Изложба "Линията на живота" на Гроника Кавафян открива галерия "Графит"

Седмата самостоятелна изложба на Гроника Кавафян, озаглавена "Линията на живота" ще бъде открита във варненската галерия "Графит" на 8 август. Селектирани платна, създадени в периода 2019-2023 г., може да бъдат разгледани до 22 август.

"Всички световни събития случили се през този период и до днес ни провокират да обърнем поглед навътре към себе си. Да си дадем равносметка за това, което имаме, както и да ценим живота на всяко човешко същество. Именно чрез тези картини, през образите на цветовете, жените, природата и формите на абстракцията автора иска да докосне хората, показвайки им един различен свят, извор на чиста енергия, дълбока мисъл и осъзнаване, че всеки носи отговорността да твори своята линия на живота, и че всички сме свързани в едно цяло", отбелязват от галерия "Графит".

Картините, които Гроника Кавафян включва в изложбата "Линията на живота" разкриват свободен и овладян живописен маниер, лекота и прозрачност в изграждането на формите. Те са въплъщение на философските размисли, че

"...ние сме животът и той идва дълбоко от нас, от най-съкровеното в нас".

На 18 май от 19 часа галерия Ларго ще открие самостоятелна изложба на популярния варненски творец Калоян Илиев - Кокимото. Събитието е част от програмата на "Нощ на музеите и галериите Варна 2024", и  програмата на Форум за съвременно изкуство БУНА, който ще се проведе за втори път във Варна. Експозицията ще бъде на разположение на варненската публика до 7-и юни в Зала 1 на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8.

Експозицията, озаглавена "Memento Mori", включва живопис, графика, рисунки и обекти. За нея художникът разказва:

"„Memento mori” е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като „Помни, че си смъртен“, „Помни, че ще умреш“ или „Осъзнай смъртността си“. С израза се наименува и жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на хората за тяхната собствена преходност.

Концепцията има своите корени във философите на класическата античност и християнството и се появява в погребалното изкуство и архитектура от средновековния период нататък. Най-често срещаният мотив е череп, често придружен от една или повече кости. Често само това е достатъчно, за да предизвика усещането, но други мотиви като ковчег, пясъчен часовник и увехнали цветя, означават непостоянството на човешкия живот. Често те функционират в рамките на произведение, чийто основен предмет е нещо друго, като портрет, но ванитас е художествен жанр, където темата за смъртта е основният предмет.

Memento mori като символична метафора ме занимава почти от самото начало на работата ми като художник, създавайки множество артистични отзвуци по темата, далеч не съм единствения, който се вълнува от идеята за неизбежността на смъртта.

През т. нар. „Тъмен век“ църковният живот бил достигнал дъното на морала и се били появили сериозни неуредици, ново контра-движение в началото на Средновековието, довели до повишен аскетизъм и пречистване на църквата от всичко светско, от земните радости и блага, в името на благочестието и вечния живот, който очаквал праведниците. За утешение, в лишенията от радостите на живота, духовниците непрекъснато повтаряли: „Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris” – „Помни смъртта, човеко, защото си прах и в прах ще се превърнеш“. Монасите в манастирите използвали „Memento mori” вместо „Добро утро, добър ден, добър вечер и лека нощ“. На големи празници и в особено радостни случаи се поздравявали с антипода на  „Memento mori” -  „Memento vivere” („Помни живота“ или не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят)

Мотивът  Memento mori избледнява с течение на времето до чисто формален девиз върху надгробните камъни, в некролозите и накрая се появява като чисто художествен мотив в натюрморти. Идеята за преходността на живота присъства като стилов мотив във всички епохи, макар и отслабена и нерелигиозна, продължава да живее до днес и може да се срещне в творчеството на велики артисти като Салвадор Дали, Ман Рей, Анди Уорхол, Деймиън Хърст и други.

Най-новите ми произведения, включени в проекта, създадох през последните три години, провокиран от случващото се. Събитията в световен план очертаха новия световен ред, с който мнозинството бързо и чинно се съобрази. Оформи се маса от индивиди, подчинени на страха от смъртта. Принизени от заблуди и незнание, себеподобните ни стигнаха дъното на морала, упреквайки просветени и знаещи от нас в човекомразие. Като социално ангажиран художник искам да напомня на всички самозабравили се, че материята е преходна, а душата вечна."

Калоян Илиев - Кокимото е роден през 1979 г. във Варна. Завършва ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново, специалност "Графика" (2007) и е специализирал в графичния департамент на Академията за изящни изкуства "Владислав Стремински" в град Лодз, Полша (2008). От 2010 е член на СБХ - София. Кокимото е реализирал над 35 самостоятелни изложби във Варна, Пловдив, София, Белгия и Дания. Участвал е в над 190 общи изложби, фестивали за съвременно изкуство, ануалета, биеналета и триеналета на рисунката, графиката и колажа. Кокимото е получил  над 15 награди за графика, екслибрис, рисунка и живопис. Произведенията му са в над 19 колекции в България, Турция, Сърбия, Румъния, Италия, Испания, Полша, Белгия, Холандия, Дания, Уругвай, Тайланд, Япония и Китай. Живее и работи във Варна и София.