Узунова е родена през 1978 г. в София, България. През 2005 година завършва Национална Художествена Академия в София с магистърска степен в специалност "Книга, илюстрация, печатна графика" в класа на проф. Владислав Паскалев. Стилияна има осем самостоятелни изложби. Нейни творби са представяни в над 20 сборни изложби и са част от колекции в България, Англия, Германия, Швейцария, Белгия, Австралия, САЩ и др. Носител е на няколко национални и международни награди, сред които Награда на журито, ХГ „Илия Бешков“, Плевен, 9-то интернационално биенале на малките форми (2018), Резиденция в ателиетата на СБХ, Cite Internationale des Arts, Paris (2019), Селектирана в 15-то издание на Festival of Lights, Berlin (2019) с проектиране на творбата „От бъдещето“ на фасадата на Bode Museum, Награда на СБХ, ХГ „Христо Цокев“, Габрово, 2-ро национално триенале (2021), Номинация за живопис в национална изложба Лудогорие - Разград, ХГ „Илия Петров“, (2023) и др. Живее и работи в София.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.