Изложба припомня творчеството на Магда Абазова, наричана "аристократът на българската живопис"

Варненската арт галерия Le Papillon стартира творческия си календар за 2025-а с изложба на емблематичната художничка Магда Абазова, наричана "аристократът на българската живопис". Колекция от 15 нейни творби ще бъде експонирана в камерното пространство Le Petit Papillon Art Gallery от 16 януари до 12 март. Според анализатори, творчеството на Магда Абазова, която ни напусна през 2011-а на 88 години, излиза извън нормите на нейното време. Смята се, че тя е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години на миналия век тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас.

"Абстракцията за мен дава свобода. Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети. Тя изказва състояния, настроения, преживявания. В единия случай неин обект е светът извън нас, а в другия - светът в нас. Аз не противопоставям двата подхода, само ги разграничавам", отбелязва приживе Магда Абазова.

От арт галерия Le Papillon подчертават, че изложбата е значимо събитие "...не само, защото се преоткрива творчеството на авангарден и провокативен художник, а и защото отразява желанието ни да бъде запозната по-широката публика с високостойностно изкуство и да бъде съхранена паметта на автори, които оставят трайна следа във времето".

В жанрово отношение творчеството на Магда Абазова се разпростира от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. "Скрит смисъл на предмета Абазова залага, както в "най-обикновените" натюрморти, така и в най-смелите си абстракции. Тя загатва за аналогии с реалността, форми и изрази, до които достига в процеса на изграждане на една картина", разказват от арт галерия Le Papillon и цитират мнението на самата художничка по темата какво е абстракция.

"Дори много теоретици казват, че такова нещо няма. Всичко започва от конкретните неща, а че след това се получават други образи, които са видими само за самия автор или са в главата му.

Моите картини не са абстрактни. Не мога да дам конкретна формула. Това са нещата, видяни от мен по моя си начин.

Който ги харесва, ги харесва; който не ги приема, не ги приема. Аз не мога да се съобразявам с другите. За мен нещата се постигат много трудно. Има хора, за които рисуването е песен и радост. Но хората са различни. И за мен много пъти рисуването е било песен и радост, защото картините са ставали отведнъж, но това не винаги се получава."

В селекцията, която може да се разгледа в арт галерия Le Papillon се разкрива главно лицето на авангардиста Абазова с 15-те картини, рисувани в периода от 1976 до 2006 година - абстрактни композиции, пейзажи, колаж "Село" и "Портрет на момиче", изпълнен върху дърво.

Истински отдадена на изкуството заради самото изкуство, Магда Абазова избягва публичността и прави малко самостоятелни изложби приживе, припомнят от арт галерия Le Papillon. За нея казват, че била любимата ученичка на Дечко Узунов, но самата художничка не обича да говори за това. Във Варна е правила изложба съвместно с Иван Кирков през 1990 г., а през 2001 г. – самостоятелна. Била е сред участниците на пленера "Звук и цвят" и гост на фестивала на визуалните изкуства "Август в изкуството". Остава не особено известна сред широката публика, но получава високо признание и уважение сред своите съвременници колеги и съмишленици, сред които Иван Кирков, Любен Зидаров, Найден Петков.

"Живописта на Магда Абазова е откровена, силна, тя не се влияе от течения, не следва тенденции, не може да бъде ограничена времево, а само преоткривана в своята актуалност и многообразност. Творчеството на Магда Абазова продължава да буди интерес и да предизвиква различни емоции у зрителя и днес. Магда Абазова има и типични социални композиции, в които се четат не само възгледите на съвременниците ѝ от различни периоди, но и нейната способност да отсява значимото и да му прави оценка", категорични са от арт галерия Le Papillon.

"Магда Абазова е творец с невероятен характер и със собствен глас независимо от времето, стиловете и конюнктурните изстъпления. Отстоява своето виждане за нещата, поради което много пъти не е харесвана или директно е отхвърляна. Заради изтънчения ѝ вкус и позиция много нейни колеги ѝ се възхищават, но и понякога се страхуват от могъщия ѝ талант", отбелязват от арт галерия Le Papillon и допълват, че думите ѝ говорят за нейната неподправена искреност и скромност:

"Аз никога не се вземам на сериозно, когато започна да правя нещо.

Смешно е да се държиш със самочувствието на човек, който се има за надарен.

Затова радостта е голяма, когато видиш, че нещо е станало", обича да казва Магда Абазова.

"От 50-те години на ХХ век до най-ново време, художничката постоянно и неуморно запълва пространствата в своето творчество, с образи, които очароват, провокират и изненадват. Собственият ѝ стил се състои в смисъла на посланието, а не само в средствата. Живопис, рисунки и по-малко познатите на публиката експериментални композиции, излезли от нейното ателие, винаги стават обект на специално внимание. Тя никога не се натрапва на публика и ценители.

Творбите ѝ рядко заемат централни места в общите изложби, но това, което тя представя често става център на тези изложби.

Трудно е да се определи към кои тенденции се отнася нейното изкуство, също така и на коя генерация е типичен представител. Нейното присъствие е толкова красиво, човешко и чувствително, че творбите ѝ приемат множество характеристики и съотнасяния.

Тя е с класиците класик и спрямо младите – новаторка.

Изкуството ѝ не е просто разказ, който отразява интересите и модата на времето, но и преживяване, създаване на идеи, развиването и изразяването им - отражение на състоянието на света, каквото не е показвано преди", обобщават от арт галерия Le Papillon.

Експозицията от 15 творби на Магда Абазова може да бъде разгледана в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн - artpapillon.com.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.