Годишна сборна изложба живопис и скулптура представя Арт Галерия Le Papillon

За 16-а поредна година варненската Арт Галерия Le Papillon организира традиционната си годишна сборна изложба. Ентусиастите от галерията обясняват последователната си отдаденост на изкуството със сентенцията на Рейчъл Ромеро:

"Това е магията - да караш нещата да се случват, защото искаш те да са истински". 

По традиция сборната годишна изложба се открива в навечерието на Коледните празници, тази година вернисажът е на 12 декември. Експозицията, озаглавена „Привидно истинско“, може да бъде разгледана до 23 януари. Тя включва най-новите произведения на автори, с които галерията работи обичайно или през 2022-ра представя за пръв път в своето пространство. Това са някои от най-вълнуващите съвременни български художници и скулптори, уверяват от Арт Галерия Le Papillon.

Традиционно темите, които галерията поставя за този годишен културен обзор, са насочени двупосочно, провокиращи едновременно творческия импулс на поканените автори и асоциативната мисъл на зрителя.

„Привидно истинско“ е словосъчетание, което лесно обобщава въздействието на визуалното изкуство. Привидно истинска е реалността, която творците създават с богатите изразни средства на живописта било то като цвят, форми, стилизации на фигури, за да предизвикат чувства, размисъл, вглъбяване дори в собствените ни усещания и съждения. Това е опит да надникнем зад буквалното и очевидното, опит да потърсим отвъд първоначалното изображение. Това е провокация да погледнем от друг ъгъл, дори отвъд нашите граници и традиционни реакции, с различен подход и нагласа, за да разширим собствените си хоризонти. Нима произведение на изкуството не може да бъде възприемано по-истинско от реалността? Нима реалността, която предлага една картина не дава повече живот и истини от реалността, която ни заобикаля, често превзета от фалша? А не е ли смисълът на стойностното изкуство именно това – развивайки сетивност, асоциативна мисъл и нестандартен поглед да предизвика различни интерпретации, провокирани, в случая, от колекцията от истински привидности. И ако с категорията „привидно“ се обозначава външност, на пръв поглед лесно разбираема, но в същността си различна и изненадваща, то не е ли това една от многото функции на визуалното изкуство? След първоначалното възприемане на образа, то той да продължи да живее в съзнанието и в душата на зрителя. Това може да бъде постигнато не само чрез абстрактното му изражение, където въображението на наблюдателя доизгражда творбата, базирайки се на собствените си интелект, емоционалност, фантазия и опит. Привидно истинско би могло да бъде и всяко реалистично произведение, където по презумпция съзнанието бързо възприема конкретните реални обекти, изхождайки от тяхната позната функционалност, но много често малък предмет или детайл, подсказват за друга семантика, недоразказана история и препращат съзнанието на съвсем различно място", споделят от галерията.

Една от целите на изложбата е да предизвиква разчупване на граници и предразсъдъци, надстрояване на разбиранията, включително обогатяване с нови знания и опит. "Мисията на изкуството е възпитавайки естетически и нравствени норми, да стимулира, развива и държи будна интелектуалната и духовната страна на нашата природа, за да сме пълноценни, по-съвършени индивиди с ползотворно влияние за всички и всичко, което ни заобикаля. А когато изкуството е стойностно, винаги предизвиква вълнения и размисли, доставя естетическа наслада за сетивата, но и безбрежен полет на въображението. Ако общуването с картина или скулптура помогне на зрителя дори малко да надскочи собствените си разбирания за хармонии, чувствителност за цветови нюанси, установени вкусове и виждания за форми и структури, то една от функциите на галерията е осъществена", категорични са от Арт Галерия Le Papillon.

Това, което прави Сборната Годишна Изложба на Арт Галерия Le Papillon различна и толкова любима за ценителите на изкуството, е палитрата от голям брой безспорно талантливи и доказани автори, утвърдени творци, всеки събрал себе си и своята емоционалност в една творба. В резултат се получава силна селекция от високо стойностни произведения на изкуството, които вълнуват със своята искреност, откровеност и лична енергия. Достатъчно любопитна и обширна, тя дава възможност на авторите да проектират своето въображение и вътрешен свят в създадените от тях картини и скулптури.

"Затова и тази година подбраните 88 участници са личности със забележимо присъствие в българската култура, създаващи ценности и очертаващи параметрите на българското изкуство, намерили признание у нас, същевременно добре поставени и на художествените сцени по света. Те ще ни покажат най-новите си творби, изпълнени в маслени бои, акварел, акрил, бронз, керамика и смесена техника – сюрреалистични, реалистични, абстрактни композиции, наситени както с богата символика, в различни направления, но всички до една откровени и въздействащи. Изложбата е динамична, а голяма част от авторите представяме с повече от една творба, като експозицията ще се допълва с новопристигнали произведения до самия й край. Това я прави вълнуваща и интригуваща", уточняват от Арт Галерия Le Papillon.

Ето участниците в настоящата изложба:

Живопис – Ада Бреедвелт, Албена Коева, Александър Петров-Лавандулата, Андриан Бекяров, Анета Яламова, Атанас Парушев-Шока, Атанас Хранов, Аршак Нерсисян, Валентин Ангелов, Валентин Узунов, Валери Ценов, Валери Чакалов, Васил Василев, Веселин Начев, Володя Кенарев, Георги Йорданов, Геракси Гераксиев,  Гергана Лалова, Десислава Минчева, Деян Веков, Димитър Буюклийски-Мичи, Димитър Генчев, Димитър Тумбалов, Димитър Чолаков, Долорес Дилова, Елена Стоева, Живко Мутафчиев, Ивайло Мирчев, Иван Велчев-Йово, Иван Кирков, Иван Обретенов, Иван Стратиев, Иван Шишков, Йоан Левиев, Калия Калъчева, Карол Пере, Кирил Митовски, Любен Генов, Мариела Димитрова-Мара, Мариана Маринова, Марина Богданова, Мария Чакърова, Месрур Сабит, Милен Маринов, Милко Божков, Михаил Лалов, Михалис Гарудис, Надя Станчева, Наташа Тихолова, Нели Ценова, Николай Стоев, Николай Тихолов, Петя Денева, Петя Танева, Пламен Монев, Ралица Савова, Ралица Стоицева, Росен Кръстев, Светла Косева, Светлана Миладич, Севда Потурлян, Снежана Славова, Станимир Видев, Станислав Вардев, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Татяна Харизанова, Христо Йотов, Цанко Цанков, Цветелина Максимова, Чавдар Вълов, Чезаре Нови.

Скулптура – Адриана Добрева, Валентин Старчев, Венцислав Марков, Галин Малакчиев, Георги Марков,  Георги Чапкънов, Григор Мицев, Емануил Нинов, Емил Попов, Любомир Вутов, Миряна Генчева, Никола Колев, Павел Койчев, Пенка Никова, Спартак Дерменджиев, Христо Христов.

Изложбата е част от „Годишна програма на Арт Галерия Папийон“, подкрепена от Национален фонд „Култура“ към Министерство на Културата.

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.