Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна
Ретроспективна изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров открива Градската художествена галерия във Варна на 7 април от 18 часа. Експозицията на твореца, повлиян в изкуството си от идеите на православието, може да бъде разгледана до 9 май.
В Градската художествена галерия ще бъдат изложени живописни творби, обекти, концептуални произведения, икони, както и цялостният проект "Абсолютът". Произведенията са от различни творчески периоди на Георги Тодоров. Авторът споделя, че изложбата "Години на странстване" е неговото взиране в смисъла на времето и развитието му като творец и личност.
"Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи".
Според Георги Тодоров три са смисловите връзки в ретроспективната му изложба. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата смислоопределяща връзка е възприемането на изложбата като единно симфонично произведение на изкуството – при което "отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ".
Георги Тодоров е роден в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).
От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.
Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.
От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.
През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.
От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония.
От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).
