Две дами представят творби в галерия Ларго 

В средата на „женския“ месец март галерия Ларго ще представи една специална изложба. Съвместна изява ще имат две специални жени, чийто житейски път се преплита още от ранното им детство - Живка Маринова и Стилияна Узунова. Експозицията се нарича „Посоки“ и маркира чрез образи и цвят посоките на живота на двете авторки.

Родени в София, Стилияна и Живка са приятелки от деца. Те са съученички в художествената гимназия, после са състудентки в Националната Художествена Академия в София. Свързани са не само с крепко приятелство, но и с професионално такова – от доста години двете авторки работят в екип като професионални художник-гримьори в няколко български риалити формата. За първи път обаче двете авторки се подготвят и ще представят съвместна изложба, специално по покана на галерия Ларго.

Двете художнички показват коренно различно творчество – като начин на работа, като стил и тематика, като себеизразяване. Живописта на Живка е бяла, светла, монохромна. При нея откриваме един непрекъснат стремеж за изчистване на образността, задълбаване в атмосферата и емоционалното преживяване чрез избягване на детайла, обобщаване на формите. Художествените похвати на Маринова „закотвят“ визуалните послания здраво в най-добрите образци на класическата маслена живопис. В картините й има мечтателност, спокойствие и съзерцателност. Предимно пейзажи, творбите на Живка сякаш са застинал миг в безкрайността на времето, сякаш са мимолетен отпечатък от безкрайната многоликост на вселената.

И ако картините на Живка са като „затаено, спряло в гърдите ни дихание“, то творбите на нейната приятелка Стилияна Узунова са като един шемет, вихър, като „възторжен вик, повторен и усилен многократно от ехото“. Защото колкото спокойна и съзерцателна е живописта на Живка, толкова енергична и експанзивна е тази на Стилияна. Гледайки картините на Узунова, зрителят усеща една напрегната, задъхана образност, накъсана от линии и детайли, които сякаш препускат, прескачат се, състезават се за вниманието на зрителя. Самата техника на работа на Стилияна подпомага целите, които тя се стреми да постигне. Използвайки масло, акрил, пастел, акварелни разливания, напластявания, тя успява да постигне една динамика и размах на щриха, уравновесявайки ги в същия момент чрез задълбаване в детайла и експеримент с миниатюризацията и натрупването.

Варненската публика ще има изключителното удоволствие и привилегия да бъде зрител на това специално преживяване. Различни са посоките на творческите търсения, различни са посоките на живота на двете авторки, но в същия момент тези посоки се пресичат по един или друг начин във времето и пространството, създавайки една трайна връзка, едно дългогодишно приятелство, устояло на превратностите на съдбата, типични за всеки един човешки живот. Откриването с участието на авторките ще е на 14 март 2024 от 18:30 часа в салона на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8, Варна.

За авторите:

Живка Маринова е родена през 1979 година в град София. Завършва средното си образование в НУИИ “Акад. Илия Петров”, София през 1997 г. В периода 1997 - 2003 година изучава живопис в класа на акад. Светлин Русев в НХА, София. Живка има шест самостоятелни изложби и участия в множество сборни изложби и конкурси, някои от които: пленер и обща изложба „Мостовете на Балканите говорят“, гр. Берат, Албания (2014), съвместна изложба на преподаватели от НХА и Централната академия за изящни изкуства в Пекин „Пътят на коприната: От традицията към съвременността“, Имперски музей на изкуството гр. Пекин, Китай (2018) и др. Носител е на 7 национални награди, сред които Първа награда в Национална изложба „Пролетен салон“, Габрово (2024), Награда на СБХ в Национална изложба за изобразително изкуство, Сливен (2022), Голяма награда за живопис в Национален конкурс за живопис, скулптура и графика на „Алианц България” (2012), 3-та награда в Национален конкурс за млади художници, критици и куратори на МФ “Св. Св. Кирил и Методий” (2004) и др. Живее и работи в София.

Стилияна Узунова е родена през 1978 г. в София, България. През 2005 година завършва Национална Художествена Академия в София с магистърска степен в специалност "Книга, илюстрация, печатна графика" в класа на проф. Владислав Паскалев. Стилияна има осем самостоятелни изложби. Нейни творби са представяни в над 20 сборни изложби и са част от колекции в България, Англия, Германия, Швейцария, Белгия, Австралия, САЩ и др. Носител е на няколко национални и международни награди, сред които Награда на журито, ХГ „Илия Бешков“, Плевен, 9-то интернационално биенале на малките форми (2018), Резиденция в ателиетата на СБХ, Cite Internationale des Arts, Paris (2019), Селектирана в 15-то издание на Festival of Lights, Berlin (2019) с проектиране на творбата „От бъдещето“ на фасадата на Bode Museum, Награда на СБХ, ХГ „Христо Цокев“, Габрово, 2-ро национално триенале (2021), Номинация за живопис в национална изложба Лудогорие - Разград, ХГ „Илия Петров“, (2023) и др. Живее и работи в София.

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска "Къси разкази". Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники.

Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан Радичков.

Те не са илюстрации по конкретни разкази, а свободни визуални интерпретации, водени от атмосферата, образността и човешката дълбочина в творчеството им. Авторката споделя, че се стреми "да улови състоянията, в които думите стават образи, а образите – усещания".

"Къси разкази" проследява интереса на Пеловска към фигуративността, към мълчаливите жестове и към емоционалните нюанси на човешкото присъствие. Въгленът и смесените живописни техники ѝ позволяват да създава визуални "разкази", в които зрителят открива както познатото, така и недоизказаното.

Повече за вдъхновението си при създаване на творбите, разказва Миряна в интервю пред Нина Локмаджиева. 

"Идеята от много време е в мен, защото любовта към късия разказ я имам от малка, а и като дете съм израснала при баба и дядо в село Красен, Добричко.

Това е селото, в което Йовков е живял и работил дълги години. "Вечери в Антимовския хан" са написани в нашето село, както и разказът за Албена и други емблематични негови произведения.

Самият Антимовски хан е в селото. Някога съм играла покрай него. Познавам наследниците на персонажите, за които се разказва в книгите на Йовков, някои са дори от моето семейство, макар и прадядовци, и прабаби. Моята баба ми е разказвала много за Йовков и за тази Албена, която също е била реално съществуваща личност, макар че не се е казвала така.

Това вълшебство да събереш толкова много емоция в толкова малко разстояние от време, каквото е късият разказ, много приляга на моя маниер на рисуване.

Аз рисувам експресивно, доста бързо изливам емоцията върху листа и някак като внушения, като въздействия върху зрителя или върху четящия са много сходни възприятията.

А исках рано или късно да посветя една серия от творби на Йовков, също и на Радичков, който пък като творчество познавам благодарение на майка ми, Мария Пеловска, която е писателка и поетеса, и дълги години покрай нея нямаше как да не възпитам у себе си любов към това изкуство".

На въпрос какво би искала да почувстват зрителите, когато разглеждат нейните творби, Миряна отговаря: "Да си спомнят разни неща. Аз до голяма степен съм вдъхновена от действителни събития, които помня. Да не забравят да се вгледат в човека до себе си. Да не забравят, че не сме само ние. Че всеки носи някаква житейска история в себе си. Много житейски истории остават неразказани, ние никога не разбираме достатъчно за хора, които са около нас, за хора, които си мислим, че познаваме. Или за такива, които не познаваме и не сме виждали. Затова, когато зрителите гледат творбите ми, аз се надявам да наведа техните мисли към това - да си спомнят за чисто човешките, малки и простички неща, които изпълват душата ни и я правят такава, каквато е". 

Изложбата "Къси разкази" представя нов етап в творческото развитие на авторката и кани публиката да влезе в света на тихите, деликатни и емоционални визуални истории. "Аз си я представям като край и начало - тя разделя два етапа от живота ми. Аз съм на 40 години и приключвам с някои неща. Мисля, че започва нов период в съществуването ми, в работата ми - доста по-уверена и по-сигурна съм в това, което искам да правя, без да се притеснявам от предразсъдъците, които съм имала като по-млад и по-неуверен автор. Мисля, че тази изложба ще е ключов момент и в личен, и в творчески план, за мен", обобщава Пеловска.

Миряна Пеловска е родена през 1984 г. в град Добрич. През 2003 г. завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. През 2010 г. получава диплома за бакалавър от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" в специалност "Педагогока по изобразително изкуство".

От 2008 г. до 2012 г. работи като учител по рисуване в Частно училище по българска култура "Цар Симеон 1" – село Сладка вода, а от 2014 г. до днес продължава да преподава в НУИ "Добри Христов" Варна , като учител в специалност "Изящни изкуства".

През 2015 г. е приета за член на Сдружението на варненските художници, а през 2016 г. взема наградата за "Млад автор на Варна" по време на групова изложба на сдружението, състояла се в галерия "Графит". През годините участва в множество сборни изложби, а през 2017 г. открива първа самостоятелна изложба - "Нереални пространства" в Галерия "Графит" - Варна. От 01.2019 г. до 06.2020 г. е назначена на длъжността временно изпълняващ зам.-директор на НУИ "Добри Христов" - Варна.

Работи в сферата на рисунката, илюстрацията и живописта. Взема активно участие в културният живот на Варна. Подкрепя множество проекти и дейности, свързани с изкуството и културата, особено такива, насочени към деца и младежи и тяхното приобщаване. През 2020 г. създава в партньорство с колегата си Георги Кенаров "Ателието", пространство за изкуство в подкрепа на млади и начинаещи автори в сферата на визуалните изкуства и работа с деца.

През 2023 г. получава награда на Община Варна и Сдружение на художниците Варна на Годишната изложба на сдружението "Св. Лука".