Мобилно меню

Изложба Любовни платове върху стъкло представя Доника Кирова

Проектът AMOR / TEXTILIA / VITRUM ще бъде експониран в АРТ ГАЛЕРИЯ 12 от 13 февруари до 2 март
Изложба Любовни платове върху стъкло представя Доника Кирова
755

 

15 творби, рисунки – стъклопис, кавалетни формати, ще представи Доника Кирова в изложбата си AMOR / TEXTILIA / VITRUM. Работите са направени през 2023 година с изключение на две, които са от 2024 година, уточнява авторката. Те ще бъдат експонирани от 13 февруари до 2 март в АРТ ГАЛЕРИЯ 12 на ул. Преслав 26. По-голямата част от стъклописите са реплика на композициите от изложбата Amor textilia (Любовни платове), представена през 2023 година. В новия проект на Доника Кирова произведенията са интерпретирани с различна живописна техника

“Тук отново платовете с различни десени са познатите своеобразни лирически герои, действащи лица, обгръщащи телата на любовници. Картината на любовната игра сега е по-декоративна, текстилният фон се заменя от стъклото. По различен начин се съпоставят гладката стъклена повърхност и трансперентните витражни бои, запазвайки сюжета, образността, колорита и символиката”, разказва Доника Кирова. 

“Работите са експонирани не като конвенционални витражи чрез светлинен фон, а като картини в рамки върху подложки от картон в светли цветове. Релефът от контура и полупрозрачните цветни нюанси напомнят донякъде глазури и желатинови покрития, шприцовани украси и поръски, характерни за сладкарството. Тази препратка пресъздава до голяма степен чувствената, плътската страна на Афродита, човешките телесни наслади с усещане и осезание за по-вкусен вид на творбата, без да губи естетичността си. Това ходене по ръба на острието и прекият досег с комерсиалното е търсен ефект, нещо като постигане на стилен кич, ако може да съществува такова понятие. Тук целта е удовлетворението на зрителното възприятие, кореспондиращо със сетивното.

Малките формати и разработването на детайла предполагат естествено вглеждане от малка дистанция.

Това, което окото вижда обаче е неразривно свързано и с други евентуални интимни усещания у наблюдаващия, отвеждащи го до неговите лични вълнения”, допълва тя.

Внушението отново е за една илюзорна цветна експлозия от емоции. “Материалното ни пренася към друга имагинерна действителност и обратно – въображаемото приема измеренията на реалния живот – един вкусен еротичен калейдоскоп от преживявания – Amor / Textilia / Vitrum”, обобщава авторката. 

Доника Кирова е родена през 1974 г. във Варна. Завършва НХА в София, специалност Живопис при професор Андрей Даниел. Работи в областта на живописта, рисунката, фигуралната композиция, натюрморта и арт инсталацията. Определя стила си като ироничен романтизъм или романтичен иронизъм. От 2008 г. е доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. През 2014 г. завърша ВСУ Черноризец Храбър, специалност Архитектура. Има 20 самостоятелни изложби, участия в международни и национални проекти, пленери и други. Има две издадени книги със стихове и илюстрации. Живее и работи във Варна. Понастоящем е преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър”, катедра Изкуства. donikakirova.wordpress.com

2026 © Варна е

Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

Експозицията "Хвърчащи истории" включва 24 творби
Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.

2026 © Варна е