Мобилно меню

Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна

Ретроспективната експозиция представя различни етапи в творчеството на художника, повлиян в изкуството си от идеите на православието
Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна
618

Ретроспективна изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров открива Градската художествена галерия във Варна на 7 април от 18 часа. Експозицията на твореца, повлиян в изкуството си от идеите на православието, може да бъде разгледана до 9 май.

В Градската художествена галерия ще бъдат изложени живописни творби, обекти, концептуални произведения, икони, както и цялостният проект "Абсолютът". Произведенията са от различни творчески периоди на Георги Тодоров. Авторът споделя, че изложбата "Години на странстване" е неговото взиране в смисъла на времето и развитието му като творец и личност.

"Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи".

Според Георги Тодоров три са смисловите връзки в ретроспективната му изложба. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата смислоопределяща връзка е възприемането на изложбата като единно симфонично произведение на изкуството – при което "отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ".

Георги Тодоров е роден в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).

От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.

През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

2023 © Варна е

С изложба "Свободата няма посока" варненската галерия Ларго посреща 2026-а

В експозицията са включени творби на над 30 утвърдени автори от цялата страна
С изложба "Свободата няма посока" варненската галерия Ларго посреща 2026-а

Варненската галерия Ларго в своята последна за 2025 година изложба представя над 30 автори от цялата страна, обединени в стремежа да подредят пъстра палитра от багри, настроения и емоции. Експозицията създава празнично настроение и изпраща годината в компанията на обичани от публиката творци.

Експозицията е озаглавена "Свободата няма посока", а участниците са утвърдени на българската художествена сцена автори.

"Заглавието на изложбата ни води към идеята за свободата не като зададен маршрут, а като вътрешно състояние. Тя не се движи по права линия, не следва компас и не признава граници - свободата е личен избор, непрекъснат стремеж и отстояване на идеали в свят на промени и пренареждане. В настоящия момент, в който усещането за посока често е разколебано, "Свободата няма посока" звучи и като тихо отражение на общественото състояние. Изложбата разгръща свободата в множество гледни точки и художествени жестове, които не търсят единен отговор, а отварят пространство за индивидуално тълкуване – свободата не е обещание, не е даденост, а нещо, към което да се стремим, да търсим и да отстояваме", отбелязва галеристът Милена Димитрова.

Варненската публика ще има възможност да се докосне до богата експозиция от живопис и скулптура - своеобразна симфония от багри, текстури, сюжети и послания. В последната си експозиция за годината екипът на галерията представя многообразието на съвременното българско художествено творчество, търсейки хармония между различни стилове, поколения и изразни похвати.

Публиката ще види творби от по-класически автори като Сули Сеферов, Евгени Недев, Живка Маринова, Николай Добрев, Здравка Василева и Димитър Войнов–син, както и произведения на артисти с афинитет към експресивните форми – Николай Няголов, Васил Стоев, Милчо Талев, Росен Дончев, Николай Тодоров, Дора Драгнева и Иван Чакъров. С изразителни наивистични творби се представят Юли Шумарев, Ангел Герджиков, Николай Ангелов-Гари, Милена Бочукова, Росен Рашев-Рошпака и Изабел Немечек, чиято изящна творба от керамика вдъхновява мотото на изложбата.

Варненските скулптори Альоша Кафеджийски и Венцислав Марков участват с бронзови пластики, а Албена Коева и Христина Цонкова – с въздействащи маслени платна. Със звънък колорит и силни композиции се включват още Калия Калъчева, Нора Ампова, Розина Макавеева и Стоян Илев, както и гостуващите от Велико Търново Мартина Караиванова, Цветелина Максимова и Росен Кръстев. Магията в платната на Валери Ценов, Нели Ценова и Виолета Радкова ни пренася в един по-свободен и по-добър свят. Изложбата отдава почит и на Георги Лечев – изключителен варненски художник, напуснал ни твърде рано. 

Експозицията "Свободата няма посока" може да бъде разгледана в галерия Ларго до 31 януари. Изложбата ще бъде отворена за посещение понеделник-петък: 10:00-18:30 часа, събота: 11:00-15:00 часа, с изключение на официалните празнични дни. Галерията се намира на ул. Хан Крум 8 във Варна. 

2025 © Варна е