Годишна сборна изложба живопис и скулптура представя Арт Галерия Le Papillon

За 16-а поредна година варненската Арт Галерия Le Papillon организира традиционната си годишна сборна изложба. Ентусиастите от галерията обясняват последователната си отдаденост на изкуството със сентенцията на Рейчъл Ромеро:

"Това е магията - да караш нещата да се случват, защото искаш те да са истински". 

По традиция сборната годишна изложба се открива в навечерието на Коледните празници, тази година вернисажът е на 12 декември. Експозицията, озаглавена „Привидно истинско“, може да бъде разгледана до 23 януари. Тя включва най-новите произведения на автори, с които галерията работи обичайно или през 2022-ра представя за пръв път в своето пространство. Това са някои от най-вълнуващите съвременни български художници и скулптори, уверяват от Арт Галерия Le Papillon.

Традиционно темите, които галерията поставя за този годишен културен обзор, са насочени двупосочно, провокиращи едновременно творческия импулс на поканените автори и асоциативната мисъл на зрителя.

„Привидно истинско“ е словосъчетание, което лесно обобщава въздействието на визуалното изкуство. Привидно истинска е реалността, която творците създават с богатите изразни средства на живописта било то като цвят, форми, стилизации на фигури, за да предизвикат чувства, размисъл, вглъбяване дори в собствените ни усещания и съждения. Това е опит да надникнем зад буквалното и очевидното, опит да потърсим отвъд първоначалното изображение. Това е провокация да погледнем от друг ъгъл, дори отвъд нашите граници и традиционни реакции, с различен подход и нагласа, за да разширим собствените си хоризонти. Нима произведение на изкуството не може да бъде възприемано по-истинско от реалността? Нима реалността, която предлага една картина не дава повече живот и истини от реалността, която ни заобикаля, често превзета от фалша? А не е ли смисълът на стойностното изкуство именно това – развивайки сетивност, асоциативна мисъл и нестандартен поглед да предизвика различни интерпретации, провокирани, в случая, от колекцията от истински привидности. И ако с категорията „привидно“ се обозначава външност, на пръв поглед лесно разбираема, но в същността си различна и изненадваща, то не е ли това една от многото функции на визуалното изкуство? След първоначалното възприемане на образа, то той да продължи да живее в съзнанието и в душата на зрителя. Това може да бъде постигнато не само чрез абстрактното му изражение, където въображението на наблюдателя доизгражда творбата, базирайки се на собствените си интелект, емоционалност, фантазия и опит. Привидно истинско би могло да бъде и всяко реалистично произведение, където по презумпция съзнанието бързо възприема конкретните реални обекти, изхождайки от тяхната позната функционалност, но много често малък предмет или детайл, подсказват за друга семантика, недоразказана история и препращат съзнанието на съвсем различно място", споделят от галерията.

Една от целите на изложбата е да предизвиква разчупване на граници и предразсъдъци, надстрояване на разбиранията, включително обогатяване с нови знания и опит. "Мисията на изкуството е възпитавайки естетически и нравствени норми, да стимулира, развива и държи будна интелектуалната и духовната страна на нашата природа, за да сме пълноценни, по-съвършени индивиди с ползотворно влияние за всички и всичко, което ни заобикаля. А когато изкуството е стойностно, винаги предизвиква вълнения и размисли, доставя естетическа наслада за сетивата, но и безбрежен полет на въображението. Ако общуването с картина или скулптура помогне на зрителя дори малко да надскочи собствените си разбирания за хармонии, чувствителност за цветови нюанси, установени вкусове и виждания за форми и структури, то една от функциите на галерията е осъществена", категорични са от Арт Галерия Le Papillon.

Това, което прави Сборната Годишна Изложба на Арт Галерия Le Papillon различна и толкова любима за ценителите на изкуството, е палитрата от голям брой безспорно талантливи и доказани автори, утвърдени творци, всеки събрал себе си и своята емоционалност в една творба. В резултат се получава силна селекция от високо стойностни произведения на изкуството, които вълнуват със своята искреност, откровеност и лична енергия. Достатъчно любопитна и обширна, тя дава възможност на авторите да проектират своето въображение и вътрешен свят в създадените от тях картини и скулптури.

"Затова и тази година подбраните 88 участници са личности със забележимо присъствие в българската култура, създаващи ценности и очертаващи параметрите на българското изкуство, намерили признание у нас, същевременно добре поставени и на художествените сцени по света. Те ще ни покажат най-новите си творби, изпълнени в маслени бои, акварел, акрил, бронз, керамика и смесена техника – сюрреалистични, реалистични, абстрактни композиции, наситени както с богата символика, в различни направления, но всички до една откровени и въздействащи. Изложбата е динамична, а голяма част от авторите представяме с повече от една творба, като експозицията ще се допълва с новопристигнали произведения до самия й край. Това я прави вълнуваща и интригуваща", уточняват от Арт Галерия Le Papillon.

Ето участниците в настоящата изложба:

Живопис – Ада Бреедвелт, Албена Коева, Александър Петров-Лавандулата, Андриан Бекяров, Анета Яламова, Атанас Парушев-Шока, Атанас Хранов, Аршак Нерсисян, Валентин Ангелов, Валентин Узунов, Валери Ценов, Валери Чакалов, Васил Василев, Веселин Начев, Володя Кенарев, Георги Йорданов, Геракси Гераксиев,  Гергана Лалова, Десислава Минчева, Деян Веков, Димитър Буюклийски-Мичи, Димитър Генчев, Димитър Тумбалов, Димитър Чолаков, Долорес Дилова, Елена Стоева, Живко Мутафчиев, Ивайло Мирчев, Иван Велчев-Йово, Иван Кирков, Иван Обретенов, Иван Стратиев, Иван Шишков, Йоан Левиев, Калия Калъчева, Карол Пере, Кирил Митовски, Любен Генов, Мариела Димитрова-Мара, Мариана Маринова, Марина Богданова, Мария Чакърова, Месрур Сабит, Милен Маринов, Милко Божков, Михаил Лалов, Михалис Гарудис, Надя Станчева, Наташа Тихолова, Нели Ценова, Николай Стоев, Николай Тихолов, Петя Денева, Петя Танева, Пламен Монев, Ралица Савова, Ралица Стоицева, Росен Кръстев, Светла Косева, Светлана Миладич, Севда Потурлян, Снежана Славова, Станимир Видев, Станислав Вардев, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Татяна Харизанова, Христо Йотов, Цанко Цанков, Цветелина Максимова, Чавдар Вълов, Чезаре Нови.

Скулптура – Адриана Добрева, Валентин Старчев, Венцислав Марков, Галин Малакчиев, Георги Марков,  Георги Чапкънов, Григор Мицев, Емануил Нинов, Емил Попов, Любомир Вутов, Миряна Генчева, Никола Колев, Павел Койчев, Пенка Никова, Спартак Дерменджиев, Христо Христов.

Изложбата е част от „Годишна програма на Арт Галерия Папийон“, подкрепена от Национален фонд „Култура“ към Министерство на Културата.

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска "Къси разкази". Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники.

Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан Радичков.

Те не са илюстрации по конкретни разкази, а свободни визуални интерпретации, водени от атмосферата, образността и човешката дълбочина в творчеството им. Авторката споделя, че се стреми "да улови състоянията, в които думите стават образи, а образите – усещания".

"Къси разкази" проследява интереса на Пеловска към фигуративността, към мълчаливите жестове и към емоционалните нюанси на човешкото присъствие. Въгленът и смесените живописни техники ѝ позволяват да създава визуални "разкази", в които зрителят открива както познатото, така и недоизказаното.

Повече за вдъхновението си при създаване на творбите, разказва Миряна в интервю пред Нина Локмаджиева. 

"Идеята от много време е в мен, защото любовта към късия разказ я имам от малка, а и като дете съм израснала при баба и дядо в село Красен, Добричко.

Това е селото, в което Йовков е живял и работил дълги години. "Вечери в Антимовския хан" са написани в нашето село, както и разказът за Албена и други емблематични негови произведения.

Самият Антимовски хан е в селото. Някога съм играла покрай него. Познавам наследниците на персонажите, за които се разказва в книгите на Йовков, някои са дори от моето семейство, макар и прадядовци, и прабаби. Моята баба ми е разказвала много за Йовков и за тази Албена, която също е била реално съществуваща личност, макар че не се е казвала така.

Това вълшебство да събереш толкова много емоция в толкова малко разстояние от време, каквото е късият разказ, много приляга на моя маниер на рисуване.

Аз рисувам експресивно, доста бързо изливам емоцията върху листа и някак като внушения, като въздействия върху зрителя или върху четящия са много сходни възприятията.

А исках рано или късно да посветя една серия от творби на Йовков, също и на Радичков, който пък като творчество познавам благодарение на майка ми, Мария Пеловска, която е писателка и поетеса, и дълги години покрай нея нямаше как да не възпитам у себе си любов към това изкуство".

На въпрос какво би искала да почувстват зрителите, когато разглеждат нейните творби, Миряна отговаря: "Да си спомнят разни неща. Аз до голяма степен съм вдъхновена от действителни събития, които помня. Да не забравят да се вгледат в човека до себе си. Да не забравят, че не сме само ние. Че всеки носи някаква житейска история в себе си. Много житейски истории остават неразказани, ние никога не разбираме достатъчно за хора, които са около нас, за хора, които си мислим, че познаваме. Или за такива, които не познаваме и не сме виждали. Затова, когато зрителите гледат творбите ми, аз се надявам да наведа техните мисли към това - да си спомнят за чисто човешките, малки и простички неща, които изпълват душата ни и я правят такава, каквато е". 

Изложбата "Къси разкази" представя нов етап в творческото развитие на авторката и кани публиката да влезе в света на тихите, деликатни и емоционални визуални истории. "Аз си я представям като край и начало - тя разделя два етапа от живота ми. Аз съм на 40 години и приключвам с някои неща. Мисля, че започва нов период в съществуването ми, в работата ми - доста по-уверена и по-сигурна съм в това, което искам да правя, без да се притеснявам от предразсъдъците, които съм имала като по-млад и по-неуверен автор. Мисля, че тази изложба ще е ключов момент и в личен, и в творчески план, за мен", обобщава Пеловска.

Миряна Пеловска е родена през 1984 г. в град Добрич. През 2003 г. завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. През 2010 г. получава диплома за бакалавър от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" в специалност "Педагогока по изобразително изкуство".

От 2008 г. до 2012 г. работи като учител по рисуване в Частно училище по българска култура "Цар Симеон 1" – село Сладка вода, а от 2014 г. до днес продължава да преподава в НУИ "Добри Христов" Варна , като учител в специалност "Изящни изкуства".

През 2015 г. е приета за член на Сдружението на варненските художници, а през 2016 г. взема наградата за "Млад автор на Варна" по време на групова изложба на сдружението, състояла се в галерия "Графит". През годините участва в множество сборни изложби, а през 2017 г. открива първа самостоятелна изложба - "Нереални пространства" в Галерия "Графит" - Варна. От 01.2019 г. до 06.2020 г. е назначена на длъжността временно изпълняващ зам.-директор на НУИ "Добри Христов" - Варна.

Работи в сферата на рисунката, илюстрацията и живописта. Взема активно участие в културният живот на Варна. Подкрепя множество проекти и дейности, свързани с изкуството и културата, особено такива, насочени към деца и младежи и тяхното приобщаване. През 2020 г. създава в партньорство с колегата си Георги Кенаров "Ателието", пространство за изкуство в подкрепа на млади и начинаещи автори в сферата на визуалните изкуства и работа с деца.

През 2023 г. получава награда на Община Варна и Сдружение на художниците Варна на Годишната изложба на сдружението "Св. Лука".