Експозиция "Диалози" открива Арт галерия Le Papillon

Екипът на арт галерия Le Papillon отправя творческа провокация към няколко художника, воден от убеждението, че "В диалога хората получават прозрения, които просто не могат да бъдат постигнати индивидуално", както гласи сентенцията на Питър Сенги. В резултат се ражда експозицията "Диалози", която ще бъде открита днес - 1 ноември, навръх Деня на народните будители, от 18 часа. Със събитието арт галерия Le Papillon отбелязва и своите 16 години изложбена дейност.

"Отдавна заплануваният кураторски проект изразява една от основните мисии на галерията да предизвиква, посредничи и реализира диалог, както между самите творци, така и между творци и публика. Осигурявайки творческа среда за разговори, галерията стимулира както мисълта, така и сетивността, защото в провеждането на диалог се убеждаваме, че са важни не толкова въпросите, а отговорите и реакциите."

С тази инициатива галерията провокира признати художници, като всеки от тях избира своя събеседник за съвместен диалог, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В така сформираните 5 диалогични двойки по различни теми се разпознават имената на великолепни художници, чиято творческа енергия носи силен заряд.

В настоящото първо издание на „Диалози“ участници са: Атанас Хранов – Милко Божков, Валентин Ангелов – Цанко Цанков, Васил Василев – Красимир Русев, Михаил Лалов – Васил Стоев, Христо Йотов – Николай Алексиев.

"Диалогът в основното си значение е разговор между двама или повече събеседници на конкретна тема при пълна равнопоставеност. В действителност желанието на галерията да инициира действие, тласък, творческа мотивация в художници с огромен и мощен потенциал, предизвика не само множество вербални разговори между самите творци, между галерията и участниците, но и мултиплицира синергията от креативната им вълна в силно въздействащи произведения. Защото диалогът е по-важен от консенсуса и в диалога с другите можем да намерим себе си, излизайки от собствените си човешки граници. И ако на пръв поглед тези диалози са съставени от паралелни монолози, то усещането за разговор, макар и проведен на изящния език на цвета и четката, присъства убедително", отбелязват от Арт галерия Le Papillon.

"На основа разговорите между всеки двама в петте дискутиращи двойки художници се оформиха няколко теми. „Ръцете“ е общата опорна точка в скулптурно-живописния диалог между Атанас Хранов и Милко Божков. Библейският сюжет, тема на силно въздействащите картини на Христо Йотов, се противопоставя на абстрактните композиции на Николай Алексиев. Двамата анализират контрапунктите на посланието, живописността, повествованието и съдържанието срещу интуитивната първичност на цвета, формата, ритъма и композицията, когато използват различен подход в живописта. На сакрална тема е и дискусията между Васил Василев и Красимир Русев, в която Васил сътворява Ева, докато Красимир Русев, също провокиран от библейското докосване разглежда модерна интерпретация на „4 ангели в бедствие“. Ангелите присъстват и в избраната за живописен двубой тема между Валентин Ангелов и Цанко Цанков. Сакралната и ефимерна тематика е обогатена от музикални хармонии, създадени във фина и ювелирна детайлност, където ангелите са или като съновидения или са божествения инструмент, създаващ цветни съзвучия и мелодичност. Вечна е и темата за любовта и преклонението на човека към природата в нейната жизнена еманация, която пресъздават чрез ярки и контрастни абстракции Михаил Лалов и Васил Стоев. Цветът е основен носител на емоциите и мислите, владеещи твореца, но пречупен през друг съзидателен поглед на сътворяващия нови форми, произходни и обобщени в абстрактни композиции на живата или неживата природа", разказват още от галерията.

"Диалогът е безкраен разговор, както е безкрайно многообразието на гледни точки и аргументи, с които ние можем да участваме в един умен разговор. Диалогът не може да бъде разделен на части, защото е безкраен, а безкрайното няма среда. Тези особености на диалога дават повод на Карл Ясперс да каже, че великите философи водят диалог в голямото време на историята. Затова и ние можем да оприличим историята на човешката култура на един разговор с вариации върху вечни въпроси, по които разсъждават емблематични със своето изкуство творци. Будителската дейност на галерията с човешкия си потенциал, но и с този на артистите, свързани с нея, се изразява в стремежа да стимулира и да развива сетива за естетически норми в публиката, като представя и разпространява стойностно изкуство", обобщават от Арт галерия Le Papillon.

Изложбата "Диалози" може да бъде посетена в изложбените зали на Арт галерия Le Papillon до 19 ноември. Експозицията може да бъде разгледана и онлайн на сайта на галерията - artpapillon.com

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска "Къси разкази". Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники.

Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан Радичков.

Те не са илюстрации по конкретни разкази, а свободни визуални интерпретации, водени от атмосферата, образността и човешката дълбочина в творчеството им. Авторката споделя, че се стреми "да улови състоянията, в които думите стават образи, а образите – усещания".

"Къси разкази" проследява интереса на Пеловска към фигуративността, към мълчаливите жестове и към емоционалните нюанси на човешкото присъствие. Въгленът и смесените живописни техники ѝ позволяват да създава визуални "разкази", в които зрителят открива както познатото, така и недоизказаното.

Повече за вдъхновението си при създаване на творбите, разказва Миряна в интервю пред Нина Локмаджиева. 

"Идеята от много време е в мен, защото любовта към късия разказ я имам от малка, а и като дете съм израснала при баба и дядо в село Красен, Добричко.

Това е селото, в което Йовков е живял и работил дълги години. "Вечери в Антимовския хан" са написани в нашето село, както и разказът за Албена и други емблематични негови произведения.

Самият Антимовски хан е в селото. Някога съм играла покрай него. Познавам наследниците на персонажите, за които се разказва в книгите на Йовков, някои са дори от моето семейство, макар и прадядовци, и прабаби. Моята баба ми е разказвала много за Йовков и за тази Албена, която също е била реално съществуваща личност, макар че не се е казвала така.

Това вълшебство да събереш толкова много емоция в толкова малко разстояние от време, каквото е късият разказ, много приляга на моя маниер на рисуване.

Аз рисувам експресивно, доста бързо изливам емоцията върху листа и някак като внушения, като въздействия върху зрителя или върху четящия са много сходни възприятията.

А исках рано или късно да посветя една серия от творби на Йовков, също и на Радичков, който пък като творчество познавам благодарение на майка ми, Мария Пеловска, която е писателка и поетеса, и дълги години покрай нея нямаше как да не възпитам у себе си любов към това изкуство".

На въпрос какво би искала да почувстват зрителите, когато разглеждат нейните творби, Миряна отговаря: "Да си спомнят разни неща. Аз до голяма степен съм вдъхновена от действителни събития, които помня. Да не забравят да се вгледат в човека до себе си. Да не забравят, че не сме само ние. Че всеки носи някаква житейска история в себе си. Много житейски истории остават неразказани, ние никога не разбираме достатъчно за хора, които са около нас, за хора, които си мислим, че познаваме. Или за такива, които не познаваме и не сме виждали. Затова, когато зрителите гледат творбите ми, аз се надявам да наведа техните мисли към това - да си спомнят за чисто човешките, малки и простички неща, които изпълват душата ни и я правят такава, каквато е". 

Изложбата "Къси разкази" представя нов етап в творческото развитие на авторката и кани публиката да влезе в света на тихите, деликатни и емоционални визуални истории. "Аз си я представям като край и начало - тя разделя два етапа от живота ми. Аз съм на 40 години и приключвам с някои неща. Мисля, че започва нов период в съществуването ми, в работата ми - доста по-уверена и по-сигурна съм в това, което искам да правя, без да се притеснявам от предразсъдъците, които съм имала като по-млад и по-неуверен автор. Мисля, че тази изложба ще е ключов момент и в личен, и в творчески план, за мен", обобщава Пеловска.

Миряна Пеловска е родена през 1984 г. в град Добрич. През 2003 г. завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. През 2010 г. получава диплома за бакалавър от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" в специалност "Педагогока по изобразително изкуство".

От 2008 г. до 2012 г. работи като учител по рисуване в Частно училище по българска култура "Цар Симеон 1" – село Сладка вода, а от 2014 г. до днес продължава да преподава в НУИ "Добри Христов" Варна , като учител в специалност "Изящни изкуства".

През 2015 г. е приета за член на Сдружението на варненските художници, а през 2016 г. взема наградата за "Млад автор на Варна" по време на групова изложба на сдружението, състояла се в галерия "Графит". През годините участва в множество сборни изложби, а през 2017 г. открива първа самостоятелна изложба - "Нереални пространства" в Галерия "Графит" - Варна. От 01.2019 г. до 06.2020 г. е назначена на длъжността временно изпълняващ зам.-директор на НУИ "Добри Христов" - Варна.

Работи в сферата на рисунката, илюстрацията и живописта. Взема активно участие в културният живот на Варна. Подкрепя множество проекти и дейности, свързани с изкуството и културата, особено такива, насочени към деца и младежи и тяхното приобщаване. През 2020 г. създава в партньорство с колегата си Георги Кенаров "Ателието", пространство за изкуство в подкрепа на млади и начинаещи автори в сферата на визуалните изкуства и работа с деца.

През 2023 г. получава награда на Община Варна и Сдружение на художниците Варна на Годишната изложба на сдружението "Св. Лука".