Мобилно меню

Изложба припомня творчеството на Магда Абазова, наричана "аристократът на българската живопис"

15 картини на емблематичната художничка ще бъдат експонирани в камерното пространство Le Petit Papillon Art Gallery във Варна от 16 януари до 12 март
Изложба припомня творчеството на Магда Абазова, наричана "аристократът на българската живопис"

Варненската арт галерия Le Papillon стартира творческия си календар за 2025-а с изложба на емблематичната художничка Магда Абазова, наричана "аристократът на българската живопис". Колекция от 15 нейни творби ще бъде експонирана в камерното пространство Le Petit Papillon Art Gallery от 16 януари до 12 март. Според анализатори, творчеството на Магда Абазова, която ни напусна през 2011-а на 88 години, излиза извън нормите на нейното време. Смята се, че тя е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години на миналия век тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас.

"Абстракцията за мен дава свобода. Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети. Тя изказва състояния, настроения, преживявания. В единия случай неин обект е светът извън нас, а в другия - светът в нас. Аз не противопоставям двата подхода, само ги разграничавам", отбелязва приживе Магда Абазова.

От арт галерия Le Papillon подчертават, че изложбата е значимо събитие "...не само, защото се преоткрива творчеството на авангарден и провокативен художник, а и защото отразява желанието ни да бъде запозната по-широката публика с високостойностно изкуство и да бъде съхранена паметта на автори, които оставят трайна следа във времето".

В жанрово отношение творчеството на Магда Абазова се разпростира от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. "Скрит смисъл на предмета Абазова залага, както в "най-обикновените" натюрморти, така и в най-смелите си абстракции. Тя загатва за аналогии с реалността, форми и изрази, до които достига в процеса на изграждане на една картина", разказват от арт галерия Le Papillon и цитират мнението на самата художничка по темата какво е абстракция.

"Дори много теоретици казват, че такова нещо няма. Всичко започва от конкретните неща, а че след това се получават други образи, които са видими само за самия автор или са в главата му.

Моите картини не са абстрактни. Не мога да дам конкретна формула. Това са нещата, видяни от мен по моя си начин.

Който ги харесва, ги харесва; който не ги приема, не ги приема. Аз не мога да се съобразявам с другите. За мен нещата се постигат много трудно. Има хора, за които рисуването е песен и радост. Но хората са различни. И за мен много пъти рисуването е било песен и радост, защото картините са ставали отведнъж, но това не винаги се получава."

В селекцията, която може да се разгледа в арт галерия Le Papillon се разкрива главно лицето на авангардиста Абазова с 15-те картини, рисувани в периода от 1976 до 2006 година - абстрактни композиции, пейзажи, колаж "Село" и "Портрет на момиче", изпълнен върху дърво.

Истински отдадена на изкуството заради самото изкуство, Магда Абазова избягва публичността и прави малко самостоятелни изложби приживе, припомнят от арт галерия Le Papillon. За нея казват, че била любимата ученичка на Дечко Узунов, но самата художничка не обича да говори за това. Във Варна е правила изложба съвместно с Иван Кирков през 1990 г., а през 2001 г. – самостоятелна. Била е сред участниците на пленера "Звук и цвят" и гост на фестивала на визуалните изкуства "Август в изкуството". Остава не особено известна сред широката публика, но получава високо признание и уважение сред своите съвременници колеги и съмишленици, сред които Иван Кирков, Любен Зидаров, Найден Петков.

"Живописта на Магда Абазова е откровена, силна, тя не се влияе от течения, не следва тенденции, не може да бъде ограничена времево, а само преоткривана в своята актуалност и многообразност. Творчеството на Магда Абазова продължава да буди интерес и да предизвиква различни емоции у зрителя и днес. Магда Абазова има и типични социални композиции, в които се четат не само възгледите на съвременниците ѝ от различни периоди, но и нейната способност да отсява значимото и да му прави оценка", категорични са от арт галерия Le Papillon.

"Магда Абазова е творец с невероятен характер и със собствен глас независимо от времето, стиловете и конюнктурните изстъпления. Отстоява своето виждане за нещата, поради което много пъти не е харесвана или директно е отхвърляна. Заради изтънчения ѝ вкус и позиция много нейни колеги ѝ се възхищават, но и понякога се страхуват от могъщия ѝ талант", отбелязват от арт галерия Le Papillon и допълват, че думите ѝ говорят за нейната неподправена искреност и скромност:

"Аз никога не се вземам на сериозно, когато започна да правя нещо.

Смешно е да се държиш със самочувствието на човек, който се има за надарен.

Затова радостта е голяма, когато видиш, че нещо е станало", обича да казва Магда Абазова.

"От 50-те години на ХХ век до най-ново време, художничката постоянно и неуморно запълва пространствата в своето творчество, с образи, които очароват, провокират и изненадват. Собственият ѝ стил се състои в смисъла на посланието, а не само в средствата. Живопис, рисунки и по-малко познатите на публиката експериментални композиции, излезли от нейното ателие, винаги стават обект на специално внимание. Тя никога не се натрапва на публика и ценители.

Творбите ѝ рядко заемат централни места в общите изложби, но това, което тя представя често става център на тези изложби.

Трудно е да се определи към кои тенденции се отнася нейното изкуство, също така и на коя генерация е типичен представител. Нейното присъствие е толкова красиво, човешко и чувствително, че творбите ѝ приемат множество характеристики и съотнасяния.

Тя е с класиците класик и спрямо младите – новаторка.

Изкуството ѝ не е просто разказ, който отразява интересите и модата на времето, но и преживяване, създаване на идеи, развиването и изразяването им - отражение на състоянието на света, каквото не е показвано преди", обобщават от арт галерия Le Papillon.

Експозицията от 15 творби на Магда Абазова може да бъде разгледана в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн - artpapillon.com.

2025 © Варна е

С празнична изложба честват 75 години от създаването на Градската художествена галерия във Варна

Експозицията "Художниците и галерията" може да бъде разгледана до 2 март
С празнична изложба честват 75 години от създаването на Градската художествена галерия във Варна

75-ата годишнина от създаването на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна се отбелязва с празнична изложба, озаглавена "Художниците и галерията". Тя беше открита на 6 февруари и може да бъде посетена до 2 март. Експозицията е разположена в сградата на ГХГ на на ул. "Любен Каравелов" 1.

В нея са включени творби на 75 варненски художници.

В рамките на инициативата "Художниците и галерията" са обособени две самостоятелни изложби. Те са на Янко Маринов - основател и пръв директор на Галерията, и на Ванко Урумов - име с европейско значение и принос към съвременното визуално изкуство, който е управлявал Галерията 25 години, посочва изкуствоведът Румен Серафимов, който е главен уредник в ГХГ-Варна.

"Груповата изложба на варненски художници ще представи пет творчески поколения - тя е структурирана по поколения. В началото са тримата големи най-ранни професионални живописци - Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев, които са работили в периода от 20-те до 50-те години на ХХ век. Следващото поколение са автори, които са се утвърдили през 60-те години на миналия век. Големите имена сред тях са Дария Василянска, Маргарита Денева, Христо Веков, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова. В поколението, което излиза на артистичната сцена през 70-те години, блестят имената на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Александър Капричев, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Мария Чакърова, Владимир Иванов. Тези художници са и в основата на художествения феномен "Вулкан" - силната артистична общност, която дава огромен импулс на модерното изразяване в българското изкуство. Талантливото поколение на 80-те години е представено с най-много имена - Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев, Веселин Начев, Явор Цанев, Веселин Димов, Илия Янков, Васил Василев, Сашо Анастасов, Пламен Братанов, Пламен Аврамов, Цветана Векова, Боян Боев, Валери Чакалов, Петко Петков, Цветан Кръстев. Най-младите художници в изложбата влизат в изкуството през 90-те години и след това. Сред тях изключително стойностни артисти са Иван Минчев, Стефка Георгиева, Деян Веков, Пламен Монев, Светлин Ненов, Роберт Баръмов, Тереза Зиковска, Рая Георгиева.

Изложбата е много богата в стилово отношение - тръгва от реализма на старите класически художници, през експресионизма на 80-те, преминава през неопримитивизма на Дария Василянска и синтетичния кубизъм на Емануил Попгенчев, през информалните философски сцени на Милко Божков, през темпераментния абстрактен експресионизъм на Георги Лечев и стига до множество концептуални творби на Владимир Иванов, Илия Янков, Валери Чакалов, Стефка Георгиева", разказва Румен Серафимов.

"Художниците от 80-те години показват много сложен, много дълбок пластически и концептуален израз в изкуството си, една много по-голяма свобода в изразяването и преодоляването на стари нормативни изисквания и ограничения от времената преди 1990-та година. Това е един много по-модерен подход в мисленето и изразяването.

Почти всички са част от "Вулкан", те създават и голямото значение на Варна като център на визуалните изкуства.

От 70-те години, през 80-те и донякъде през 90-те години Варна е най-важният извънстоличен център на визуалните изкуства в България", подчертава Румен Серафимов.

"Изложбата се нарича "Художниците и галерията" и по този начин се стреми да внуши културното значение на Галерията като художествен музей в сложния творчески процес на създаване на високо, професионално изкуство, да посочи ролята ѝ за стимулиране на артистите, за включването им във важни форуми на изкуството, да покаже мисията ѝ за колекциониране на най-доброто изкуство и грижите ѝ за съхраняване и представяне на художествената памет", допълва Румен Серафимов.

Повече за историята на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна разказва нейният директор Доротея Павлова, изкуствовед и културолог:

"Предисторията на Галерията започва през 1943 г. Тогава са основани Дружеството на варненските художници с председател Стефан Гадуларов. На 12 януари 1944 г. с даренията на видни представители на градския артистичен и делови елит е учреден Фонд за изграждане на постоянна художествена галерия във Варна. На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на Постоянната художествена галерия - Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев, което формулира високи критерии за включване на произведения от варненски художници. Според тях са подбрани творби на варненските автори Константин Щъркелов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иван Радинов, Милен Сакъзов, Янко Маринов, Георги Урумов – Калиакрата, Методи Георгиев, Йордан Пиндиков, Наум Попатанасов, Васил Ставрев и Жечо Арнаудов. Включени са и предоставени от Националната художествена галерия в София произведения. С тържество и експозиция от 30 творби на 2 юли 1950 г. официално е открита Постоянната художествена галерия във Варна, намираща се тогава на адрес ул. "Мусала" 1. От 1988 г. Градската художествена галерия на Варна се помещава в основно реконструираната сграда на Мъжката гимназия на ул. "Любен Каравелов" 1. От 1999 г. културният институт носи името на художника Борис Георгиев."

По време на откриването на празничната изложба бяха връчени благодарствени писма на 36 художници, дарили свои произведения за фонда на Галерията през последните три години.

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна, Яков Шустов