Мобилно меню

Изложба "Къси разкази" представя Миряна Пеловска в Градската художествена галерия във Варна

Произведенията - рисунка с въглен и живопис, са вдъхновени от майсторите на българския разказ Йордан Йовков и Йордан Радичков, и може да бъдат разгледани от 11 ноември до 2 декември
Изложба "Къси разкази" представя Миряна Пеловска в Градската художествена галерия във Варна

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска "Къси разкази". Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники.

Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан Радичков.

Те не са илюстрации по конкретни разкази, а свободни визуални интерпретации, водени от атмосферата, образността и човешката дълбочина в творчеството им. Авторката споделя, че се стреми "да улови състоянията, в които думите стават образи, а образите – усещания".

"Къси разкази" проследява интереса на Пеловска към фигуративността, към мълчаливите жестове и към емоционалните нюанси на човешкото присъствие. Въгленът и смесените живописни техники ѝ позволяват да създава визуални "разкази", в които зрителят открива както познатото, така и недоизказаното.

Повече за вдъхновението си при създаване на творбите, разказва Миряна в интервю пред Нина Локмаджиева. 

"Идеята от много време е в мен, защото любовта към късия разказ я имам от малка, а и като дете съм израснала при баба и дядо в село Красен, Добричко.

Това е селото, в което Йовков е живял и работил дълги години. "Вечери в Антимовския хан" са написани в нашето село, както и разказът за Албена и други емблематични негови произведения.

Самият Антимовски хан е в селото. Някога съм играла покрай него. Познавам наследниците на персонажите, за които се разказва в книгите на Йовков, някои са дори от моето семейство, макар и прадядовци, и прабаби. Моята баба ми е разказвала много за Йовков и за тази Албена, която също е била реално съществуваща личност, макар че не се е казвала така.

Това вълшебство да събереш толкова много емоция в толкова малко разстояние от време, каквото е късият разказ, много приляга на моя маниер на рисуване.

Аз рисувам експресивно, доста бързо изливам емоцията върху листа и някак като внушения, като въздействия върху зрителя или върху четящия са много сходни възприятията.

А исках рано или късно да посветя една серия от творби на Йовков, също и на Радичков, който пък като творчество познавам благодарение на майка ми, Мария Пеловска, която е писателка и поетеса, и дълги години покрай нея нямаше как да не възпитам у себе си любов към това изкуство".

На въпрос какво би искала да почувстват зрителите, когато разглеждат нейните творби, Миряна отговаря: "Да си спомнят разни неща. Аз до голяма степен съм вдъхновена от действителни събития, които помня. Да не забравят да се вгледат в човека до себе си. Да не забравят, че не сме само ние. Че всеки носи някаква житейска история в себе си. Много житейски истории остават неразказани, ние никога не разбираме достатъчно за хора, които са около нас, за хора, които си мислим, че познаваме. Или за такива, които не познаваме и не сме виждали. Затова, когато зрителите гледат творбите ми, аз се надявам да наведа техните мисли към това - да си спомнят за чисто човешките, малки и простички неща, които изпълват душата ни и я правят такава, каквато е". 

Изложбата "Къси разкази" представя нов етап в творческото развитие на авторката и кани публиката да влезе в света на тихите, деликатни и емоционални визуални истории. "Аз си я представям като край и начало - тя разделя два етапа от живота ми. Аз съм на 40 години и приключвам с някои неща. Мисля, че започва нов период в съществуването ми, в работата ми - доста по-уверена и по-сигурна съм в това, което искам да правя, без да се притеснявам от предразсъдъците, които съм имала като по-млад и по-неуверен автор. Мисля, че тази изложба ще е ключов момент и в личен, и в творчески план, за мен", обобщава Пеловска.

Миряна Пеловска е родена през 1984 г. в град Добрич. През 2003 г. завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. През 2010 г. получава диплома за бакалавър от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" в специалност "Педагогока по изобразително изкуство".

От 2008 г. до 2012 г. работи като учител по рисуване в Частно училище по българска култура "Цар Симеон 1" – село Сладка вода, а от 2014 г. до днес продължава да преподава в НУИ "Добри Христов" Варна , като учител в специалност "Изящни изкуства".

През 2015 г. е приета за член на Сдружението на варненските художници, а през 2016 г. взема наградата за "Млад автор на Варна" по време на групова изложба на сдружението, състояла се в галерия "Графит". През годините участва в множество сборни изложби, а през 2017 г. открива първа самостоятелна изложба - "Нереални пространства" в Галерия "Графит" - Варна. От 01.2019 г. до 06.2020 г. е назначена на длъжността временно изпълняващ зам.-директор на НУИ "Добри Христов" - Варна.

Работи в сферата на рисунката, илюстрацията и живописта. Взема активно участие в културният живот на Варна. Подкрепя множество проекти и дейности, свързани с изкуството и културата, особено такива, насочени към деца и младежи и тяхното приобщаване. През 2020 г. създава в партньорство с колегата си Георги Кенаров "Ателието", пространство за изкуство в подкрепа на млади и начинаещи автори в сферата на визуалните изкуства и работа с деца.

През 2023 г. получава награда на Община Варна и Сдружение на художниците Варна на Годишната изложба на сдружението "Св. Лука".

2025 © Варна е / снимки: Градска Художествена галерия - Варна

Превръщат в артистичен център бившето руско консулство във Варна

В сградата на ул. "Македония" № 53 ще бъде поместена и Галерията за графично изкуство
Превръщат в артистичен център бившето руско консулство във Варна

Предложението бившето руско консулство във Варна да се превърне в център за култура и изкуства беше единодушно одобрено от общинските съветници по време на редовното заседание на Местния парламент. В подкрепа на предложението бе представен подробен и мотивиран проект от дирекция "Култура и духовно развитие". В обосновката към него се посочва, че Варна има нужда от ново пространство, което да събира под един покрив произведения на изкуството и тяхната публика. 

Според одобреното предложение, в сградата на ул. "Македония" № 53 ще бъде поместена и Галерията за графично изкуство. Международното биенале на графиката е едно от емблематичните за Варна културни събития, но не разполагат със свое изложбено пространство.

За Галерията за графично изкуство и нейната изключително богата колекция от близо 1800 графични творби на световни автори екипът на Община Варна търси сграда още от началото на тази година. Дълги години великолепната колекция от графични творби се съхранява в малък "графичен кабинет", разположен в сградата на Градската художествена галерия във Варна. Ръководството на дирекция "Култура и духовно развитие" изтъква, че този забележителен фонд заслужава да бъде представен в постоянна експозиция, достъпна за варненци и гостите на града. Те припомнят още, че за 23-то издание на Международно биенале на графиката са селектирани 720 от общо 1850 творби на автори от 63 държави, експонирани на трите етажа на Градска художествена галерия Варна, галерия "Графити" и галерия "Ларго". 120 от всички изпратени творби са дарени от авторите за фонда на Галерията за графично изкуство.     

Проектант на сградата на ул. "Македония" № 53 е арх. Георги Саваков, проектирал Стоматологична поликлиника – Варна, преустройството на аулата на Икономически университет – Варна и други обществени сгради в страната. През 1979 г. по негов проект е построена сградата на бившето руско консулство, с архитектурна стилистика, която може да бъде определена като бруталистка - характерна с изчистените си форми и изразена функционалност. Според специалистите брутализмът е подходящ за обществени сгради с административно и културно значение, като най-яркият пример за този стил е Националният дворец на културата в София. 

Площта на сградата на бившето руско консулство е 990 кв. м., парцелът е с обща площ от близо 5 дка.  Сградата е с функционално предназначение "административно-делова", подходяща за културен център. В нея са обособени големи и малки зали, достигащи до максимален капацитет до 140 човека, има просторни фоайета. Бившият киносалон с изградена сцена и помещение за сценично осветление и прожекционна е подходящ за зала за сценични изкуства. Концертната зала, прожекционната апаратура и оформеният подиум в рамките на имота са изключително подходящи и за камерни концерти и спектакли. В сградата има и помещения, които може да бъдат пригодени за изложбени и конферентни зали, както и административни помещения. Дворното пространство около сградата и вътрешният двор са ползотворни за експониране на скулптури, инсталации и други произведения на изкуството, както и концерти, фестивали и театрални постановки на открито, нещо, от което градът има силна необходимост.

Предимство е, че местоположението на сградата е в централната част на града, в близост до Община Варна, Регионалния исторически музей и Градската художествена галерия. 

В предходен период имотът на бившето руско консулство е разглеждан за разкриване на детска градина, но архитектурното обследване установява, че сградата не е подходяща да изпълнява такова предназначение. Експертиза посочва, че съществуващата конфигурация на помещенията не позволява обособяване на повече от две пълноценни градински групи с всички необходими функционалности за детско образователно заведение. Основен ремонт и преобразуване на сградата за тази цел изисква изключително сериозен финансов ресурс, посочват експертите.   

2025 © Варна е / снимка: Пресцентър Община Варна