Мобилно меню

Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна

Ретроспективната експозиция представя различни етапи в творчеството на художника, повлиян в изкуството си от идеите на православието
Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна

Ретроспективна изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров открива Градската художествена галерия във Варна на 7 април от 18 часа. Експозицията на твореца, повлиян в изкуството си от идеите на православието, може да бъде разгледана до 9 май.

В Градската художествена галерия ще бъдат изложени живописни творби, обекти, концептуални произведения, икони, както и цялостният проект "Абсолютът". Произведенията са от различни творчески периоди на Георги Тодоров. Авторът споделя, че изложбата "Години на странстване" е неговото взиране в смисъла на времето и развитието му като творец и личност.

"Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи".

Според Георги Тодоров три са смисловите връзки в ретроспективната му изложба. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата смислоопределяща връзка е възприемането на изложбата като единно симфонично произведение на изкуството – при което "отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ".

Георги Тодоров е роден в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).

От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.

През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

2023 © Варна е

Напусна ни скулпторът проф. Венелин Божидаров

Авторът на емблематичните за Варна скулптури "Рибаря и златната рибка" и "Звездоброец" си отиде внезапно на 69 години
Напусна ни скулпторът проф. Венелин Божидаров

Внезапно ни напусна проф. Венелин Божидаров, съобщават от Техническия университет във Варна. Той е скулптор, дългогодишен преподавател в учебното заведение, съосновател на катедра „Индустриален дизайн“, един от авторитетите, помогнал на много млади хора в успешната им реализация в дизайнерската професия.

“Академичното ръководство на ТУ – Варна и колегите на проф. Божидаров изказват своите най-искрени съболезнования за загубата към семейството, близките и приятелите му.”

Проф. Венелин Божидаров е изтъкнат скулптор, член на Съюза на българските художници. Неговите пластики „Рибаря и златната рибка“, „Звездоброец“,  „Портал: Въздух и вода“ са част от съвременната скулптура, която оформя облика на Варна и културно наследство за града, посочват от университета.

Венелин Божидаров е роден на 7 октомври 1955 г. във Варна. Завършил е скулптура във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Дългогодишен преподавател по изобразително изкуство. От 2009 г. е професор в Технически университет - Варна. Има множество самостоятелни изложби, участия в национални изложби и пленери. Негови творби са притежание на колекции у нас и в чужбина. 

Опелото в памет на проф. Божидаров ще се състои на 18 април от 14 ч. в параклиса на Централните варненски гробища.

2024 © Варна е