Две дами представят творби в галерия Ларго 

В средата на „женския“ месец март галерия Ларго ще представи една специална изложба. Съвместна изява ще имат две специални жени, чийто житейски път се преплита още от ранното им детство - Живка Маринова и Стилияна Узунова. Експозицията се нарича „Посоки“ и маркира чрез образи и цвят посоките на живота на двете авторки.

Родени в София, Стилияна и Живка са приятелки от деца. Те са съученички в художествената гимназия, после са състудентки в Националната Художествена Академия в София. Свързани са не само с крепко приятелство, но и с професионално такова – от доста години двете авторки работят в екип като професионални художник-гримьори в няколко български риалити формата. За първи път обаче двете авторки се подготвят и ще представят съвместна изложба, специално по покана на галерия Ларго.

Двете художнички показват коренно различно творчество – като начин на работа, като стил и тематика, като себеизразяване. Живописта на Живка е бяла, светла, монохромна. При нея откриваме един непрекъснат стремеж за изчистване на образността, задълбаване в атмосферата и емоционалното преживяване чрез избягване на детайла, обобщаване на формите. Художествените похвати на Маринова „закотвят“ визуалните послания здраво в най-добрите образци на класическата маслена живопис. В картините й има мечтателност, спокойствие и съзерцателност. Предимно пейзажи, творбите на Живка сякаш са застинал миг в безкрайността на времето, сякаш са мимолетен отпечатък от безкрайната многоликост на вселената.

И ако картините на Живка са като „затаено, спряло в гърдите ни дихание“, то творбите на нейната приятелка Стилияна Узунова са като един шемет, вихър, като „възторжен вик, повторен и усилен многократно от ехото“. Защото колкото спокойна и съзерцателна е живописта на Живка, толкова енергична и експанзивна е тази на Стилияна. Гледайки картините на Узунова, зрителят усеща една напрегната, задъхана образност, накъсана от линии и детайли, които сякаш препускат, прескачат се, състезават се за вниманието на зрителя. Самата техника на работа на Стилияна подпомага целите, които тя се стреми да постигне. Използвайки масло, акрил, пастел, акварелни разливания, напластявания, тя успява да постигне една динамика и размах на щриха, уравновесявайки ги в същия момент чрез задълбаване в детайла и експеримент с миниатюризацията и натрупването.

Варненската публика ще има изключителното удоволствие и привилегия да бъде зрител на това специално преживяване. Различни са посоките на творческите търсения, различни са посоките на живота на двете авторки, но в същия момент тези посоки се пресичат по един или друг начин във времето и пространството, създавайки една трайна връзка, едно дългогодишно приятелство, устояло на превратностите на съдбата, типични за всеки един човешки живот. Откриването с участието на авторките ще е на 14 март 2024 от 18:30 часа в салона на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8, Варна.

За авторите:

Живка Маринова е родена през 1979 година в град София. Завършва средното си образование в НУИИ “Акад. Илия Петров”, София през 1997 г. В периода 1997 - 2003 година изучава живопис в класа на акад. Светлин Русев в НХА, София. Живка има шест самостоятелни изложби и участия в множество сборни изложби и конкурси, някои от които: пленер и обща изложба „Мостовете на Балканите говорят“, гр. Берат, Албания (2014), съвместна изложба на преподаватели от НХА и Централната академия за изящни изкуства в Пекин „Пътят на коприната: От традицията към съвременността“, Имперски музей на изкуството гр. Пекин, Китай (2018) и др. Носител е на 7 национални награди, сред които Първа награда в Национална изложба „Пролетен салон“, Габрово (2024), Награда на СБХ в Национална изложба за изобразително изкуство, Сливен (2022), Голяма награда за живопис в Национален конкурс за живопис, скулптура и графика на „Алианц България” (2012), 3-та награда в Национален конкурс за млади художници, критици и куратори на МФ “Св. Св. Кирил и Методий” (2004) и др. Живее и работи в София.

Стилияна Узунова е родена през 1978 г. в София, България. През 2005 година завършва Национална Художествена Академия в София с магистърска степен в специалност "Книга, илюстрация, печатна графика" в класа на проф. Владислав Паскалев. Стилияна има осем самостоятелни изложби. Нейни творби са представяни в над 20 сборни изложби и са част от колекции в България, Англия, Германия, Швейцария, Белгия, Австралия, САЩ и др. Носител е на няколко национални и международни награди, сред които Награда на журито, ХГ „Илия Бешков“, Плевен, 9-то интернационално биенале на малките форми (2018), Резиденция в ателиетата на СБХ, Cite Internationale des Arts, Paris (2019), Селектирана в 15-то издание на Festival of Lights, Berlin (2019) с проектиране на творбата „От бъдещето“ на фасадата на Bode Museum, Награда на СБХ, ХГ „Христо Цокев“, Габрово, 2-ро национално триенале (2021), Номинация за живопис в национална изложба Лудогорие - Разград, ХГ „Илия Петров“, (2023) и др. Живее и работи в София.

От 1 ноември до 10 декември 2025 г. варненската Арт галерия Le Papillon ще представи пред ценителите в морската столица третото издание на кураторския проект "Диалози". От галерията определят събитието като "резултат от инициирана творческа провокация към няколко художника". С успешното представяне на първите две издания на проекта през 2023-та и 2024-та година, Арт галерия Le Papillon полага основите на нова традиция, обединяваща съвременни български творци от различни жанрове и поколения.

Проектът се затвърждава като успешна инициатива, преминаваща през няколко етапа – провокация, дискусия, тема, диалог, завършена творба, чиято кулминация е представяне на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1 ноември е и събитието, с което екипът на галерията е избрал да отбележи Деня на народните будители и осемнадесет години активно присъствие в изложбения културен календар.

Кураторският проект "Диалози" изразява една от основните мисии на галерията да предизвиква, посредничи и реализира диалог, както между самите творци, така и между творци и публика. В основата на концепцията му е заложена идеята галерията да провокира признати художници, разпознаваеми лица на българското съвременно визуално изкуство, като на всяко издание кани петима автора. Всеки от тях на свой ред избира събеседник за съвместен диалог, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В сформираните 5 диалогични двойки се разпознават имената на великолепни художници, чиято творческа енергия носи силен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и темите, избрани от всяка двойка за своеобразен живописно-скулптурен диалог:

"Архитектоника": Валентин Узунов – Станимир Видев

"Радостта от живота": Вихрони Попнеделев – Тереза Зиковска

"Гласът на безмълвието": Ивайло Мирчев - Димитър Чолаков

"Спонтанно съгласуване": Петринел Гочев – Лилияна Александрова

"Тя": Татяна Харизанова – Милена Младенова

"Всяка от изброените облечени в слово идеи предизвиква вербални разговори и мултиплицира синергията от креативната им вълна във въздействащи произведения", отбелязват от Арт галерия Le Papillon. Ето как представят от галерията всяка от творческите двойки, включени в тазгодишното издание на проект "Диалози". 

"Архитектоника" е темата, около която се движат абстрактните композиции на Станимир Видев и Валентин Узунов. Освен топлото многогодишно приятелство между двама искрени, търсещи постоянно нови хармонии художници, това което ги обединява са сложните тонове и полутонове, които създават. Живописта и на двамата автори е резултат от много стадии на добавяне, отнемане, натрупване, издраскване на поетапно положени слоеве маслени бои. И ако Валентин Узунов е разпознаваем с пастелния си колорит, решително, дори агресивно отнемане на горните пластове боя, то колорита на Станимир Видев е жизнерадостна джаз формация от пулсиращи топли и студени петна, когато пресъздава гледката от прозореца си. Творбите и на двамата създават внушението за направени на един дъх платна, но в действителност всяка от тях изминава дълъг работен процес с шпатула и разговори, за да ни нахрани с енергията на плътен, искрящ цвят. Хармонията им в стилизацията на сгради и фигури е забележителна, и платната им предизвикват екстаз и радост.

А "Радостта от живота" е обединяващата фраза за живописното състояние, което създават Вихрони Попнеделев и Тереза Зиковска. И ако общият тон от "Радостта от живота" за двамата е синият цвят, разложен от тюркоаз до ултрамарин, то сюжетите им се движат в различни посоки. Докато Вихрони пресъздава заобикалящият ни град, с неговите светлини и усещане за радостта и красотата на мига, то Тереза ни предлага пречистване и просветление с абстрактните си тюркоазено-кобалтово сини композиции. Радостта им прозира от страстта, с която рисуват. И ако при Вихрони е линеарно насочена, то при Тереза страстта е експресивна, бурна, необуздана.

Следващата двойка анализира тихия шум и минималистичния изказ. Или по-точно "Гласът на безмълвието" е темата, на която разговарят платната на Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков. И двамата не описват шума, а отгласа, който остава след него. Рисуват не липсата на звук, а присъствието на тишината след вятъра, след бурята, след като се отдръпне водата. Безмълвието на Чолаков е минерално, пластово, изпълнено с история и материя. Това на Мирчев е ефирно, мимолетно, като спомен, който може да се разсее с едно подухване. Цветоветe на Чолаков са релефни, плътни, не отразяват светлината, а сякаш я излъчват. У Мирчев безмълвието е интимно, лирично и носталгично - замъглени пейзажи, като че ли на прага на изчезване. Те не са архетипи, а спомени. Безмълвието тук е това на споделения, но вече забравен миг, на недоизказаната мисъл. Безмълвието е вътрешно състояние, то е леко листо понесено от вятъра, то е пауза между два удара на сърцето.

При Петринел Гочев и Лилияна Александрова "Спонтанно съгласуване" се получава не за първи път. Артисти, определящи се като "от една кръвна група по отношение на светоусещане, въпреки крайните им различия в житейски план." Петринел вярва, че двамата имат нещо близко в усещането за образ и "всеки от нас обича да претворява парчета от дните около нас." За участието си в проект Диалози и партньорството му с Лилияна Александрова той казва: "Това ни събира като художници от една кръвна група. И все пак всеки от нас е толкова различен от другия колкото различни са животите ни. Нейната чувствителност към детайла, умението и да намира вълнуващо значение в обикновени сюжети, които човек би подминал без да види пулсиращия в тях живот – всичко това предизвиква истински интереса ми да работим в общо поле, но същевременно да запазим пълна необвързаност в подход и теми. Съгласуване за присъствие в едно общо поле на взаимодействие, чрез опазване един от друг тайната на породения образ – това аз наричан Спонтанно съгласуване. Предизвикателството си струва." Същата лекота и непринуденост се усеща и при споделеното от Лилияна, относно участието й в проекта: "Въпреки крайните ни различия в житейски план, откривам една и съща нишка да преминава през творчеството ни, сякаш се намираме в общ нюанс от целия безкраен спектър на това, което е възможно да се създаде. В някои от работите на Петринел откривам подобно звучене на това, което цял живот съм търсила и ме е пленявало и към което влагам цялото си усилие, за да го дефинирам и пресъздам."

Вечната тема за женското начало и нежността, което внушава нейната природа, обобщено в лаконичното "Тя", са избрали за своя диалог Татяна Харизанова и Милена Младенова. Боравещи добре с графичното си линеарно изобразяване на форми и силуети, със силата на цветовете, в своето творчество и двете авторки често залагат на ярки, силни цветови комбинации, когато става дума за живопис. В скулптурата и двете извеждат формата до стилизирани обеми, създаващи емоционално категорично присъствие. Тук, в Диалози, са избрали въздействието на монохромната гама. Татяна Харизанова искрено, почти символно и щрихово изгражда своите женски образи в графичен минималистичен изказ на линията в разпознаваемия си стил. Пластичния й език е основан на рисунката и контраста, на противопоставянето между светли и тъмни зони. Чрез разкриване на напластените багрени слоеве, текстурата на живописния слой в монохромните й платна създава плътност на образа и солидно присъствие. Линията, изследвайки житейски преживявания, вихъра на емоциите, пулсацията на мислите, оставя както отпечатък в маслото, така и в съзнанието на зрителя. И като съвсем естествено продължение на фигуралната живопис на Татяна тази линия преминава и извайва мраморните фигури на Милена. Младата авторка превръща студенината на мрамора в триизмерна фигура с меки плавно преливащи обли обеми, придавайки му нежно излъчване и усещане за топлота и близост. Милена изобразява женското тяло почти идолно в творбата "Отражение", където "Тя" е събирателен образ, а женското тяло е обект на вдъхновение, съзерцание, изследване.

Изложбата ще бъде открита на 1 ноември, от 17 часа, в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon. "Заповядайте да споделите нашия празник, който е и празник на всички последователи на нашата дейност, автори с които работим и почитатели на стойностно изкуство! Освен на картините и скулптурите, резултат от "Диалози"-те между художниците, имаме и честта и възможността да се насладим на няколко музикални изпълнения - произведения на български композитори в изпълнение на Георги Черкин и лауратите на Международни Флейтов Конкурс - Асиа Сокол и Мина Кирилова", допълват от галерията.

Експозицията може да бъде разгледана до 10 декември 2025 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта на Le Papillon Art Gallery - artpapillon.com