Мобилно меню

Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна

Ретроспективната експозиция представя различни етапи в творчеството на художника, повлиян в изкуството си от идеите на православието
Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна
502

Ретроспективна изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров открива Градската художествена галерия във Варна на 7 април от 18 часа. Експозицията на твореца, повлиян в изкуството си от идеите на православието, може да бъде разгледана до 9 май.

В Градската художествена галерия ще бъдат изложени живописни творби, обекти, концептуални произведения, икони, както и цялостният проект "Абсолютът". Произведенията са от различни творчески периоди на Георги Тодоров. Авторът споделя, че изложбата "Години на странстване" е неговото взиране в смисъла на времето и развитието му като творец и личност.

"Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи".

Според Георги Тодоров три са смисловите връзки в ретроспективната му изложба. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата смислоопределяща връзка е възприемането на изложбата като единно симфонично произведение на изкуството – при което "отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ".

Георги Тодоров е роден в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).

От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.

През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

2023 © Варна е

Създават Регионален център за съвременно изкуство във Варна?

Преди това трябва да бъде изяснена последователността от административни стъпки по реализацията на идеята, отбеляза кметът Коцев
Създават Регионален център за съвременно изкуство във Варна?

Кметът Благомир Коцев и заместник-кметът Павел Попов проведоха поредна работна среща, на която беше обсъдена възможността във Варна да бъде създаден Регионален център за съвременно изкуство (РЦСИ) по примера на "Топлоцентрала" в София.

Още преди година, по време на  годишната среща на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света - IETM, като място за реализация на идеята беше посочена Магазия №7 – бивш пристанищен склад, който се намира в атракционната зона на Морска гара.

В срещата се включиха още директорът на общинската дирекция "Култура и духовно развитие" Светослава Георгиева, представители на ръководството на TEH (Trans Europe Halles), директорът на първия в България РЦСИ "Топлоцентрала" - Веселин Димов, представители на Инициативната група – обединение на варненски културни оператори, артисти и граждани и други организации за съвременни изкуства от България и чужбина с опит в адаптирането на бивши индустриални пространства в алтернативни сцени. В разговорите участва и Димитър Николов - директор на Клон – териториално поделение "Пристанище Варна", тъй като обектът е собственост на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ). 

Варна определено има необходимост от подобно пространство, което с общи усилия да превърнем в средище за съвременните сценични изкуства и инкубатор за таланти в морската столица, подчерта по време на срещата кметът Коцев. Той благодари на всички организации, които активно работят за реализацията на идеята и каза, че и в бъдеще ръководството на Община Варна ще продължи да разчита на техния опит и експертиза. Преди това трябва да бъде изяснена последователността от административни стъпки по реализацията на идеята, отбеляза още Коцев. 

Представителите на TEH разказаха, че организацията има опит в трансформацията на повече от 2000 пространства по света, които местните общности са пожелали да съхранят и развият като алтернативни средища за съвременно изкуство. В международната мрежа членуват над 500 структури от 60 държави, осигуряващи подкрепа за независимите културни сектори и тяхното развитие в различните страни. Организацията разполага с голям ресурс от експерти в различни сфери, които да консултират целия процес. За реализацията на проекта във Варна е предложена Магазия №7, тъй като варненци и гостите на града припознават мястото като зона за прекарване на свободното време – то е комуникативно, вече е добре разработено, а сградата е в добро състояние. 

Директорът на "Топлоцентрала" Веселин Димов, който е и член на IETM и ТЕН, сподели собствения си опит и определи създаването на РЦСИ във Варна като амбициозно, но възможно начинание. Центърът в София е започнал дейност след седем години подготовка, но натрупаният опит ще подпомогне процесите в морската столица, както и в бъдеще ще съдейства за организирането на събитията тук. 

С представителите на контактната група бяха обсъдени опитът и възможностите проектът да потърси финансова подкрепа не само от местния бюджет, но и от финансовите инструменти на Европейския съюз. По думите на зам.-кмета Павел Попов е реалистична прогнозата проектирането на обекта да бъде заложено в бюджета на Община Варна за 2026 г. По думите му администрацията вече е провела разговори с ръководството на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" относно възможностите за трансформацията на обекта в пространство за съвременно изкуство и формата на управлението му след реализацията на проекта. 

По време на срещата стана ясно, че идеята е обсъдена и с представители на правителството.

Ще бъде формирана работна група, в която да бъдат ангажирани ключови институции, наред с представители на културния сектор и местната общност. Тя ще разпише пътната карта за реализиране на проекта по етапи, като един от тях вероятно ще бъде провеждането на международен архитектурен конкурс. 

2025 © Варна е / снимка: Пресцентър Община Варна