Изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров реди Градската художествена галерия във Варна

Ретроспективна изложба "Години на странстване" на Георги Тодоров открива Градската художествена галерия във Варна на 7 април от 18 часа. Експозицията на твореца, повлиян в изкуството си от идеите на православието, може да бъде разгледана до 9 май.

В Градската художествена галерия ще бъдат изложени живописни творби, обекти, концептуални произведения, икони, както и цялостният проект "Абсолютът". Произведенията са от различни творчески периоди на Георги Тодоров. Авторът споделя, че изложбата "Години на странстване" е неговото взиране в смисъла на времето и развитието му като творец и личност.

"Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи".

Според Георги Тодоров три са смисловите връзки в ретроспективната му изложба. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата смислоопределяща връзка е възприемането на изложбата като единно симфонично произведение на изкуството – при което "отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ".

Георги Тодоров е роден в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).

От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.

През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

Кметът Благомир Коцев и заместник-кметът Павел Попов проведоха поредна работна среща, на която беше обсъдена възможността във Варна да бъде създаден Регионален център за съвременно изкуство (РЦСИ) по примера на "Топлоцентрала" в София.

Още преди година, по време на  годишната среща на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света - IETM, като място за реализация на идеята беше посочена Магазия №7 – бивш пристанищен склад, който се намира в атракционната зона на Морска гара.

В срещата се включиха още директорът на общинската дирекция "Култура и духовно развитие" Светослава Георгиева, представители на ръководството на TEH (Trans Europe Halles), директорът на първия в България РЦСИ "Топлоцентрала" - Веселин Димов, представители на Инициативната група – обединение на варненски културни оператори, артисти и граждани и други организации за съвременни изкуства от България и чужбина с опит в адаптирането на бивши индустриални пространства в алтернативни сцени. В разговорите участва и Димитър Николов - директор на Клон – териториално поделение "Пристанище Варна", тъй като обектът е собственост на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ). 

Варна определено има необходимост от подобно пространство, което с общи усилия да превърнем в средище за съвременните сценични изкуства и инкубатор за таланти в морската столица, подчерта по време на срещата кметът Коцев. Той благодари на всички организации, които активно работят за реализацията на идеята и каза, че и в бъдеще ръководството на Община Варна ще продължи да разчита на техния опит и експертиза. Преди това трябва да бъде изяснена последователността от административни стъпки по реализацията на идеята, отбеляза още Коцев. 

Представителите на TEH разказаха, че организацията има опит в трансформацията на повече от 2000 пространства по света, които местните общности са пожелали да съхранят и развият като алтернативни средища за съвременно изкуство. В международната мрежа членуват над 500 структури от 60 държави, осигуряващи подкрепа за независимите културни сектори и тяхното развитие в различните страни. Организацията разполага с голям ресурс от експерти в различни сфери, които да консултират целия процес. За реализацията на проекта във Варна е предложена Магазия №7, тъй като варненци и гостите на града припознават мястото като зона за прекарване на свободното време – то е комуникативно, вече е добре разработено, а сградата е в добро състояние. 

Директорът на "Топлоцентрала" Веселин Димов, който е и член на IETM и ТЕН, сподели собствения си опит и определи създаването на РЦСИ във Варна като амбициозно, но възможно начинание. Центърът в София е започнал дейност след седем години подготовка, но натрупаният опит ще подпомогне процесите в морската столица, както и в бъдеще ще съдейства за организирането на събитията тук. 

С представителите на контактната група бяха обсъдени опитът и възможностите проектът да потърси финансова подкрепа не само от местния бюджет, но и от финансовите инструменти на Европейския съюз. По думите на зам.-кмета Павел Попов е реалистична прогнозата проектирането на обекта да бъде заложено в бюджета на Община Варна за 2026 г. По думите му администрацията вече е провела разговори с ръководството на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" относно възможностите за трансформацията на обекта в пространство за съвременно изкуство и формата на управлението му след реализацията на проекта. 

По време на срещата стана ясно, че идеята е обсъдена и с представители на правителството.

Ще бъде формирана работна група, в която да бъдат ангажирани ключови институции, наред с представители на културния сектор и местната общност. Тя ще разпише пътната карта за реализиране на проекта по етапи, като един от тях вероятно ще бъде провеждането на международен архитектурен конкурс.