Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна

Ретроспективна изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров открива Градската художествена галерия във Варна на 7 април от 18 часа. Експозицията на твореца, повлиян в изкуството си от идеите на православието, може да бъде разгледана до 9 май.

В Градската художествена галерия ще бъдат изложени живописни творби, обекти, концептуални произведения, икони, както и цялостният проект "Абсолютът". Произведенията са от различни творчески периоди на Георги Тодоров. Авторът споделя, че изложбата "Години на странстване" е неговото взиране в смисъла на времето и развитието му като творец и личност.

"Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи".

Според Георги Тодоров три са смисловите връзки в ретроспективната му изложба. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата смислоопределяща връзка е възприемането на изложбата като единно симфонично произведение на изкуството – при което "отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ".

Георги Тодоров е роден в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).

От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.

През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

Предложението бившето руско консулство във Варна да се превърне в център за култура и изкуства беше единодушно одобрено от общинските съветници по време на редовното заседание на Местния парламент. В подкрепа на предложението бе представен подробен и мотивиран проект от дирекция "Култура и духовно развитие". В обосновката към него се посочва, че Варна има нужда от ново пространство, което да събира под един покрив произведения на изкуството и тяхната публика. 

Според одобреното предложение, в сградата на ул. "Македония" № 53 ще бъде поместена и Галерията за графично изкуство. Международното биенале на графиката е едно от емблематичните за Варна културни събития, но не разполагат със свое изложбено пространство.

За Галерията за графично изкуство и нейната изключително богата колекция от близо 1800 графични творби на световни автори екипът на Община Варна търси сграда още от началото на тази година. Дълги години великолепната колекция от графични творби се съхранява в малък "графичен кабинет", разположен в сградата на Градската художествена галерия във Варна. Ръководството на дирекция "Култура и духовно развитие" изтъква, че този забележителен фонд заслужава да бъде представен в постоянна експозиция, достъпна за варненци и гостите на града. Те припомнят още, че за 23-то издание на Международно биенале на графиката са селектирани 720 от общо 1850 творби на автори от 63 държави, експонирани на трите етажа на Градска художествена галерия Варна, галерия "Графити" и галерия "Ларго". 120 от всички изпратени творби са дарени от авторите за фонда на Галерията за графично изкуство.     

Проектант на сградата на ул. "Македония" № 53 е арх. Георги Саваков, проектирал Стоматологична поликлиника – Варна, преустройството на аулата на Икономически университет – Варна и други обществени сгради в страната. През 1979 г. по негов проект е построена сградата на бившето руско консулство, с архитектурна стилистика, която може да бъде определена като бруталистка - характерна с изчистените си форми и изразена функционалност. Според специалистите брутализмът е подходящ за обществени сгради с административно и културно значение, като най-яркият пример за този стил е Националният дворец на културата в София. 

Площта на сградата на бившето руско консулство е 990 кв. м., парцелът е с обща площ от близо 5 дка.  Сградата е с функционално предназначение "административно-делова", подходяща за културен център. В нея са обособени големи и малки зали, достигащи до максимален капацитет до 140 човека, има просторни фоайета. Бившият киносалон с изградена сцена и помещение за сценично осветление и прожекционна е подходящ за зала за сценични изкуства. Концертната зала, прожекционната апаратура и оформеният подиум в рамките на имота са изключително подходящи и за камерни концерти и спектакли. В сградата има и помещения, които може да бъдат пригодени за изложбени и конферентни зали, както и административни помещения. Дворното пространство около сградата и вътрешният двор са ползотворни за експониране на скулптури, инсталации и други произведения на изкуството, както и концерти, фестивали и театрални постановки на открито, нещо, от което градът има силна необходимост.

Предимство е, че местоположението на сградата е в централната част на града, в близост до Община Варна, Регионалния исторически музей и Градската художествена галерия. 

В предходен период имотът на бившето руско консулство е разглеждан за разкриване на детска градина, но архитектурното обследване установява, че сградата не е подходяща да изпълнява такова предназначение. Експертиза посочва, че съществуващата конфигурация на помещенията не позволява обособяване на повече от две пълноценни градински групи с всички необходими функционалности за детско образователно заведение. Основен ремонт и преобразуване на сградата за тази цел изисква изключително сериозен финансов ресурс, посочват експертите.