Избраха Валери Чакалов за ръководител на Галерията за графично изкуство във Варна

Избрани са директорите на Галерията за графично изкуство и на Регионалния исторически музей, съобщиха от общинска дирекция "Култура и духовно развитие". Подборът е направен след проведени два отделни конкурса по заповед на кмета на Варна, в изпълнение на законовите изисквания за заемане на основни музейни длъжности и след съгласуване с Министерството на културата. 

Проф. Валери Чакалов е избран за ръководител на Галерията за графично изкуство във Варна. Той е роден през 1957 г. в Девня, завършва специалност "Графика" през 1984 г. в Националната художествена академия, член е на Съюза на българските художници от 1989 г. Дългогодишен преподавател и административен ръководител във висши учебни заведения в направленията изкуствознание, графика, визуални изкуства; понастоящем професор във ВСУ "Черноризец Храбър". Работи в областта на графиката, живописта и новите художествени практики и има реализирани над 30 самостоятелни изложби и над 200 участия в национални и международни изложби, графични биеналета и арт проекти, сред които "Verzamelingen van Vrienden", CODA Museum, Апелдорн, Холандия;  Solitary Pursuits – The EFA Center for Contemporary Art – Ню Йорк; Международен графичен проект Global Print – Дуоро, Португалия; Биенале за съвременно изкуство – Пекин, Китай;  Българска графика DEYTON/NRIGHT GALLERY – Санта Фе, Ню Мексико;  галерия MAISON GILBERT – Lezignan – Corbieres, Франция; Българска графика –  Дворец на културата, Варшава, Полша;  GALLERY GIYZANROO – Холандия и др. Проф. Чакалов е носител на национални и международни награди, сред които: награда за графика от "Пролетен салон" –  Лион, Франция;  диплом за малкоформатна графика – Торонто, Канада;  награда специализация в "Сите дез`Ар", Париж, Франция; Награда за принос в културата и изкуството – "Варна", България;  награда за графика от V Международно триенале на графиката – София; Голямата награда "Златен Пегас" – "Южна пролет", България и др. 

Д-р Игор Лазаренко остава директор на Регионалния исторически музей във Варна. Той е доказан специалист в много научни сфери, сред които антична и средновековна нумизматика, история и археология на Западното Черноморие и Североизточна България през Античността, Средновековието и Възраждането и др. Лазаренко има натрупан дългогодишен опит като уредник "Археология", "Културно-историческо наследство", "Стара история". Участвал е в редица исторически проучвания и проекти, сред които спасителни разкопки на късноантична крепост над Аладжа манастир, разкопки на късноантична и средновековна крепост "Кастрици" в стопанство "Евксиноград", спасителни разкопки на антични надгробни могили до с. Божурец, община Каварна и до с. Банова, община Суворово. Част е и от спасителните разкопки и наблюдения в Археологически резерват "Античен град Одесос – Варна", разкопките  на храма на Понтийската майка на Боговете (Кибела) в Балчик и в издирването на археологически обекти на територията на общините Вълчи дол, Ветрино, Провадия, Белослав, Аврен, Долни чифлик и др.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.