Галерия A&G Art Meeting представя изложбата "Giclée+" на Милко Божков

Варненската галерия A&G Art Meeting открива сезон 2024-та с интересна експозиция – „Жикле+“ на художника Милко Божков. Ще бъдат представени подбрани творби от различни периоди в разнообразна техника, представени като giclée и дорисувани на ръка. Някои от тях все още не са показвани във Варна.

"Giclée" е общоприет термин, описващ технология за висококачествени принтове на художествени произведения или фотографии, използвайки професионален мастилено-струен печат върху архивни материали (100% памук или др.) и качествени архивни пигментни мастила. "Ако приемем, че изображението е от качествен цифров източник, giclée отпечатъкът ще има изключителна яснота и фантастична дълбочина на цветовете, далеч надминавайки качеството на стандартен фотографски или литографски печат", уточняват от галерията.

"За да се осигури оптимално възпроизвеждане на печат, всяко изображение е индивидуално цветово балансирано и коригирано, за да съответства точно на оригиналното произведение по отношение на тона, яснотата и детайлите. За напълно идентичното възпроизвеждане на художествени произведения използваме най-качествените архивни 100% памучни хартии на Hahnemühle" – обяснява издателят Методий Петриков.

Giclée арт принтовете на картини на Милко Божков са с музейно качество и могат да запазят напълно оригиналните си цветове поне 150–200 години.

Част от изображенията са чисти принтове, а други репродукции, те са доработени – авторът е рисувал върху памучната основа на принта, без да променя изцяло визията и смисъла на творбите. Това добавя допълнително значение към картините чрез използване на акрил, акварел, маслен пастел, цветни моливи, на места и перфорация. По този начин всички дорисувани принтове се превръщат в напълно нови оригинали, с доразвити и обогатени първоначални идеи.

"Художникът има това качество - да помни как точно е нарисувал всяка своя творба – помня ги всички четка по четка. Опитах се да вляза отново в този мисловен и емоционален процес и да добавя още нещо към него, така че тези, които са виждали картините, да намерят нещо ново, което да ги заинтригува" – споделя Милко Божков.

По време на откриването на „Жикле+“ ще бъде представен и новоиздаденият албум на художника. Той е луксозен, двуезичен - на български и английски език, и включва 135 творби на Милко Божков от ученическите му години до наши дни. Подборът на произведенията е направен от поета Борис Христов и издателя Методий Петриков, дизайнът е на Иван Домузчиев, фотографиите на картините са основно на Росен Донев, с отделни фотографии участват Николай Трейман и Стефан Каменов. Автор на встъпителното есе е Елица Терзиева, публикувани са и текстове на Борис Христов, Красимир Илиев, Румен Серафимов, Методий Петриков и на самия Милко Божков.

Откриването е на 20 март, сряда, от 18 часа в A&G Art Meeting на ул.“Любен Каравелов“ 8 във Варна.

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.