Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна

Ретроспективна изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров открива Градската художествена галерия във Варна на 7 април от 18 часа. Експозицията на твореца, повлиян в изкуството си от идеите на православието, може да бъде разгледана до 9 май.

В Градската художествена галерия ще бъдат изложени живописни творби, обекти, концептуални произведения, икони, както и цялостният проект "Абсолютът". Произведенията са от различни творчески периоди на Георги Тодоров. Авторът споделя, че изложбата "Години на странстване" е неговото взиране в смисъла на времето и развитието му като творец и личност.

"Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи".

Според Георги Тодоров три са смисловите връзки в ретроспективната му изложба. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата смислоопределяща връзка е възприемането на изложбата като единно симфонично произведение на изкуството – при което "отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ".

Георги Тодоров е роден в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).

От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.

През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

От 18-и септември до 9-и октомври 2025 в пространството на Арт Галерия Le Papillon във Варна, Анета Яламова събира "Много щастливи мигове", всеки един от тях под формата на картина и ни подарява тези емоции, обединени в експозиция, споделят органазаторите на изложбата. 

След "много щастливи мигове" творчество в уединение в ателието, резултатът е колекция от кратки живописни разкази, каквито са всички картини на Анета Яламова. На пръв поглед доста сантиментални, живописните й платна са същевременно и документен архив за конкретен времеви период. Той съхранява освен архитектура, дрехи, бит, но и усещането за преплитане на стари и нови традиции, обединени от чувство за радост и споделеност, допълват от галерията.

Настоящата колекция от 22 живописни платна прави връзка с един от най-известните илюстровани ръкописи на XV век - "Много щастливите часове на херцог дьо Бери", известен като Пребогатият часослов (Les Très Riches Heures). В него с детайли и подробности са изобразени замъците на херцога, градините, неговите селяните и всички обичайни дейности от ежедневието. Подобно на илюстрациите от ръкописите, всяка творба на Анета Яламова е своеобразно описание на празник, житейско събитие, обикновена вечер в града или семеен селски празник. За часослов е било естествено да се съберат илюстрации на сезоните, но тези в Пребогатия часослов са изключителни и новаторски по своя обхват, сюжет, композиция и артистично и техническо изпълнение. В своята експозиция, Анета Яламова също отделя специално внимание на сезоните, не само обрисувани чрез характерни земеделски или делнични дейности, но и като носители на символите на метафорични женски образи. Пролетта, с развени от вятъра коси и шал от птици, се издига над готовото за нов жизнен цикъл село, кипящо от усмихнати и трудещи се хора. Зимата в бяла премяна, разстила своя воал над пъстрия селски празник и придава допълнителна магичност дори на ежедневните събития.

За настоящата изложба са създадени картинни разкази за стара Варна, старо Търново, селския бит и порядки, каквито някои хора все още помнят.

Изключително интересен е погледът на Анета Яламова към обичаните от нея гледки от морската ни столица.

Струпването на емблематични и разпознаваеми сгради за град Варна, хора в дрехи и униформи от едно романтично време допълнително засилва усещането за близост и скъсява дистанцията, и в разстоянията, и в отношенията между персонажите. Те тържествено се разхождат по площадите, облечени с дълги рокли, малки шапки, елегантни костюми, с ученически фуражки и барети, с моряшки униформи. Приповдигнато и празнично настроение се усеща както в парада пред куполите на един от символите на града, така и в романтичните срещи в малко кафене, и в обикновена разходка по главната улица.

Лично отношение и желание да се запазят отдавнашни ценности на човещина,

уважение и радост се усещат във всеки пейзаж от старопрестолно Велико Търново – родния град на авторката.

Архитектурните особености на града се превръщат в неизменен фон на всяка случка. Пъстрите, нанизани като мъниста къщи са вечни свидетели и на важните събития, и на ежедневните случки в града - от големи празнични шествия и пристигането на железницата до лично и интимно преживяване като първа среща.

Селските пейзажи са неизменна част в творчеството на Анета Яламова, описваща подробно с тънката си четка различните стадии от прибирането на реколтата или радостта от заедността, и в работа и в празник през различните сезони. В тях не виждаме изморени от ежедневието, отрудени хора, а персонажи, които с приповдигнато настроение и усмивка се радват на резултатите от своя труд, на споделеното и задружно съжителство и органичната дълбока връзка на българина със земята, допълват организаторите на изложбата.

Това, което прави запомнящи се и специални всичките й творби е ведрото чувство струящо от платната ѝ, искрящите цветове, с усещането за мек филтър на жълто-розово, като чели са кадри от стари ленти, но и с предизвикването на усмивка и умиляване в зрителя. Подчинявайки ежедневието си на рисуването, директна, напориста и всеотдайна художничката с всяка своя творба подарява част от сърцето си и своята любов към живота като осъзната основна мисия. 

Откриването на изложбата "Много мигове на щастие" е на 18 септември 2025, четвъртък, от 18:00 ч.

Експозицията може да бъде разгледана до 9-ти октомври 2025 г. в изложбената зала на Арт Галерия Le Papillon във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com.